Англичаните да свикват, чакат ги още много отпадания

Колосалният успех на Хърватия ни носи на нас, на България, две новини - едната хубава, едната лоша.

Хубавата новина е, че българите са способни да се радват неистово на чужд успех и да го приемат като свой. Вероятно, защото сме зажаднели за поне някакъв, та даже и не наш, но на сродни души, успех.

Лошата новина е, че българите не си правят никакви изводи от този хърватски успех. А той нагледно ни пояснява защо ние не успяваме - ами защото хърватите са всичкото това, което ние (вече) не сме: и като политика, и като лидери, и като дух, и като воля, и като способност да се обединяваме, и като стремеж да си вярваме в силите, и като футбол (нашият футбол е концентрат от олигархична наглост, корупция, простотия, цинизъм, двойни стандарти, некадърност на ръководителите, алчност и бездарност), и като народ, и като нация, и като държава.

Впрочем, Хърватия също някога беше в Западните Балкани. Даже този позабравен факт говори колко нелепо е ние да изписваме на политическото си знаме лозунги и напъни за агитатор и пропагандатор на Западните Балкани!

За Западните Балкани има една-единствена цел и един-единствен смисъл - да станат Западна Европа! А ние, България, не само не ставаме повече Западна Европа, а ставаме по-малко и все по-малко Западна Европа. Докато Хърватия не само отдавна е Западна Европа, но в някои отношения е повече Западна Европа от Западна Европа. И не само като футбол. Даже не главно като футбол. Но и като футбол - също. Англия знае защо. Макар че не знае защо напуска Западна Европа. А аз знам защо - поради геостратегическа глупост и геополитическо късогледство. Така си обяснявам нещата аз и това мое обяснение ми стигаше да се радвам, че Англия отпадна, макар че първата държава освен България, която футболно съм обожавал, бе Англия - още през 1966 година!

Добре е, че Англия отпадна - за да свикват, англичаните, че ги чакат още много отпадания. И западания - също. Каквото очаква всеки, който става по-малко Западна Европа и се превръща в нещо друго - в нещо като нищо на света...

Б. ред. - Текстът на проф. Николай Слатински е от фейсбук профила му.