Душевната зависимост и нейното отвоюване

Независимостта на България е сред най-дръзките и достойни актове, предприемани от нашия народ. Сега, уви, 112 години след онзи паметен ден изглежда, че България е по-зависима от всякога.

Тогава сме били зависими от Османската империя, половин век по-късно ставаме изцяло зависими от Съветския съюз.

През 2020 г. обаче сме зависими от Турция да не ни пусне мигрантите, от Русия да не ни спре газта, от САЩ да не си отдръпне подкрепата, от ЕС да не намали еврофондовете и още от десетки други малки и големи зависимости, които превърнаха България в пазар за чужди стоки и резерв за евтина работна ръка за чужбина.

Всички тези зависимости обаче се коренят в една-единствена - нашата собствена психическа, умствена и емоционална зависимост. От победенческото ни мислене, което си налагаме сами от десетилетия насам. Всичко чуждо е по-хубаво от всичко българско. Криворазбрана цивилизация, която ни кара да кръщаваме децата си с чужди имена, да отричаме традициите си, да вкарваме непрекъснато ненужни чуждици в езика си, да тъпчем културата си и да пренебрегваме производството си.

Да, не бива и да изпадаме в сляпо патриотарство, както една нелепа реклама твърди, че от българското по-хубаво няма. Истината е някъде по средата.

В мига, в който осъзнаем собствената си душевна зависимост - ще постигнем независимост. Ще тропнем с крак и като личности, и като държава - и ще кажем стига толкова. Неминуемо ще има негативи, но ние ще ги понесем с високо вдигнати глави.

Защото достойнството не се отнема, то се дава.

Преди 112 г. независимостта ни е била заплашена от война, международна изолация и тежка икономическа криза, но това не спира нашите прадеди да действат. Бидейки напълно наясно какво може да последва. И защото са се осмелили – са победили.

Нима сега е по-страшно? Не, просто ние сме по-страхливи и малодушни. Преклонена главица сабя не я сече, ала пашата обича смелите.

Честит празник, скъпи сънародници, надявам се всеки един от нас да събере достатъчно сили, за да извоюва собствената си душевна независимост, а след това и тази на България.


Още коментари и интервюта от „По острието“ може да чуете във Facebook, Spotify, iTunes, Anchor и YouTube.