Чуждите езици - оръдие на империализма или комплекс от социализма

Идеята за намаляване изучаването на чужди езици в гимназиите за сметка на повече часове по български език и математика предизвика възмущение и асоциации с времето на тоталитаризма. Тогава чуждият език в западния му вариант (основно английски) беше мръсна дума, в училище се изучаваше формално и/или недостатъчно, а в езиковите гимназии – качествено, но от малцина. Тези гимназии се брояха на пръстите на едната ръка и, разбира се, нямаше място за всички желаещи. Нямаше и курсове, на които можеше да се запишеш, за да изучаваш езика, символизиращ гнилия Запад. Само с частни уроци, ако имаш пари за даване.

Така, когато образователната система отвори тази възможност на практика за всички деца, които в 8. клас можеха ударно да изучават един език в т.нар. подготвителни класове, това се посрещна с одобрение и облекчение като справедливо възмездие срещу десетилетната елитарност на простото право да изучаваш чужди езици. Защото точно така се учи бързо език – ударно и всекидневно. И да, цели поколения ученици научиха чужд език без семействата им да дават хиляди левове за частни школи и уроци. Днес тези ученици прилагат наученото в живота си, работата си и се чувстват граждани на света.

С което добрите новини свършват.

Една от идеите за намаляване броя на часовете и паралелките по чужди езици в гимназията е да се намали склонността към емиграция в чужбина на българските абитуриенти. Този довод е споделян публично от настоящия министър на образованието. Всъщност пак той започна още през 2020-2021 г. намаляване на броя на езиковите паралелки и нивото на владеене на езика в края на гимназиалното образование.

Но истината е, че с или без езикови паралелки децата, които искат и чиито родители имат възможност да ги изпратят в чужбина, ще продължат да го правят. Едни 10 % от абитуриентите ще продължават да пълнят университетите на Нидерландия, Германия, Белгия, Франция, Италия, Испания и други атрактивни държави. И това е нормална практика в условия на свободно движение на хора, на каквото се радваме от близо 20 години. Просто разходите на семействата ще се увеличат, защото ще дават повече пари за езикови курсове. Казват, че около половината от студентите ни в чужбина се връщат у нас след завършването си. Преброявам на пръстите на двете си ръце познати семейства с деца, учили навън и май се получава точно така. При това тези, които работят в чужбина не са задължително по-добре от тези, които са се реализирали у нас. Официална статистика обаче липсва.

Далеч по-сериозен довод за намаляването на броя часове или паралелките по чужди езици обаче е … владеенето на български език и математиката като основополагащи предмети. И тук (въпреки привкусът на ретроградност) следва да признаем, че необходимостта от промени има сериозно основание. Доказателство са лесно разбираемите числа за броя часове по предмети в първи гимназиален клас.

Като ги приемат в езикови паралелки след седми клас, учениците имат следните учебни планове: разширени, в които учат между 400 и 500 часа чужд език годишно и интензивни, при които учат между 600 и 700 часа чужд език годишно. И в двата случая часовете по български език и математика са само по 100-150 часа годишно в 8. клас, а след това – още по-малко. Сигурно се е предполагало, че до края на седми клас учениците трябва два са усвоили качествено правилата и употребата на родния си език.
Предположението обаче се е оказало невярно.

Така на изследванията PISA в девети клас се оказва, че по-голямата част от учениците ни четат, но не разбират точно какво са прочели на родния си език, а за резултатите по математика – или добро, или нищо.

Първият челен сблъсък с неграмотността на немалка част от завършилите средно образование се случва в родните университети, които масово вече приемат само с матура. Там преподавателите с ужас установяват, че дошлите за академично образование първокурсници всъщност не са се справили с училищното. С малко търпение и повече усилия нещата могат да се преодолеят до края на следването им. В някои случаи обаче пораженията са необратими и тези липси плавно преминават на плещите на първия работодател.

Дали идеята да се намалят часовете по чужди езици за сметка на български език и математика е успешна може да се докаже само, ако зрелостниците станат по-грамотни, а резултатите ни по четене с разбиране в PISA се подобрят. Ще научим след години…

Дано не се окаже, че и това предположение е било невярно и чисто аритметичното увеличение с 20 на часовете по български език всъщност е било недостатъчно. Защото в идеята има един принципен проблем и той е, че положението тръгва да се кърпи отгоре надолу, а не обратното. А часовете по български и математика са недостатъчно и в по-ниските етапи на образование и също имат нужда от преразглеждане.

Вторият принципен въпрос е дали обучението по български и по математика ще стане по-ефективно само чрез механично увеличаване на часовете. Но това е друга тема.

Принципно не е редно и обучението по чужди езици да страда заради оправданата цел да се повиши грамотността по български език. Доброто владеене на чужд език е това, което ни помага да се чувстваме граждани на една голяма общност, да се движим, информираме, забавляваме и работим свободно в нейните граници. С една дума да бъдем пълноценни граждани на Европа и света. По всички правила това също е ключова компетентност, която училището следва да осигури на децата.

В европейски план България е в групата държави, които най-късно започват обучението по първи и по втори чужд език, съответно във втори и в девети клас. И този факт може да се преразгледа, дори и да не гоним най-ранните птици, които започват да преподават първи чужд език от 3 г. (Полша, Белгия - Валония, Люксембург), а втори - от 5 г. възраст (Люксембург). Не че повечето родители в България не записват децата си на английски още в детската градина.

Що се отнася до мястото ни в гимназиалния етап по изучаване на чужди езици в сравнение с останалите европейски държави там сме сред първенците според последния доклад на EURODICE от 2023 г. (Люксембург, Дания, Малта, Франция). Даже по всичко личи, че сме занижили броя на часовете, тъй като посочените 182 учебни часа годишно за общото средно образование не отговарят на нито един от многобройните учебни планове по чужди езици. Ако бяхме казали истината за подготвителните класове, щяхме да учудим света!
Всъщност те са чисто българско ноу-хау. Тръгнало от образование само за елитите по време на социализма, направено достъпно за всички по време на прехода и на път да отиде в историята. За добро или за лошо.

Следете новините ни в GoogleNews