Чичовци и лелки на плета
„- Политиката, чорт го взел, днес каква политика има? Аз едно време в Молдовата… Та, това политика ли е?!… Когато Менчиков на 52-ра отиде в Цариград и каза на султана с две думи: щеш или не щеш? — тогава всички рекохме: Ах! Както се и случи: отвори се боят…“
Това не е пост в социална мрежа, прочетен преди минута. Въпреки, че можеше и да е. Нищо колко по-различно не четем днес от горецитираните думи на Хаджи Смион от повестта „Чичовци“ на Иван Вазов сред гъсталака от мнения в социалните мрежи у нас.
Единственото убеждение, което трайно се настанява в главата на четящия е, че по показател „експерти по геополитика“ се нареждаме в челните места на всички световни класации.
Разбира се, това става за сметка на рязко намалелия брой на „експерти по вирусология, епидемиология и ваксинация“. Вероятно пък това се дължи на факта, че Лисабонската образователна стратегия на ЕС, прокламираща обучение и образование, докато дишаш и мърдаш, се следва ентусиазирано от мрежовите „чичовци и лелки“. След като две години те изтънко и надълбоко бистриха здравни и научни казуси в сферата на медицината, сега познанията им по международна история, политика, военни стратегии и т.н. биха оставили Хенри Кисинджър, Збигнев Бжежински и (който се сетите) с пръст в уста.
От друга страна, какво по-добре от това. Има една прекрасна турска поговорка, която трябва да бъде леко и евфемистично коригирана. И тя горе-долу звучи така: „Бяло дупе (в оригинала се използва трибуквения синоним), черно дупе (трибуквен синоним) – на плета се виждат!“.
Навремето един български дипломат от кариерата ми обясняваше чрез тази пословица разликата между източната и западната философска рефлексия за света. „Виждаш ли – казваше той – немецът би го формулирал ето така: „Характерът се проявява в изпитанията.“. И продължаваше – А колко сетивно и въздействащо го е рекъл турчинът?!“ И въздъхваше…
Последните две години за нас, образно казано, се превърнаха в преодоляване на изпитания (по немски) или прескачане на плет (по турски). И именно в тези години лъсна голата истина за българския национален…характер.
На първо време идва една непоколебима убеденост на чичовците и лелките (това не е възрастова, а манталитетна характеристика) от мрежите. И тя е, че щом с прочитането на една юношеска книжка с приключенски характер можеш да управляваш около десетилетие държава на Балканите, то политическото участие на същата тази държава в глобалната игра може да се води от цели две (то, едното не е книга, ама…) – „Под игото“ и „Опълченците на Шипка“. Напълно съм сериозен – скоро получих настоятелен съвет от непознат да взема най-сетне пък да прочета първия български роман, за да си оправя непатриотичния мироглед.
Вторият елемент от българската геополитическа мрежова стратегия има колебание само в едно отношение – към коя от двете тактически диспозиции да се придържа. Първата следва проактивния план: „Бежанова майка не плаче – Стоянова плаче.“ Втората предпочита пасивния план „Преклонена главица сабя не я сече“.
И двете тактики, обаче, трудно прикриват раздразнението, че някой друг (украинският президент Зеленски, например) ти е развалил следобедния ориенталски рахатлък и пъпосъзерцание, след като не се е ориентирал към нито една от двете.
Третата характеристика показва изненадващ и чутовен стоицизъм. Тя на практика удря в земята древногръцките последователи на тази философска школа (стоическата), които твърдели, че парче хляб и няколко маслини са им достатъчни в този живот. Под лозунга „Бежанец да си днес у нас!“, чичовците и лелките в социалните мрежи развиват софистична аргументация, пред която Сократ, Анаксагор, Аристотел, Клеобул и приятели биха напълно онемели. Нашите доморасли софисти аргументирано доказват, че човек трябва обезателно да се лиши от дом, материални блага, роднини и Родина, за да изпита пълното щастие, държейки 40 лева в ръка пред изгряващото мартенско слънце в чужда страна…
Както и да е! Стана ясно, че информационната война е сложно нещо, което ние в България просто загубихме. Ще търсим отговор на въпроса „Какво да се прави?!“ след всичко това, но трудно ще го намерим. Колкото до яростните дискусии в социалните мрежи, форуми и ефири, единственото нещо, което ми идва наум, е онази италианска поговорка (припомнена в един от текстовете на Умберто Еко): „Майката на глупаците все е бременна.“
А ако, ме питате, каква е моята политическа прогноза за това какво ще се случва в Европа и света в следващите месеци и години, ще ви кажа следното: „Тук има заплетена работа… Не е край… Аустрия трябва да е направила союз с Русия, тя още има страх от маджарина, макар и да крепи Турция. Байст е дълбок дипломат — и с Горчакова са едно. А Франца и Англия не смеят да помръднат — прусианецът казва: стой! Както и да е, политиката се заплита…“
Колко му е да си чичо в социалните мрежи!
Снимката към текста е от спектакъла „Чичовци“ на Драматичен театър „Гео Милев“, Стара Загора. Любопитно и показателно е, че постановката бе реализирана в края на 2019 г., когато светът внезапно навлезе във времето на глобалните кризи