Брекзит и българските интереси

Предварително уточнявам, че не симпатизирам персонално на британския премиер. Но тук е важно да изясним, първо, каква е неговата политика. И второ, не съм съгласен, че цялото ни внимание трябва да бъде насочено към съдбата на 60-те хиляди български граждани, които все още не са уредили статута си на престой във Великобритания. Да, техните интереси са и наши, но са предимно техни. Успоредно с тях има други общи за всички българи интереси, които е добре да осъзнаем и да поискаме управляващите да ги защитят.

Какво иска Борис Джонсън?

Обрисуването на премиера на Обединеното кралство с черни краски и ехидност, на което се отдадоха много европейски медии, не е обективно. Защото не взема предвид основанията на неговото поведение. Той заяви на ЕС, че споразумението с предпазната клауза за границата със Северна Ирландия е напълно неприемливо. Това е очевиден факт, след като то няколко пъти бе отхвърлено от Камарата на общините – суверенът на властта във Великобритания. Всеки от опониращите му европейски лидери на негово място би направил същото. Всеки би поискал друга договореност, основана на взаимни отстъпки. Това му се отказва и той заявява, че тогава е за напускане на ЕС без споразумение. Твърдят, че блъфира, но по-нататък може да се окаже, че спекулират.

Нека се запитаме какво точно иска Борис Джонсън. За някой може да бъде изненадващо, но моето мнение е, че той иска единствено да запази консервативната партия като съществена част от британската политическа система. Той не се интересува от Брекзит, от това дали ще бъде със или без споразумение. Впрочем от тази негова незаинтересованост започват рисковете за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство, на които ще се спра по-надолу. Той иска да спаси партията си, за да спре Найджъл Фараж, който иначе разгромява консерваторите и отнема техните избиратели. Истинският му противник не е Корбин – между тях двамата и между техните избиратели има ясна разграничителна линия, каквато консерваторите нямат с привържениците на националиста. За Борис Джонсън въпросът за Брекзит е въпрос на живот и смърт за партията му. Затова, опирайки се на резултатите от референдума и на твърдата поддръжка на (със сигурност) 1/3 от избирателите, той прави опит да изведе страната си от хаоса на политическата криза с единственото, което разполага – решителност и смелост, включително да сгреши. С това предизвиква гнева на либералните европейски медии.

Позицията на ЕС

Европейските лидери отхвърлят опита на Джонсън да предоговори решението за границата между Северна Ирландия и Република Ирландия. Особено категорично досега е поведението на френския президент Макрон. Включително защото ще трябва да признае, че сънародникът му Мишел Барние е отстоявал невъзможен договор. Но най-вече, защото като ляв либерал иска да ампутира на всяка цена най-същественото препятствие пред европейския федерализъм и да дисциплинира всички останали. Надява се да представи привиждащия му се крах на Великобритания като крах на идеята за Европа на нациите.

Тази позиция на ЕС търпи развитие и надеждите са, че то ще бъде в разумна посока.

Възможните изходи от британската политическа криза

Борис Джонсън се бори едновременно на два фронта и, колкото и да е странно, не го грози загуба. И при двата възможни изхода той печели. В сегашната ситуация той, загубилият ключовите 4 гласувания в парламента, е в активна позиция. Отива на избори и там ще разчита на монолитната подкрепа на консерваторите и на избирателите на Фараж. Срещу себе си ще има лейбъристи, либерали, бивши консерватори и други. Поема съзнателно риска бунтарите да се обединят в кратките срокове до предсрочните избори и да излъчат единен кандидат срещу неговия в мажоритарните райони. По-вероятно е да не могат да го направят.

За мен би следвало ЕС да бъде силно заинтересован от отлагане на датата за излизане на Великобритания. Не защото се надява политическият ѝ елит да премисли и да върне страната в Съюза, а защото новата Европейска комисия не е поела своите отговорности. Най-вероятно председателят Юнкер и неговите колеги по никакъв начин не искат да носят последиците от Брекзит без споразумение. И не само защото щетите за ЕС ще бъдат аналогични на тези за Великобритания. За разлика от френския президент, те са опитни политици и са наясно, че ЕС е застрашен от много по-сериозни последици от въпросните икономически щети. Впрочем на техните страхове разчиташе Борис Джонсън, докато парламентът не отне този коз от ръката му.

Европейският съвет има и друга опция, да приеме на 17-18 октомври алтернативното решение за границата на Ирландия, което една група разработва от известно време. Ако го направи, Борис Джонсън отново ще спечели, защото основното му обещание не е, че ще изведе на всяка цена страната си от ЕС, а че ще я изведе със споразумение.

Рискът пред европейските лидери

Ако не приеме друго решение за ирландската граница, след поредното отлагане ЕС по-вероятно ще се изправи отново пред Борис Джонсън и тогава Съюзът ще бъде в по-слаба позиция да отхвърли неговият компромис. Защото ще излезе, че носи голямата част от отговорността за напускането на Великобритания без споразумение и свързаните с това щети. Затова спекулират с твърдението, че той е блъфирал с напускане без споразумение. Дотам се стига вече много лесно.

Общите щети

Ако Великобритания напусне без споразумение, с обтегнати отношения и значително пострадала, Европа ще загуби изключително важен партньор в най-важното направление – сигурността. Конкретните щети ще са толкова по-големи, колкото по-несигурна и уязвима е страната членка на ЕС. Сред най-заплашените ще бъдат България, Естония Латвия и Литва.

Втората щета ще е загубата на един доказан стожер на демокрацията. Първата в света парламентарна демокрация ще напусне ЕС и ако някой не осъзнава какво значи това – няма как с два реда да му се обясни. Тази демокрация в момента търси мъчително изход от кризата, но не само в собствената си страна. Нейните усилия показват пред какво сложно предизвикателство сме изправени, ако не сега, то утре, всички останали.

Третата щета ще бъде елиминиране на стимула за дълбоки реформи на ЕС, с които задължително трябва да се отговори на резултата от референдума в Обединеното кралство. Ще се получи измамната видимост, че излизането на британците е решило проблемите на останалите европейци. Крайните последици вероятно ще бъдат ескалация на национализма в техните страни. ЕС на две и повече скорости ще насърчи тези процеси и на Запад, и на Изток.

Три български интереса

1. Вредно е да се допусне напускането на Обединеното кралство да го дистанцира от европейската сигурност. Затова българските политици трябва да настояват ЕС да даде приемливо споразумение на Великобритания. В наш национален интерес е те да настояват пред останалите членове на Съюза да се направят взаимни отстъпки за ирландската граница още на 17-18 октомври.

2. Управляващите са задължени да потърсят всички възможности, за да подготвят и уредят многобройните двустранни въпроси, като се започне от икономическите и се стигне до тези в образованието и културата. Великобритания ще продължи да бъде притегателен център за най-амбициозните и за способните български младежи. Трябва да се демонстрира висока култура на формулиране и решаване на очакваните проблеми.

3. Български интерес е да продължи дебата за бъдещето на ЕС. Като беше против федерализация, Великобритания бе високото препятствие пред политиката „за ЕС на различни скорости“. Ако погледнем към един от най-острите въпроси на този дебат, ще видим, че федералистите настояват за унификация на данъчното облагане, което от икономическа и управленска гледна точна е несъстоятелно и особено опасно за страни като България. Слабо продуктивната българска администрация и неразвитата икономическа и социална инфраструктура не могат да претендират да преразпределят и разходват много по-голяма част от БВП. Увеличението на данъците в нашата страна е оправдано да става само успоредно с нарастването на ефективността на публичните услуги. В противен случай ще насърчава корупционна среда.

Една прогноза

Борис Джонсън направи няколко грешки и това със сигурност руши авторитета му на национален лидер. Опозицията му превръща кризата в саморазправа с него. Ако го унижи дотам, че да го изпрати да иска ново отлагане, той, както заяви, „по-скоро ще бъде мъртъв в канавка“. А лейбъристкият социалист Джереми Корбин не е никакво решение на хаоса „Брекзит“ нито за Великобритания, нито за ЕС.

Последните социологически сондажи показват, че ако психиката на Борис Джонсън издържи, той ще спечели изборите. Това означава, че политиката му няма алтернатива; следователно Брекзит със или без споразумение е без алтернатива. Оставането на Обединеното кралство в ЕС вече е малко вероятно.