Атентатът в Нова Зеландия или как омразата ражда омраза

Тероризмът няма религия. Терорист е онзи, който посяга на цивилни граждани, независимо към коя религия те принадлежат. В този ред на мисли не би било уместно атентаторът от Нова Зеландия Брентън Тарант, който по първоначални данни причини смъртта на петдесет мюсюлмани по време на петъчна молитва да бъде наречен „християнски терорист“, както не е правилно атаките срещу кулите близнаци на 11 септември да се окачествяват като „ислямски тероризъм“.

Популистките политики, радикализацията и надигащият се расизъм застрашават мира и спокойствието в съвременния свят. Повлиян от всичко това някакъв си фанатик уби десетки души богомолци в две джамии, което е симптоматично явление. Омразата ражда омраза.

Независимо от това каква вяра изповядва даден човек, никой не може да бъде убиван или подлаган на насилие. Правото да вярваш или да не вярваш е сред основните човешки права. Религиозната свобода предполага последователите на всички религии да имат равни права. Погледнато назад в историята дискриминацията на религиозна основа е причинявала само нещастия на хората. Но трагедията в Крайстчърч показва, че човечеството не извлича поука от историята. Независимо дали жертвите са мюсюлмани, християни, юдеи или атеисти болките и страданията на хората не олекват от това.

Атентатът в Нова Зеландия още веднъж показва, че религията може да се използва за благородни цели, но с нея може и да се злоупотребява. С други думи, човешкият фактор определя социалната роля на религията. От тази гледна точка, може да се каже, че редица събития, насочени към обществената разруха в Близкия Изток породиха много тежки проблеми. Особено варварските деяния като обезглавяването на заложниците, изгарянето на живи хора, превръщането на млади момичета в робини, които ИДИЛ извършваше уж в името на исляма нанесоха огромно поражение върху самият ислям и рецепцията за исляма на Запад. Ислямският свят трябва да забележи този факт, вместо да си заравя главата в пясъка.

В съвремието ни ислямският свят е раздиран от редица проблеми като човешките права и свободи, равенството между половете, неграмотността, ролята на жената в обществото, многоженството и т.н. Но тези проблеми не са проблемите на 21 век, защото до голяма степен западните общества ги решиха през изминалия 20-и в. ИДИЛ години наред продаваше жени в териториите, които владееше и най-страшното е, че винаги намираше някакъв аргумент за действията си в източниците на исляма. Но защо нито едно мощно течение в ислямския свят не се изправи срещу действията на ИДИЛ?

След атентата в Нова Зеландия бяха направени обобщаващи изводи от страна на някои мюсюлмани, че на Запад цари ислямофобия. Разбира се, че никой не оспорва зловещия мащаб на този атентат и че мотивите на атентатора са крайни и расистки. Но, от друга страна, на Запад има огромен брой хора, които загубиха живота си, останаха инвалиди или преживяха травми в резултат на терористичните атаки, извършени в името на исляма и варварските методи за изтезания на ИДИЛ.

Освен атентатите срещу кулите близнаци Ал Кайда извърши още други нападения, които причиниха смъртта на стотици хора и раниха още толкова. Много войници от армиите на западните държави бяха обезглавени в Ирак и Сирия от ислямистките групировки. Това е горчивата истина.

Атентатите, извършени от Андерс Брейвик в Норвегия и от Брентън Тарант в Нова Зеландия не трябва да водят до обобщаващия извод, че немюсюлманите нападат мюсюлманите, защото когато биват подложени на репресии в собствените си страни, мюсюлманите не бягат към ислямския свят, а търсят убежище в западните демократични държави. От друга страна, не е изключено дори и в най-цивилизованото общество да се появи някакъв социопат, който е откъснат от социума. Не може да се загърби фактът, че на Запад мюсюлманите се облагодетелстват от религиозната свобода. В западните държави ислямът се проповядва свободно, но доколко представителите на останалите религии имат същата свобода в страните от ислямския свят е друга тема за дискусия.

Защо в ислямския свят реториката и посланията на основните течения съдържат омраза и насилие, вместо призив към толерантност и диалог? Това е важният въпрос.

Б. ред. - Авторът е главен редактор на сайта www.obzornews.bg.