Червена ябълка или хвърлена ръкавица: Производителят на Байрактар обяви Украйна за стратегически партньор

Турската компания „Байкар“ смята да произвежда в Украйна ударни безпилотни дронове Bayraktar TB2 и Bayraktar Akıncı, както и най-новия „знаменосец“ (байрактар) – безпилотния изтребител Bayraktar Kızılelma, съобщи в интервю за фонда „Върни се жив“ генералният директор на компанията Халук Байрактар. Съсобственикът на „Байкар“ декларира задълбочаване на сътрудничеството с Киев само дни след като говорителят на Кремъл Дмитрий Песков обяви, че завод за дронове в Украйна ще бъде демилитаризиран незабавно, когато бъде създаден. Халук Байрактар обяви, обаче, че строителството на завода вече е започнало.

„Ние виждаме Украйна като наш стратегически партньор. Имаме дългосрочни планове за проекти с Украйна и всъщност имахме много проекти. Baykar започна изграждането на фабрика в Украйна, изследователски център и усъвършенстван производствен център, където искаме да произвеждаме всички системи. Не само фюзелажа, но и електрониката, софтуера, всичко, което правим тук, в Турция. Имахме такава визия. В тази връзка нашите инвестиционни планове напредват в момента. Ние сме на етап планиране на проекти за тези сделки. Също така искаме скоро да започнем реални инвестиции. Вече имаме структура — компания в Украйна. Вече имаме технически инженерен екип, който работи в подкрепа на Украйна. Но сега искаме да направим Украйна наша производствена база. Това е една от нашите идеи“, заяви Байрактар.

„Нашата мечта е един ден във фабриката в Украйна да можем да произвеждаме безпилотния изтребител Bayraktar Kızılelma“, допълни генералният директор на „Байкар“.

Намерението на Турция да прави безпилотния изтребител в Украйна с украински двигател и с украински подсистеми е новина, която - независимо от това, че „Байкар“ е частна турска компания, изпраща политически, военни и дипломатически сигнали към всички, които са в състояние да ги възприемат и особено към Москва. И със сигурност „Песков не харесва това“, а и вероятно не само той.

Концептуално новият дрон Bayraktar Kızılelma, който трябва да се превърне в безпилотен изтребител, беше показан за първи път публично едва на 11 юни от техническия директор на „Байкар“ Селчук Байрактар веднага след боядисването на машината. По-рано завършилият в САЩ съсобственик на компанията беше обявил, че авиационните системи от рода на Bayraktar Kızılelma ще станат бъдещето на военната авиация.

„Благодаря на агресивните маневри и развитието на системата за изкуствен интелект Bayraktar Kızılelma ще стане един от основните ударни елементи на силовите структури“, коментира Байрактар, цитиран от Анадолската агенция.

Представители на авиационната индустрия, ВВС и разузнавателните служби заровиха глави в проучване на техническите данни, бойните възможности и технологиите, използвани в умния безпилотен изтребител и вероятно малцина са обърнали внимание на самото име на новия „Байрактар“ - Kızılelma. Къзъл елма – Червена ябълка.

Преди завоеванието на Константинопол османците смятали важните християнски градове, мишени на техните имперски желания, за златни ябълки. Според изследователя на османизма Симге Топалоглу „червената ябълка“ идва от колоната на Юстиниан I, която е издигната пред църквата "Света София" през 543 година след Христа. На върха на колоната е имало статуя на Юстиниан I, изобразен на кон с кълбо с кръст в лявата ръка. В това кълбо завоевателите на Константинопол материализират представата от турската митология, символизираща цели, идеи или мечти.

По време на османските завоевания Западният свят възприема концепцията за Червената ябълка като символ на джихада. Тази топка, „мунджук“, стои и на върха на знамето и на корабите на османците като израз на победа и господство. Легендата за Червената ябълка става особено разпространена в еничарския корпус след превземането на Константинопол, първата червена ябълка. През последните години турската администрация отбелязва шумно с фойеверки и билбордове годишната от превземането на Константинопол. „Istanbul'un fethi kutlu olsun“ – пише на билбордовете. "Честито превземане на Истанбул."

Важните градове, които османците искали да завладеят, били наричани червени ябълки. Така една по една капнали в коша на султаните Белград, Мохач, дори при първата обсада на Виена през 1529 година избързали да напишат, че султан Сюлейман е „взел Червената ябълка.“ Необрулени останали и Виена, и Рим, и Москва.

Толкова за митологията. В съвременна Турция концепцията за Червената ябълка е широко използвана през последните 4-5 години от президента Реджеп Таип Ердоган и управляващата партия като символ на техните амбиции. Преди време държавните пиари на Анкара създадоха видеоклип, в който тюрски конници опъват тетивата на лъковете си и пускат на воля стрели от лъковете си, в следващ кадър турската армия се изправя в атака за да отблъсне нападение през Първата световна война, а след това съвременната армия на Турция демонстрира оръжейна мост. На този фон звучи гласът на Ердоган: Към Червената ябълка!

В политическата турска митология червената ябълка е толкова разпознаваема, колкото нагризания плод на Стив Джобс. Символ на настоящи и бъдещи амбиции за бързо развиваща се и икономически могъща и независима Йени Тюркие, Нова Турция с маркирани сфери на влияние на Балканите, Близкия Изток и Кавказ.

„Когато ги попитаха къде отиват, те казаха, че „отиват за Червената ябълка“,– каза Ердоган за турските войски, които в началото на 2018 участваха в една от трите големи операции, които Анкара започна в Сирия през последните години. „Това е, да си вземем нашата червена ябълка“, уточни тогава турският президент.

И сега да се върнем на умния безпилотник и неговото име. В Турция и при турците случайни неща няма – изборът на името на новия „Байрактар“ и потвърденото намерение за производството му точно в Украйна не е нищо друго освен хвърлена ръкавица към кремълския император: дошъл съм за твоята ябълка. И не, турският аскер няма да набива крак по Червения площад, нито ще се бие в Украйна. Султанът в Анкара показва на руския цар, че хегемонията му на Балканите, Кавказ и Близкия Изток е приключила и те не са вече руска губерния. По отношение на Украйна знакът е също ясен и е в същата посока. Що се отнася до срещите на Ердоган с Путин – единственото, което засега се очертава като полза за някого от тях двамата, е повишената добавена стойност на турския президент като парламентьор, дипломат и стратег в очите на външния свят.