OffNews.bg

България се превръща в демографска пустиня

Миграция

България се превърна в традиционен донор на емигранти в Европа. Ежегодно емигрират предимно млади хора в трудоспособна възраст.

От 1989 г. до 2010 г. населението ни е намаляло с 865 000 души заради външната миграция. След 2010 г. емиграционният поток намалява, но не спира. В периода 2011-2016 г. България са напуснали още 134 000 души.

Голяма част от емигрантите са висококвалифицирани, образовани в Западна Европа.

Средно над 10 000 младежи отиват да следват в чужбина всяка година, традиционно в Германия, Великобритания (особено Шотландия), Нидерландия, Белгия и Австрия. Поне 70% от завършващите езикови и математически гимназии, както и частните училища, заминават за западни университети – предимно в Германия и Великобритания.

Имигрантите (т.е. идващите в България) се увеличават – за периода 1991-2000 г. те са едва 9000 души и нарастват до 19 хил. за 2001-2005 г.; 29 хил. за 2006-2010 г. и се увеличават тройно през 2011-2019 г. като надхвърлят 90 хил. души. Покрай конфликта в Сирия се заселват още афганистанци и иракчани, но основната причина е влизането на България в ЕС и притока на украинци, молдовци, македонци и бесарабски българи, заради европейския паспорт, който България им осигурява.

По отношение на вътрешната миграция за периода 2001-2019 г. структурата на посоките на мигриране са: град-град – 44% от общия брой, село-град - 25,1%, град-село - 22% и село-село – 9%. 27 града (11%) имат положителен механичен прираст през 2011-2019 г. Освен София, Пловдив и Варна към тази група се включват градове по Черноморското крайбрежие или в териториална близост и функционална взаимообвързаност с големите градове.

Градовете с висок отрицателен механичен прираст (над -15‰) са 24 (9%) са малки, със затихващи индустриални функции и разположени в районите с най-висока степен на обезлюдяване (Северозападна, Централна Северна България и Краището).

Селата с положителен естествен прираст са 1633 (32% от всички). 46% спадат към малките населени места с население до 200 души. Големите села, с над 1000 души, съставляват 7%. Селата с положителен естествен прираст са разположени основно по Черноморското крайбрежие и близо до големите градове – София, Варна, Бургас, Пловдив, Хасково, Стара Загора, Плевен.

С най-високи отрицателни стойности на механичния прираст (над -20 ‰) са 712 села (14%). От тях в 2/3 живеят до 50 души. Концентрирани са основно по западните покрайнини, Сакар и в селищата с висок относителен дял на турското население (Източни Родопи, Североизточна България, Източна Стара планина).

През 2019 г. 7 области са с положителен механичен прираст: Кърджали (37,9‰), Шумен (6,9‰), Пловдив (3‰), София-столица (2,4‰), Бургас (2,1‰) и Варна (0,7‰). С най-висок отрицателен механичен прираст са Сливен (-9,9‰), Смолян (-8,3‰) и Видин (-7,8‰).

В Бургас и Варна се заселват и руснаци и украинци. Фактор за Бургас е и много силният акцент в сферата на образованието, което привлича повече млади семейства към града. За столичния град факторите са свързани с образование, реализация, доходи и всички възможности. Изненада тук е първото място на област Кърджали, която и в абсолютни стойности е лидер с 5 888 заселили се в нея през 2019 г., с което за първи път Кърджали изпреварва и София-столица. Най-голям брой хора е привлякла самата община Кърджали – 1483 души, но и останалите общини в рамките на областта не остават по-назад – Кирково (1263 души), Джебел (959), Ардино (801), Крумовград (745) и Момчилград (601).

6 от първите 10 общини в страната по абсолютен размер на положителния механичен прираст през 2019 г. са в област Кърджали. Едно от обясненията е, че има сериозен ръст на БВП заради преките чуждестранни инвестиции. Според доклад на Експертния клуб за икономика и политика те надхвърлят 710 милиона лева за периода 2014 – 2019 г. Градът е с най-много строящи се сгради. Само за 2 г. има 20% ръст на сделките с недвижими имоти. Възможно обяснение за това е фактът, че много от работещите в чужбина жители на града купуват нови жилища, които остават заключени с години. Това е характерна традиция и начин на мислене на мюсюлманите от Родопите. През последните години се наблюдава и процес на завръщане на наши изселници по родните места. Обикновено това са пенсионери, които живеят у нас, точно в района на Кърджали, получаващи пенсиите си от съседна Турция.

Брой на населението

През 1988 г. населението на България е 9,986 млн. До 2016 г. то е 7,127 млн. За близо 30 г. то се свива с 16%, а само от началото на новото хилядолетие – с 10%.

Средногодишно населението на България намалява с 40 000-50 000 души, което съответства на един средно голям български град.

Когато говорим за общото намаляване на населението, трябва да отбележим големите етнически диференциации. Само между последните две преброявания (2001 и 2011 г.) българският етнос е намалял с около 1 млн. души - от 6 655 210 (2001 г.) до 5 664 624 (2011 г.). За същия период турският етнос е намалял от 746 664 на 588 318 души. Ромският по официални данни почти не бележи изменение, но при него е трудно да се установи точният брой поради наличието на т.нар. „преферирано етническо самосъзнание“, при което човек често се самоопределя според етноса, на чиято територия живее. По данни от 2011 г. те са 325 343, но по мнение на експерти реалният им брой към настоящия момент е между 700 000 и 800 000 души, или над 10% от населението на България.

През периода 2001-2011 г. в 578 села (11% от селските селища) и 25 града (10%) населението нараства. Големите селища са съсредоточени около Софийската и Пловдивската агломерация и по Черноморското крайбрежие, а малките села са населени с турско и ромско население в Източните Родопи, източните Задбалкански котловини и отделни селища в Лудогорието.

Но обширни територии се обезлюдяват. Висока е степента на депопулация (намаление над 60% за 2001-2011 г.) в 431 села (9% от селата в България), със средна степен (40-60% намаление) са 1073 села (21%), с умерена (20-40%) - 1604 населени места (32%) и с ниска степен (под 20%) са 1098 села (22%).

Висока депопулация има Северозападен ареал, който постепенно се разширява в източна посока и включва постепенно Северна Централна България; Краището; Източни Родопи, като този ареал се разширява в западна посока; Сакар-Странджа, който постепенно се разраства в северна посока.

Демографско остаряване

Продължава демографското остаряване в България, т.е. намалява населението под 15 г. и се увеличава това на 65+. Децата намаляват от 20,5% през 1992 г. на 14% през 2016 г., а през 2019 г. в тази категория попадат 15,3%.

През 2016 г. трудоспособно е 64,9% от населението на страната, а през 2019 г. – 59,8%.

При хората на възраст 65+ в относително изражение няма съществени изменение и от 23,7% през 1992 г. достигат 24,9% през 2019 г.

Средната възраст на населението на България се повишава от 39,9 г. през 2000 г. на 43,9 г. през 2019 г.

В районите със силно застаряло население, където хората на възраст 65+ достигат почти 1/3 от цялото население, е заплашено функционирането изобщо на социално-икономическа система и естественото им възпроизводство. Те са:

- Северозападна България: Видин (29,9%), Монтана (26,5%), Плевен (26,2%), Ловеч (27%). Централна Северна България: Габрово (29%). Изключение прави Велико Търново (23,9%), заради утвърждаването му като университетски център;

- Краището: Кюстендил (27,7%) и Перник (25,4%).

Само четири области са с под 20% население на 65+ г.: София-столица (17,7%), Варна (19,2%), Бургас (19,9%) и Благоевград (19,8%). Много близо до 20% са областите Пазарджик (20,9%), Пловдив (21%), Сливен (20,2%) и Кърджали (20,7%).

Относителният дял на населението под 15 г. е най-висок в областите Сливен (18,5%) и Бургас (15,6%). За Сливен причината е високият процент ромско население, а за Бургас – силно развитата образователна система.

В 17 области този дял е под средния за страната. Най-нисък е в областите Смолян (11,5%) и Габрово (11,7%), които са планински области, с липса на поминък в тях, ниско заплащане на труда и тежки условия на живот, което е фактор младите хора масово да се изселват.

Два коефициента много добре илюстрират застаряването на населението – на възрастова зависимост и на демографско заместване.

Първият показва съотношението между хората в зависимите категории население (0-14 и 65+ г.) и хората в независимата (активна/трудоспособна) категория (15-64 г.). С най-неблагоприятни стойности са областите в трите района в тежка демографска криза – Северозападна и Централна Северна България и Краището. Особено критично е положението във Видин (72,4%), Ловеч (68,1%), Монтана (67%), Плевен (67,2%), Габрово (68,8%) и Кюстендил (66,1%).

На 100 души в активна възраст се падат средно около 70 в неактивна.

Единствените области, в които на 100 души в активна възраст се падат около 50 в неактивна, са: София-столица (48,1%), Варна (52,1%), Благоевград (52,6%) и Кърджали (53,9%).

Още по-фрапиращи са регионалните различия, ако погледнем коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между влизащите в пенсионна възраст и в активна възраст, т.е реално с колко работещи се заместват пенсионерите в съответния регион. В началото на XXI в. неговата стойност е 100 на 124, т.е на 100 излизащи в пенсионна възраст 124 са влизали. Днес той е 100 на 66.

В Смолян е 100 на 42, в Перник - 100 на 48, в Габрово - 100 на 49.

Дадена територия няма как да се развива икономически, ако разполага с толкова малко активно население. При съотношение на коефициента на демографско заместване под 100 на 50, тази територия е обречена на затихващи икономически, съответно - социални функции, предупреждават авторите на изследването.

Много близко до тези три области е Кърджали (100 на 50), която при преброяването през 2011 г. бе водеща за страната със 100 на 97. Едно от възможните обяснения е, че много от младите хора работят извън областта, и дори извън България, но влагат парите си в родния край, строят къщи и купуват имоти там. Второто обяснение може да се крие в това, че от края на 80-те години на ХХ в. и „Възродителния процес“ има постоянен емиграционен поток от областта към съседна Турция, а днес много от напусналите тогава, които достигат пенсионна възраст, се връщат в България и Кърджалийска област, получавайки високите си пенсии от турската държава, което натежава сериозно върху коефициента на демографско заместване.

С най-благоприятни стойности на този коефициент се очертават Сливен (100 на 88), София-столица, Варна (и двете по 100 на 74), Шумен, Пазарджик, Бургас, Търговище, Стара Загора и Пловдив с по около 100 на 70.

Продължава на стр. 3