Директно от Харков

Включиха парното в Харков, слава Богу!

Пет дни мръзнахме, но издържахме. Аз и жена ми за първи път се оказахме в подобна ситуация. В началото на войната, поради неспирните бомбардировки беше страшно, но поне в къщи беше топло.

Сигурно Путин искаше да на уплаши за с превземането на Киев за три дни, но вече минаха почти четири години. Сега явно след като не може да превземе града ни, той е решил да го направи невъзможен за живеене.

Сега руснаците бомбардират енергийната система на Украйна. От 2 февруари през нощта възобновиха бомбардировките срещу критическата инфраструктура, макар че Путин бе обещал на Тръмп да се въздържи поне една седмица, заради големите студове.

И една седмица московците не издържаха - на 29 януари спряха да бомбардират, на 2 февруари отново започнаха. Това са четири дни, не е седмица. Седмицата е седем дни.

Явно "великите сили" не могат да смятат до седем. Бог им е свидетел! Ако прекратяване на бомбардировките за четири дни се смята за примирие, тогава за какво примирие и за какви параметри на примирие говорим?

Независимо от това, обикновенните хора самостоятелно си решават проблемите. Харковчаните вече имат опит. Затова предварително си купуват нагревателни прибори, които ги спасяват в тези студени дни.

Аз свикнах в България на топло и не се бях подготвил. Моя грешка! Замръзнах и настинах. Разбира се, че най-накрая си купих печка, една обикновена духалка, която спаси положението. Пет дни, от сутрин до вечер, чакахме градските власти да включат парното. Над 800 жилищни сгради с 270 хиляди жители в Харков останаха без парно и ток.

Властите се опитваха там, където няма парно - да има ток. За да могат хората да си включат алтернативни източници и да се стоплят. Там, където имаше парно (макар и слабо), изключаваха тока. Обаче имаше и блокове, където нямаше топло, нямаше вода и нямаше ток.

Не знам как издържаха тези хора!

Кметството разположи над 100 палатки, където хората можеха да дойдат да се стоплят (в палатките имаше генератори, които подаваха топъл въздух и ток) и да си заредят телефоните, защото много останаха и без телефонна връзка. Организацията бе на Държавната служба за инзвънредни ситуации.

Доброволци помагаха - даваха одеяла, топъл чай и кафе. Даваха и топла храна, супички, каши и други. Заради изключването на тока в града не работеше електротранспорта - трамваите, тролеите и метрото. Един ден отидох на зъболекар, до който с градски транспорт се стига за около един час. На връщане от него, градът сякаш замря и вървях пеша два часа.

"Поне се разходи", казва жена ми.

От центъра до вкъщи с метрото стигам обикновено за 15 минути. Влакът на всяка спирка стои по 15-20 минути, докато включат тока, който ту го има, ту го няма. Много от пътниците излизаха и тръгваха пеша, за да не останат блокирани в метрото. Аз реших да продължа до края. И пътувах два часа до вкъщи. Но какво да правиш, като те боли зъб!

За пет дни апартамента ми изстина напълно.

Каквото и да пипнеш - студено. Водата е студена, въздухът е студен, дори чиниите и вилиците са студени, направо те е страх да ги вземеш в ръце. Ходим по цял ден в апартамента облечени с топли дрехи и шапки, спим облечени с топли дрехи и шапки. Дрехите също са студени, нашите тела ги топлят.

Жена ми поне прави нещо вкъщи мърда насам-натам, а аз седя пред компютъра и пиша. Пръстите ми се вкочаняват. Вечерта се спасявахме с греяна ракия и греяно вино, изпратени са ми за спасение точно в такива ситуации.

За разлика от първите дни на войната през февруари 2022 година, когато всичките магазини бяха затворени, пазарите - празни, а аптеките не работеха - сега не е така. За четири години се научихме. Сега всичко работи: и магазините, и аптеките, и пазарите. Навсякъде бръмчат генератори, които осигуряват ток, търговията трябва да функционира.

Голяма част от дребния бизнес по време на войната пропадна. Не издържа и фалира. Преди дни в Харков са проведе форум на фронтовите области и се събраха 300 общини. Обсъждаха как да осигурят живот за хората, обменяха опит как се справят в тази ситуация.

Харковският кмет Игор Терехов, който практически денонощно е на работа и помага на жителите, поддържа ги морално и там където трябва оперативно реагира в сложните ситуации, се обърна с открито писмо до украинския парламент по-активно да се включат в работата, да се върнат от своите зимни отпуски и да приемат необходимите закони, които да помогнат на хората да изживеят това трудно време. Младите украинци бранят фронта, загиват, за да си защитят територията и семействата, а тези депутати-загубеняци нямат време да влязат в залата, за да натиснат копчето за гласуване.

Помагат и международните партньори. Например, френски хуманитарен фонд предостави на Харков дограми, за да могат хората да си сменят разбитите прозорци. Аз ги смених два пъти. Сега получаваме и трансформатори, така необходими в момента. С високите цени свикнахме. Търговците си остават търговци. Те винаги ще се опитат да използват ситуацията в своя полза. Независимо от всичко, което се случва, хората продължават да живеят, да ходят на работа, да се срещат един с друг и чакат - чакат, кога най-накрая ще се стигне до мирен живот в страната.

Б. ред. - Проф. Михаил Станчев е известен учен историк от Украйна. Автор на OFFNews. Той е етнически българин, роден в Казахстан по време на репресиите на Сталин срещу нашите сънародници в СССР. Основната част от научната дейност на проф. Станчев е свързана с град Харков. Там той продължава да преподава в Харковския университет. Във висшето училище дълги години Михаил Станчев ръководеше катедра „Нова история“. Автор е на голям брой книги и монографии, част от които са преведени и на български език. Сред тях са „Третата световна. Битката за Украйна“ (в съавторство в Юрий Фелщински), „Д-р Кръстю Раковски – държавник, политик, дипломат“ и други.

Следете новините ни в GoogleNews