България изглежда ще влезе в ERM II в комплект с Хърватия

Правителството на Борисов изглеждаше твърдо и решено цялата процедура по приемането на страната ни във Валутния механизъм ERM II да приключи до края на месец април. В понеделник вечер обаче като гръм от ясно небе дойде поредното официално изказване на премиера, че няма да се бърза към еврото, защото той иска всички да бъдат убедени в неговата полезност за страната.

Този завой от обявените срокове бе провокиран от вътрешни и външни сили. През декември 2019 г. юристи от ЕЦБ правят посещение и установяват, че трябва да се синхронизира законодателството на страната по отношение на курса на българската валута. Така наречената чакалня за еврозоната е конструирана на базата на плаващи валутни курсове, а в България действа валутен борд и фиксиран валутен курс на лева към еврото. Предложението за промяна в Закона за БНБ предизвика опасения за отклоняване от курса лев-евро, което може да доведе до обезценяване на спестяванията на хората при влизането на страната ни в еврозоната.

Само за първата седмица след като новината за промените в Закона за БНБ се появи, българите бяха обменили 1 млрд. лева в евро, а към днешна дата сумата надхвърля 2 млрд. лв. Именно тези индикации за евентуална паника, накараха премиера Борисов да заяви, че ще забави малко срока за приемането на страната ни в ERM II, за да може да се проведе по-широка информационна кампания в медиите и да се стартира по-задълбочен дебат по темата. Той заяви, че за да бъде взето окончателното решение за приемане на еврото, трябва да има пълно съгласие и разбиране сред българите.

Освен тези вътрешни причини, трябва да отбележим и наличието на външни такива. Малко след като България обяви решението си да тръгне по пътя към еврото, Хърватия също реши, че моментът е подходящ и за нея. България не за първи път е окомплектована с друга страна. Още при присъединяването си към Европейския съюз, тя бе събрана с Румъния и двете страни заедно извървяха пътя към еврочленството. През цялото време България се сравняваше с Румъния. Всеки доклад, отразяващ напредъка на двете страни, се сравняваше. Политиците ни търсеха за какво могат да се хванат, че сме по-добре от Румъния.

На прага на еврозоната България отново се намира в същата ситуация – високо недоверие към нея от страни-членки по отношение на справянето с проблемите и спазването на законите. Само през последната половин година страната ни прилича все повече на филм от Дивия запад, отколкото на цивилизована европейска икономика.

Окомплектоването на България с Хърватия ще позволи на страните членки на еврозоната да проследят по-лесно напредъка на всяка от тях и да стимулират изоставащата да се движи с по-високи темпове.

Най-облагодетелствани от това отлагане обаче ще бъдат банките с чуждестранна собственост. Към момента техните централи могат да ги финансират с евтини заеми от ЕЦБ. Това ги поставя в неравностойно положение спрямо тези с местна собственост, които трябва да се финансират от спестяванията на гражданите и да обещават по-висока доходност за клиентите си. В тази пазарна ситуация чуждестранните банки реализират значително по-висока доходност от по-високия марж на печалба, който могат да залагат. Влизането в еврозоната обаче ще промени това и ще изравни условията, в които банките оперират. Това означава, че банките с местна собственост ще могат да повишат печалбите си, а чуждестранните в най-добрия случай да ги запазят на същите нива. От друга страна, при присъединяването ни в еврозоната чуждестранните собственици на банки в България, ще могат безпрепятствено да изтеглят капитала, който са вложили в страната ни и да преобразуват банките, които притежават тук, в техни клонове.