COVID-19, или как 230 хил. деца изчезнаха от училищата в САЩ

Как се отрази COVID на образованието? В България и преди пандемията отпадащите от училище ученици бяха болна тема. Проблем, за чието преодоляване работеха екипи за обхват с цената на обикаляне от врата на врата и на сериозна работа за преодоляване на пропуските, за да не отпаднат повторно. Какво се е случило с тези, а и други деца по време на пандемията - когато присъственото обучение беше прекратено и се премина към онлайн уроци - не е съвсем ясно, или поне не е публично известно. След затихването на пандемията у нас този разговор не се възобнови. Може би и заради настаналото безвремие поради честата смяна на служебен със служебен кабинет и усещането, че всеки следващ министър е там за кратко и отмята само задължителната текуща работа, от която не може да избяга.

Проблемът с отпадането на ученици, особено по време на пандемията, не е уникален за България - изпитаха го всички образователни системи по света, включително в САЩ. Ефекта COVID върху образователната система там проучват журналисти от Асошиейтед прес и университетски екип от Станфорд. Може ли да се открият паралели между България и САЩ?

Тя трябваше да е в последния клас, подготвяйки се за дипломирането си след няколко месеца. Вместо това Кайлани Тейлър-Криб не е стъпвала в някогашната си гимназия от разгара на пандемията от коронавирус досега. Тя изчезва от списъка с учениците в държавните училища в Кеймбридж, Масачузетс през 2021 г. и оттогава е в неизвестност от административна гледна точка.

Тя е сред стотиците хиляди ученици в цялата страна, които са изчезнали от държавните училища по време на пандемията и не са възобновили обучението си другаде, пише Асошиейтед прес. Агенцията публикува анализ по проекта Big Local News, който включва Станфордския университет и професора по образование там Томас Дий.

Той установява, че в 21 щата има около 230 000 ученици, чиито отсъствия не могат да бъдат обяснени. Според публично достъпните данни те не са се преместили извън щата, не са се записали в частно училище, нито са в домашно обучение.

Само в Калифорния липсват над 150 000 ученици, а в Ню Йорк - близо 60 000. Анализът за годините преди пандемията в тези два щата установява, че преди почти не е имало липсващи ученици, което потвърждава, че по време на пандемията се е случило нещо необичайно.

Щатите, в които детската градина не е задължителна, имат по-голям брой неотчетени ученици, което предполага, че сред липсващите са и много малки ученици, които са останали вкъщи, вместо да започнат училище.

Анализът не включва данните от 29 щата, включително Тексас и Илинойс, нито неизвестния брой ученици фантоми, които формално са записани, но рядко идват в клас.

"Липсващите" ученици привличат вниманието през 2020 г., след като пандемията затвори училищата в цялата страна. В годините след това те се превръщат до голяма степен в проблем на бюджетирането, защото всеки ученик носи пари от градското, щатското и федералното правителство.

В началото на пандемията училищният персонал обикаля от врата на врата, за да достигне до децата и да ги привлече отново. Повечето от тези усилия – отбелязва АП - сега са прекратени.

"Всички говорят за намаляването на броя на учениците, но никой не говори за това кой напуска системата и защо", казва Том Шепърд, родител от Ню Йорк и представител в градската група за образователна политика.

Анализът показва къде са отишли учениците, чийто брой в държавните училища намалява рязко по време на пандемията – с около близо 700 000 между учебните 2019-2020 и 2021-2022 – в 21-те щата, които са дали данни. Някои от тях са се записали в частни училища. В 21-те щата учениците в частните училища са се увеличили с около 103 000. Много по-голяма група ученици са преминали към домашно обучение. Те са се увеличили с около 184 000. Някои семейства са се преместили извън щата, което също намалява броя записани. Раждаемостта в някои щати намалява. Според на преброяването на населението в изследваните щати броят на децата в училищна възраст е намалял с около 183 000.

Това означава, че приблизително 230 000 ученици все още не са отчетени в данните. Те не са в частно училище, не учат вкъщи и не са се преместили извън щата. Те липсват.

Липсващите деца, идентифицирани от АП и Станфордският университет, са нещо повече от бройка. Анализът показва хиляди ученици, които може да са отпаднали от училище или дори да не са го започнали, а да са пропуснали да се запознаят с основите на четенето и училищния режим в детската градина. Те са хиляди и се нуждаят от помощ, за да се върнат.

"Това са неща, за които никой не иска да говори - казва Соня Сантелис, главен изпълнителен директор на държавните училища в Балтимор. - Това, което пречи на децата да се върнат в училище, са външни неща, например грижата за по-малки братя и сестри или необходимостта да се работи.“ Сантелис се опасява, че на тийнейджърите понякога им липсват грижовни възрастни в училище, с които да обсъждат притесненията си.

Разговорите за образованието след COVID обикновено се съсредоточават върху резултатите от тестовете и постиженията на учениците, но липсва стремеж да се разбере повече за децата, които не ходят на училище и как ще им се отрази това. За да запълнят този пропуск, месеци наред журналисти от АП интервюират деца в училищна възраст, които не ходят на училище, и членове на семействата им.

Причините са разнообразни: някои още се страхуват от COVID-19; други са бездомни; трети са напуснали страната; четвърти не са успявали да учат онлайн, оставили са училището и са започнали работа; пети са изпаднали в депресия.

По време на продължителното онлайн обучение някои ученици изостават толкова много в развитието си и по отношение на знанията, че вече не знаят как да се държат или да учат в училище. Много от тях, макар и в голяма степен да отсъстват от учебни занятия, все още са официално в училищните списъци. С други думи, броят на тези, които не получават образование, може би е много по-голям от числото 230 000.

В някои случаи тези процеси са се развивали и преди пандемията и „изчезването“ им изглежда, но не е внезапно.

Кайлани се чувства изолирана и нещастна в училище. В девети клас, няколко месеца преди да се разрази пандемията, тя е преместена в друг клас заради слаби оценки по математика.

Кайлани има Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност и казва, че бялата асистентка на учителя, назначена да ѝ помага да се съсредоточи в новия клас, се е насочила към нея, защото е чернокожа, че обвинявала Кайлани, когато съучениците ѝ се държали лошо. Тя не ѝ позволявала да използва слушалките си, докато работела самостоятелно в клас, което според Кайлани е разрешено в специалния ѝ образователен план с цел да ѝ помага да се съсредоточи.

Кайлани спира да влиза в часовете по математиката. Вместо това обикаля коридорите или чете в библиотеката.

Пандемията и обучението вкъщи облекчават тревожността, която Кайлани изпитва, когато е в училищната сграда. Тя предпочита онлайн училището, защото можеше да изключи камерата и да се занимава, както тя реши. Оценките ѝ се подобряват.

Когато училището отново отваря врати, тя не се връща.

Загуба на физическа връзка

За някои ученици е било невъзможно да преодолеят загубата на физическата връзка с училището и учителите по време на затварянето на училищата по време на пандемията.

Хосе Ескобар, имигрант от Ел Салвадор, наскоро се е записал в 10-и клас в Бостънските държавни училища, когато учебното заведение е затворено през март 2020 г. Предоставеният от училището му лаптоп не работи и поради бюрократични пречки районът не му дава нов няколко седмици. Баща му спира да плаща сметките им за телефон, след като губи работата си в ресторанта. Без техника той не може да влезе в часовете. Решава да се откаже и да си намери работа като готвач. "Не мога да уча по този начин", казва той на испански. На 21 години той все още има право да учи в Бостън, но казва, че е твърде стар за гимназия и трябва да работи, за да помага на семейството си.

Друг ученик от Бостън изпада в тежка депресия по време на онлайн обучението и е хоспитализиран в продължение на месеци. Вкъщи той отказва да влиза в онлайн училище или да излиза от стаята си въпреки посещенията на учител в дома му.

Всички тези ученици официално са напуснали училище и вероятно са били заличени от базите данни със записаните. Много други записани не получават образование.

Миналата година в Лос Анджелис почти половината от учениците са били хронично отсъстващи, което означава, че са пропуснали повече от 10% от учебната година. При учениците с увреждания броят е още по-голям: 55% са пропуснали поне 18 учебни дни. Не е ясно колко от учениците са отсъствали повече време.

Когато училищата не се справят

Властите в Лос Анджелис говорят открито за опитите да намерят ученици, които не посещават училище, и да помогнат за премахване на пречките да идват на училище. Предлага се например помощ за настаняване, но за някои ученици и техните родители проблемът се крие в училищната система, която според тях редовно проваля децата им.

"Родителите са огорчени", казва Алисън Хертог, която представлява около три дузини семейства, чиито деца са пропуснали значителен брой учебни часове, когато физическите класни стаи в Калифорния са били затворени за повече от година по време на пандемията.

10-годишният Езекиел Уест е в четвърти клас, но чете като първокласник. Преди затварянето на пандемията той е преместван от училище в училище, тъй като преподавателите не могат да се справят с импулсивното му поведение.

По време на онлайн обучението майка му няма достъп до домашен интернет и се затруднява да използва предоставените от училището точки за Wi-Fi. Тя работи като домашна помощница и не може да наблюдава Езекил онлайн.

Когато се връща в училище през есента на 2021 г. като третокласник, той е разочарован, защото съучениците му са постигнали по-голям напредък през годините от неговия. "Не се чувствах подготвен - казва той в интервю по телефона. - Наистина не можех да уча толкова бързо, колкото другите деца, и това ме разстрои донякъде."

Административен съдия отсъжда, че училищата в Лос Анджелис са нарушили правата на Езекил и нарежда на района да му осигури място в ново училище със специален план, който да го улесни да започне отново да учи и да се довери на учителите. Училището не спазва плана, затова през октомври майка му спира да го изпраща в клас. "Не мога да им се доверя", обяснява Миша Кларк.

Училищните власти в Лос Анджелис не са отговорили на молбите за коментар по случая на Езекил от журналистите.

Миналия месец Езекил се записва в държавно онлайн училище за калифорнийски ученици. За целта майка му се съгласява да се откаже от специалния му образователен план. Адвокатът му Хертог се опасява, че програмата няма да е подходяща за човек с нуждите на Езекил и търси друга възможност с повече гъвкавост.

Поне трима от учениците, които Хертог представлява, включително Езекил, са изчезнали от училище за дълги периоди от време, откакто е възобновено присъственото обучение. Според нея ситуациите при тях са били предотвратими: "Срамно е, че училищните системи са позволили това да продължи толкова дълго".

Когато през пролетта на втората си година Кайлани престава да влиза във виртуалните си класове, тя получава няколко имейла от училището, в които ѝ казват, че е отсъствала от училище. Между две и четири седмици, след като изчезнала от училището в Zoom, съветникът ѝ в класната стая и учителят ѝ по испански език ѝ писали, за да я попитат къде е. А деканът на училището се обадил на прабаба ѝ, която е неин законен настойник, за да я информира за изчезването на Кайлани от училище.

Според Кайлани те не са общували повече. Тя отишла да работи в Chipotle, като приемала поръчки във финансовия район на Бостън.

През декември Кайлани се премества в Северна Каролина, за да започне наново. Сега тя преподава танци на деца от началното училище. Миналия месец е издържала изпитите си за средно образование. Иска да посещава курсове по хореография. Но поглеждайки назад, знае, че е можело нещата да бъдат различни. Макар да не съжалява за напускането на гимназията, тя казва, че може би е щяла да промени решението си, ако някой в училището бе проявил по-голям интерес и лично внимание към нейните нужди и беше я подкрепил.

"Имаше толкова много пъти, когато можеха да направят нещо. Но те не направиха нищо", казва тя.