Делян Пеевски – режисираният образ на новия държавник

След години на укриване от публичното пространство, през 2023 г. последва рязка трансформация – Пеевски премина от сянката към прожекторите и започна да се появява открито в парламента не просто като депутат, а като активен законодател и медиатор. Той участва в изготвянето на конституционни промени, започна да прави предложения за съдебна реформа и заговори пред медиите за евроатлантическа стабилност и отговорно политическо поведение, имаше активната роля при формирането на парламентарно мнозинство.

Недоумението, което предизвика „новият” Пеевски, неминуемо породи логични въпроси: Истинска ли е тази трансформация? Какво иска да каже Пеевски? На кого го казва? Как го казва? Защо го казва?

По-нататък съм се опитал да си отговоря на тези въпроси, като направя кратък обективен анализ на методите, тактиките, стратегиите и целите на пропагандата на Делян Пеевски през последните две години, без обаче да влагам субективизъм, като стигматизирам и анатемосвам или възхвалявам обекта на анализ.

Умишлено не съм анализирал „PR”, а „пропаганда”, тъй като считам, че по отношение на Пеевски се извършва не класическо управление на публичния му образ и комуникация чрез позитивни послания и „меко” влияние с цел изграждане на позитивно възприятие, а класическо целенасочено манипулиране на общественото мнение чрез контролирани послания, често с преиначаване или манипулация на факти като се използва страх, поляризация, митове, дезинформация през медийни мрежи, свързани с него.

ОСНОВНИ ПРОПАГАНДНИ ПОСЛАНИЯ:

• Стабилност и отговорност: „Гарант за стабилността”, „работи за хората” – това е основният рефрен в публичните изяви на Пеевски, който се опитва да се позиционира като отговорен държавник, работещ за благото на страната въпреки личните си интереси, многократно призовавайки в парламента за отговорно поведение и компромиси.

• Евроатлантическо позициониране: „ДПС е гарант за евроатлантическата посока.” – Пеевски се представя като твърд и непоколебим евроатлантик, участва в приемането на закони, важни за членството на България в ЕС и НАТО, като същевременно се опитва да демонстрира пред Запада образа на реформиран политик.

• Изчистване на имиджа: Създаването на положителен медиен образ е ключова част от кампанията му. Чрез контролирани медии и PR публикации Пеевски се представя като ефективен законотворец и човек на диалога и се цели съзнателното му „ребрандиране” като „политик от ново поколение” – активен, конструктивен, дори реформатор.

ПРОПАГАНДНИ МЕТОДИ:

• Повторение: Постоянно повтаряне на едни и същи тези, често съдържащи таргетирани послания към елитите (вътрешни и външни).

• Апел към емоциите: Внушава се страх от „политическата нестабилност”, от „революционери”, „популисти”, „безотговорни аматьори” и се създава образ на Пеевски като „човек, който работи за България въпреки всичко”.

• Образ на враг: Неформално, чрез свои говорители и контролирани медии, Пеевски прокарва идеи срещу политическите си опоненти („шарлатани”, „хаос”) и играе с образа на „политическата инфантилност” на новите партии.

• Избор на факти: Пеевски често изтъква участията си в законотворчески инициативи, конституционни промени, опаковано като „отговорна политика”, но мълчи по теми за собственото си властово, корпоративно и медийно, както и за наложените му международни санкции.

• Фалшиви дилеми: „Или стабилност с нас, или безотговорен хаос.” „Или евроатлантическа посока, или проруска дестабилизация.”

ПРОПАГАНДНИ ТАКТИКИ:

• Дезинформация и контролирана информация: През контролирани или близки медии (най-вече телевизии и сайтове) се лансират удобни послания и потиска неудобни като включва и мека форма на дезинформация чрез манипулация на факти, полуистини и премълчаване.

• Митове и легенди: Опитва да наложи новия мит за „Пеевски – от олигарх към държавник” и да изгражда образ на „способен законотворец” и „обединител” на парламентарното мнозинство. Провеждат се кампании, целящи да поддържат внушението, че без неговото участие страната ще изпадне в хаос. В допълнение поддържа имидж на „вече не чак толкова неприемлив за Запада” чрез внимателно подбирани срещи с чужди дипломати и ненатрапчиво разпространение на информация за тях.

• Етикетиране и стигматизиране: В лични изявления, но най-често неформално, през „говорители” в медиите се стреми да омаловажи и дискредитира политическите си опоненти като „безотговорни”, „некомпетентни”, „популисти” и маркира неудобни журналисти и граждански активисти като „политически инструменти” на чужди интереси.

• Агитация през медии и социални мрежи: Използва телевизионни канали, сайтове, социални профили с корпоративна свързаност за поддържане на контролиран позитивен имидж и контролирано отрицателно съдържание за опоненти.

• Информационно насищане: Постоянно „наливане” на новини за срещи, инициативи, законопроекти, които създават илюзия за активност и конструктивност. Контролирани медии ежедневно публикуват новини за инициативите на Пеевски, които да създават впечатление за неговата активност и важност. Това насищане има за цел да поддържа присъствието му в публичното пространство като конструктивен политик. С цел избягване на необмислени отговори на изненадващи и/или неудобни въпроси журналистическият достъпът до него е контролиран като рядко дава интервюта, а действа чрез „второ лице” комуникация.

• Тролинг и мрежови атаки: Атаки срещу активисти и неудобни личности в социални мрежи чрез тролски профили, свързани с корпоративни кръгове.

ПРОПАГАНДНИ СТРАТЕГИИ:

• Умерена поляризация: Пеевски работи върху „елитна” поляризация – ние (отговорните политици) срещу тях (аматьорите). Избягва (мака и не винаги) прекалено крайна конфронтация, но поддържа линията „ние сме стабилните”.

• Мек вариант на култ към личността: Изгражда се образа на Пеевски като „незаменим законодател”, „фигура на разума” с възползване от личната му публична трансформация от скрит задкулисен играч към „открит политик”.

• Дискредитиране на алтернативи: Трайно омаловажаване на политическите опоненти чрез PR атаки, негативни публикации и подмолни внушения и водене на рекламна война срещу „неконструктивната опозиция”.

• Усещане за неизбежност: Пропагандно внушаване, че „Пеевски е необходимото зло”, „без него не става”, „ако не той, кой?”.

• Контрол върху информационни канали: Овладяване на значителна част от медиите, PR агенции и корпоративни канали и скрит контрол над редакционна политика на ключови медии.

• Манипулация на обществена памет: Опит за изчистване на името чрез активност в парламента и отклоняване или мълчание по въпроси, свързани с компрометиращи факти от биографията му.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛИ:

Делян Пеевски прилага високоефективна комбинация от класически пропагандни методи с модерни комуникационни стратегии, създавайки мрежа от влияние, която трудно може да бъде разрушена. Той залага не толкова на масова улична агитация или популизъм, колкото на контрол над публичния дневен ред, внушаване на неизбежност и меко манипулиране на общественото мнение. Главната стратегия на Пеевски е да се представи като неизбежен центристки фактор, да притъпи острия антагонизъм срещу себе си чрез позитивен имидж и контролиран наратив и да удържи реалната власт чрез контрол на парламентарни мнозинства, бизнес и медии.

Пеевски не просто иска да изчисти имиджа си. Той цели дългосрочно запазване на влиянието си в държавните институции и в икономиката. Пропагандата му е насочена към създаване на усещането, че той е неизбежен политически фактор и че алтернатива на „стабилността” с него няма.

На международно ниво Пеевски се опитва да омекоти натиска от санкциите и да демонстрира лоялност към западните партньори, като същевременно продължава да контролира вътрешнополитическия живот.

В тази връзка логично възниква въпросът: Дали тази проактивност на Пеевски не е и опит за „омилостивяване” на САЩ и Великобритания като стъпка към евентуална отмяна на наложените му санкции?
Мисля, че това всъщност е най-логичният прочит на действията му през последните две години.

След като беше санкциониран от САЩ по закона „Магнитски” през 2021 г., а по-късно и от Великобритания, Пеевски се оказа под международен натиск, който реално застрашава бизнесите му, влиянието му в България и дори личното му финансово положение.

Типичното поведение на санкционирани по закона „Магнитски” в други държави включва подобни на неговите действия: публична активност и демонстративно „обръщане” към прозападни политики, инициативи за борба с корупцията или съдебна реформа (макар и лицемерни), търсене на подкрепа или поне неутралитет от местни прозападни партии и използване на лобисти и канали за комуникация със западните посолства.
Очевидната е целта на Пеевски да се опита да убеди западните партньори, че е „прагматичен партньор” и санкциите срещу него са били прекалени или вече не са необходими и да създаде образ, че влиянието му е „стабилизиращ фактор”, а не заплаха за евроатлантическата ориентация на България.

В света обаче няма случай, в който публична активност или PR кампания сама по себе си да е довела до отмяна на такива санкции. Ако това изобщо е възможно за Пеевски, то може да се случи само след активно и сериозно негово съдействие и сътрудничество с тайните служби и разследващите органи на САЩ и Великобритания или разкриване на наистина значими мрежи за корупция. Чудя се колко ли инфаркта и инсулта ще има в българския политически и бизнес елит, ако някой ден Пеевски се разприказва?

Следете новините ни в GoogleNews