България не е парламентарна република и никога няма да бъде
Помните ли онзи чл. 1 от конституцията на народната република за ръководната роля на партията? Сякаш инерцията от него продължава да живее свой собствен живот - заличаването на институциите и неспазването на законите днес вече е национален спорт. И за управляващи, и за опозиция.
България не е парламентарна република и никога няма да бъде. Това твърдение днес за пореден път ни беше навряно в лицето - и от ГЕРБ, и от БСП.
В името на стабилността, която дори не можеше да бъде артикулирана правилно от властта, се оправдава всяко насилване на демократичната държава по партийна линия. С любезното съдействие на "опозицията".
И понеже така сме приучени, че това са естествени неща, не си даваме сметка, че "смелите" и "самоотвержени" акции с щампа "Борисов", всъщност често са антидържавнически актове.
На първо място, защото не може да е държавно поведението, при което премиерът "нахълтва" на Председателски съвет, за да помогне на шефа на Народното събрание да направи своя "личен избор" (по Цветан Цветанов). Така както по-рано нахълта на заседание на ВСС заради онзи СМС до Лозан Панов.
Правилникът на Народното събрание казва точно и ясно кой има право да участва на заседанията на Председателския съвет и сред тях не е министър-председателят.
Той бил лидер на партията, излъчила шефа на Народното събрание. Добре. Но тук се връщаме на конституцията, която в основата на държавността поставя институциите и по-конкретно парламента. "Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет", пише в ал. 3 на чл. 1 от действащата конституция. Действията на Борисов обаче повече прилягат на онзи чл. 1 - ръководната сила в обществото и държавата е на партията.
А и партията на Борисов си има началник в парламента, който има право да присъства на тези съвети. Борисов му няма доверие ли?
В същото време, докато зрителят люпи семки пред поредното нискокачествено шоу в институцията с най-нисък рейтинг (но с основно значение за държавността), радетелите на демокрацията от БСП се изнизаха незабелязано като съучастници в този пърформънс.
Допреди един ден те самоотвержено браниха институциите. Корнелия Нинова си спечели първото по рода си запушване на устата на опозиционен лидер, след като попита депутатите от ГЕРБ не се ли чувстват унижени от това, че премиерът е обладал всички институции и разпорежда какво и как да бъде свършено. Защото в парламента имало безделници, помните ли? Днес обаче "опозиционният" лидер не каза и дума за "отвличането" на парламентарната република, в която изпълнителната власт (тя за това е изпълнителна, защото парламентът ѝ пише правилата, по които да работи) иззе за пореден път функциите на парламентаризма като се намеси в суверенно решение. Защото по този начин премиерът показа, че е способен да помогне за "личния избор" на председателя на парламента, да напусне.
Разбирате ли? Тук става въпрос за отстраняване на най-важния човек в държавата - шефа на парламента в парламентарната република. Да, най-важният човек в парламентарната република е председателят на Народното събрание, не премиерът.
С поредния угасен пожар, който Борисов със задоволство ще отбележи с чертичка върху колана си, беше легитимирана позицията на Корнелия Нинова. Това означава, че Борисов се разграничи от депутатите си, а от поведението на Главчев днес стана ясно, че и депутатите не са на едно мнение с Борисов.
Относно стабилността и председателството: вероятно не помните, но Белгия, която иронично беше наричана най-голямата неправителствена организация в Европа, защото повече от година нямаше правителство, именно в разгара на най-голямата политическа криза пое председателството на Съвета на ЕС. Липсата на редовно правителство не е равно задължително на неработещи институции. В Европа. В България е по-различно.
Та в тоя ред на мисли, това че къщичката се клати преди председателството не е по-опасно от системното погазване на правовия ред. Защото второто е отвличане на държавата срещу откуп, който плащаме всички останали.