България е изправната страна по договора с Газпром. И е в по-силна позиция при арбитраж

Понеже от търговско право разбирам с една идея повече от геополитика и газов пазар, ще си позволя да се изкажа по въпроса за договора с Газпром и прословутия арбитраж. Мнението ми е изцяло на основа на публично известните факти.

Какви са фактите:

1. Имаме договор с Газпром, по който получаваме газ.

2. Договорът предвижда плащане в долари по конкретно определена сметка.

3. Договорът предвижда подаване на заявка от България за газ и последващата му доставка.

4. Плащането е предварително (доколкото ми е известно).

5. Налице е клауза вземи или плати – ако заявим по-малко количество от договореното, то трябва да платим цялото договорено количество.

6. 24 часа преди поредно плащане Газпром изпраща уведомление до България, че ще приема плащане само в рубли.

7. Не е сключен Анекс към договора за промяна на начина на плащане.

8. Газпром не прекратява договора, само спира доставките.

9. България поне два пъти плаща в долари по сметката посочена в договора. Плащането е върнато.

10. България подава заявки за доставка съгласно договора (поне допреди месец това е факт).

Какви изводи може да се направят въз основа на горните факти:

Налице е валиден международен търговски договор, по който условията са договорени между двете страни. Промените в условията стават също със съгласието на двете страни. Едната страна, Газпром, е поискала такава промяна и не е получила съгласие. А и за 24 часа такова съгласие е трудно да бъде дадено. Това е насока за недобросъвестно действие на страната, която иска промяната. След като няма съгласие за промяна на договора, то същия следва да се изпълнява съгласно договорените условия. Говори се (и то от българи), че Газпром е бил в състояние на форсмажор.

Това е спорна теза – дали указа на Путин може да се разглежда като форсмажор. Още повече, че досега не е публично известно Газпром да се е позовал на форсмажор. Обикновено в договорите се предвижда вариант при промяна в нормативната база (каквото е указа на Путин) същите да могат да бъдат променяни или прекратени без неустойки. Но отново подчертавам, че всяка промяна става с писмено споразумение между страните. Не ми е известно дали в договора с Газпром има такава клауза, но е логично да има. Газпром, обаче не прави постъпки за прекратяване на договора след отказа на българската страна да се променят условията, а единствено настоява да се приемат безпрекословно новите му условия. В изпълнение на продължаващия да действа договор българската страна продължава да подава заявки за доставка на газ и включително извършва плащания по посочената в договора сметка.

Следователно българската страна е изправната страна по договора и го изпълнява стриктно според клаузите му. Такива са и съветите на колегите от „скъпоплатената кантора“. Нормално и логично е това да е съвета към българската държава. Всички тези действия ни дават силни позиции при евентуален арбитраж.

Като говоря за арбитража следва да се вземе под внимание, че досега публично няма нито едно изявление (поне аз не съм срещал) на Газпром за явяване на арбитраж. Всички публични изказвания (и подсещания) за арбитраж са от български политици и „анализатори“. Единствено от тях се лансира тезата, че Газпром е изправната страна, че ние сме отказали да получаваме газ от Газпром , че е налице „форсмажор“, че понеже други страни плащат в рубли, то ние сме неизправна страна и т.н. Особено последния аргумент е доста нескопосан – въобще не е ясно дали другите страни плащат в рубли, как го правят и дали и на какво основание – имат ли анекс със Газпром или просто са отговорили на писмото им – „Да, добре“ (което е същото като анекс). Отношенията по договорите на другите страни няма отношение по българския договор. Единствено биха могли да имат някакво значение ако са минали през арбитраж или съд и е прието, че е налице форсмажор. Такъв съдебен (арбитражен) акт до момента няма.

В един спор, който се очаква да прерасне в съдебен (арбитражен) всяка страна се стреми да засили позициите си и да докаже правотата си. Това е правено от българската страна допреди месец. Изненадващо обаче служебното правителство и служебни министри започват да говорят как вече едва ли не сме загубили спора с Газпром, как ще плащаме милиарди и с две думи – предават се. Без бой. Като същевременно подсказват на Газпром слабите ни места и как да си заведе иска, за да се съгласим ние с него (също както с Росатом и АЕЦ Белене).

Накратко: България е изправна страна по договора с Газпром. Газпром едностранно и без основание е спрял изпълнението по валиден договор. България е в по-силна позиция при евентуален арбитраж. България със сигурност ще загуби арбитража ако официалните ни представители се държат както през последните 2-3 дни и ако последния месец не са подавани заявки за доставка на газ.

И вече извън плоскостта на търговското право, а на плоскостта на геополитиката – Газпром не е нормална търговска компания. Това е част от международната политика на Кремъл. Газпром е един от кинжалите опрени в тялото на Европа, който Путин е готов във всеки момент да ни забие в гърба.

Б. ред. - Адвокат Тодор Грозданов е бивш член на СДС. Той беше единствената номинация за лидер на СДС срещу Божидар Лукарски на 22-та Национална конференция на партията, но загуби. Член бе на Националния съвет на СДС, както и секретар по секторна политика "Правосъдие и съдебна реформа".