Борба за правото да не убиваш

Днес Кремъл обяви присъединяването на окупираните в Украйна територии.

Според оценките на руския политолог Александър Морозов: „Така наречената „специална операция“ вече формално разголи своите цели – завоевателна война за заграбване на чужди територии. Агресията логично завърши с анексия. Обявената на 21 септември от Путин „частична мобилизация“ всъщност „трансформира“ цялата обществена сфера към състоянието „война“. За украинците това не променя нищо, защото те воюват вече осем месеца. За населението в Русия, което досега живееше не в условията на военно положение, това започва едва сега.

И първите последици вече са налице: кадрите в крупен план по всички световни телевизионни канали на гранично-пропускателните пунктове на Русия с Грузия и с Казахстан. Те засягат само реакцията на мобилизационно задължената част от населението. А напред е „мобилизацията на цялото общество“, при което всеки ще попадне индивидуално „под уравниловката на войната“, отбелязва Морозов.

Динамиката на обществените настроения е на вниманието и на Валери Соловей, политолог, доктор на историческите науки, обществен деятел, активен блогър, афиширащ достъп до върховете в Кремъл, в това число до оценките на специалните служби.

Валери Соловей изтъква: „Напрежението в руското общество в момента се покачва до равнища, в сравнение с които „ковидната“ психоза изглежда „вегетарианска“. Традиционните руски способи за борба със стреса: алкохолът, дребното хулиганство, нецензурната реч, кавгите и безпричинното насилие не работят. След 21 септември (обявяването на „частичната мобилизация“ – бел. ред.) възникна екзистенциална дилема за мнозина: „дали аз и моите близки ще оцелеем и как“. Страхът от мобилизацията придобива масова и доминантна роля.

Според Соловей - настъпва масова „психотизация“, в която обществото се изправя пред нарастваща принципна неопределеност, което е предвестник на масови сътресения. Когато самовъзприятията за отчаяние, насилие и липсата на надежда, от индивидуални се възпроизведат в масови мащаби. За това способстват и настроенията на фронта. Част от воювалите се завръщат и техният брой ще нараства. Сред ветераните обществото „очи в очи“ ще се сблъска с озлобени, с травмирани и осакатени, с лишени от бъдеще свои близки и познати“.

По думите на Соловей: „Историческата социология показва, че преди мащабни сътресения и властите и масите напускат полето на рационалните решения и на здравия разум и това е съпроводено с ръст на агресивността. При това с решенията и действията си властите не само провокират напрежение, но и обръщат против себе си неадресирана дотогава ненавист. И това е само началото. Към пролетта на следващата година се предполага, че да бъдат мобилизирани около половин милион души, а към лятото - един милион. Ще бъдат засегнати огромен брой личности и техните близки и познати. Това вече не са „военни кадри“ по телевизията, не е компютърна игра. Най-лошото е напред, най-вероятно през късната есен или през зимата.

Соловей отбелязва: „В тази обстановка, в която Русия се оказа много по-късно отколкото Украйна, настъпва преосмисляне на ценностите. На повърхността излиза това, което е непреходно. Не само съхраняването на собствения живот и на житейската перспектива, но и волята и способността за борба в името на живота. В тези, които бягат от мобилизацията има волеви импулс и отговорност пред самия себе си и пред своите близки. Това е сблъсък на инстинкта за живот срещу инстинкта на смъртта. За тези, които се тълпят по граничните пунктове настъпва главозамайваща преоценка на досегашните доминиращи въжделения и мотивация. Внезапно един елементарен велосипед или тротинетка, не задължително електрическа, в тази нова скала на ценности се оказват по-важни от Мерцедес-а или БеЕмВе-то, с които са се добрали до границата.

Много неща в собствените възприятия започват да се променят. И тази тенденция е възходяща защото не само обстановката на фронта влияе. Вероятно е да възникнат дефицит на хранителни стоки и на лекарства. Или просто да се окаже, че предишният ежедневен стереотип е недостъпен по финансови съображения. Досега все още надмощие имат инерционните възприятия. И хората не са в състояние да преосмислят и възприемат ужаса на войната, който ги касае лично“.

В заключение Соловей отбелязва: „Все още е жива надеждата, че „ще се събудя и страшният кошмар ще свърши“. Вместо това страшният кошмар настъпва именно след „събуждането“. Хората не могат да схванат, че всичко това се случва именно с тях. И когато това настъпи, много в досегашната система от ценности ще се руши.

Освен ръстът на агресивността ще последва постепенно и кристализирането на възможно „ново антропологическо качество“, много важно за Русия. Разбирането, че за собствения живот и перспектива трябва лично участие и борба. За правото „да не убиваш“ трябва да бъдеш свободен. Борба за правото да не убиваш“, е категоричен Соловей.