Да кажем "БРАВО" на доброволците

След потоп и ден на тарур, политиците ни захвърлиха тъжните си скъпи обувки и пак се качиха в Мерцедесите. Свършили си работата във Варна, имат по няколко кадъра с кофи – това е. Лъскави и усмихнати по време на трагедията – ползваха ефира, за да се надлъгват и обвиняват, по-хитрите дадоха по някоя хилядарка, ей така – да замажат очите на „слепите“.

Нали идват избори през октомври – не трябва електоратът да мре, поне не до октомври. Докато си звъняха по телефоните и се чудеха КОЙ да е предложен за виновен, в крайна сметка го отнесе времето (някъде се чу, че именно то организирало и протестите ДАНСwithme). По същото време по метода на концентричните кръгове и далеч от центъра на общественото внимание стотици доброволци от цялата страна тръгнаха към Варна и Добрич.

Така по старата рецепта без „Армани“ и много шум видяхме триумфа на хуманността и доброто у българина - доброволците във Варна и Добрич. И вместо политиците ни да се надпреварват да позират с кофи кал, за да ги снима някоя заблудена телевизионна стажантка, нека измислят нещо за стотиците доброволци. Сигурно голямо мислене ще падне – КОЙ да се прецака и да каже или даде по нещо на младите хора.

Поне им кажете едно благодаря и се учете от тях, нали ги ползвате по време на избори, много са ви ценни. Не! Невероятната социална трансформация става само по време на предизборна кампании, тогава някой пиар – кариерист се сеща, че господин Политикът трябва да слезе от Мерцедеса и да се снима с няколко от другите, тези като доброволците. Защото трябват проценти, гласове, не хора.

Ние се надяваме, че това е нашето бъдеще – хора като доброволците от изминалите дни, а не мухлясалите партийни матрьошки от 20 години насам. И така някои от нас се гордеят, че са българи, не защото г-н Политик отива в Брюксел, а защото видяхме стотици млади хора, които не пият уиски в чалготека, а отиват да помагат! Не защото някой ги кара, не защото някой им плаща, не защото има камери, защото са хората, които водят и носят обществото ни на плещите си.

И нека сега ние им кажем: БРАВО! Никой друг няма да го направи. Поне не когато няма избори.

„Няма по-висок човек от този, който се е навел, за да помогне!“ – познайте чия мисъл е това. Да, не е на български политик! Време е г-н Политик, да се наведеш. Ако много ти тежат марковите панталони, събуй ги и се разходи из Аспарухово. С кофи. Без камери. Без предизборни кампании. Без „Армани“. Така може и политикът човек да стане.