Алексей Венедиктов: Янукович избра руския модел на управление

Приемането на закони с нарушаване на процедурния ред може да се тълкува като преврат.

Главният редактор и съсобственик на радио "Ехо Москвы" Алексей Алексеевич Венедиктов говори за последните сблъсъци в Киев. Предлагаме ви част от разговора му с водещите Александър Плюшчев и Алексей Соломин. На въпроса какво става в Украйна, Венедиктов отвърна: "Не знам, нали съм тук, с вас" и уточни, че предстои анализ, а не изложение на фактологията на събитията.

Янукович преминава през онзи етап, която Путин премина през февруари 2012 г. Той избира модел на управление. И вероятно, в това число и под влиянието на руския модел и на руските интереси, Янукович явно е избрал руския или беларуския модел. За това говорят законите, внесени в Радата (б. прев. – за ограничаване на протестите).
Става дума за калкиране на руските закони, насочени към намаляване на координацията на протестното движение. Те засягат както интернет, така и обществените места. Това са забрани за провеждане на определени митинги, забрани в интернет.

Янукович очевидно избра да реши проблема със силови средства. Бих обърнал внимание на уволнението на шефа на администрацията му Сергей Льовочкин, който действително маневрираше, криволичеше. Беше уволнен и главнокомандващият на сухопътните войски (б. прев. - Генадий Воробьов). Явно начело на армията трябва да бъде сложен човек, на когото Янукович да му има доверие, за да могат сухопътните войски да оказват логистична подкрепа на милицията, на спецотрядите "Беркут". Явно той е бил ненадежден, беше уволнен за нула време.

Уволнението и напускането на част от екипа на президента Янукович, която би предпочела да маневрира между Русия и Европа, означава, че президентът е решил да премине към авторитарни методи на управление. В Украйна има демократични правила и работещи институции, но Янукович избра да тръгне по авторитарния път.

Вторият акцент, който искам да поставя, е това, че опозицията по време на първите, вторите и третите протести – тези в момента според мен са четвърти поред – не успя да стигне до достатъчно ясни задачи и цели. Ориентираха се към президентските избори през 2015 г., но какво да се прави с хората, които са на площада в момента и настояват за уважение?

Как да бъдат удовлетворени те? Президентът отказа да подаде оставка, правителството не беше разпуснато от Радата, Радата не се саморазпусна. Хвърлиха им шефа на общинския съвет и началника на полицията. А вътре в опозицията започна разделение. Няма да деля опозицията на екстремисти и неекстремисти, но ще кажа, че в нея имаше много различни групи. Това беше коалиция под мотото "Не". Напомня много за "Марша на несъгласните" в Москва на 6 май 2012 г.

Вътре в опозицията настъпи разделение и беше неизбежно да се оформи групата на най-силовите, най-крайно настроените, най-нетърпеливите хора. Безусловно там е имало провокатори, както беше и на 6 май. В коалицията "Не" и във властта има много "ястреби" – радикали, които искат ситуацията да се влоши, за да ловят риба в мътна вода, както беше и около 6 май в Русия. Мащабът е различен, но историята в известен смисъл е една и съща – постсъветска история, в която гражданското общество съзрява мъчително бавно.

Когато видяхме как в Киев група млади хора с маски, въоръжени с вериги, атакуваха полицията, която още не беше сложила каски, а просто беше отцепила района, и сред тях имаше жени, беше очевидно, че това не са някакви бойни отряди, макар че вероятно има и тренирани групи. Но това са хора, готови да нахлуват силово в пустеещи сгради. Но какво да се прави после? Може да се завладее Думата, Министерският съвет, но това са просто сгради. В наши дни така не се управлява държава. Завземането на сгради е просто една емоционална история.

Като се има предвид, че радикали има както във властта, така и в опозицията и те имат лостове за решаване на проблеми, сблъсъците бяха абсолютно неизбежни. Когато хората тръгнаха, полицията отказа да ги пусне. Но ако преди месец Кличко и депутатите застанаха между полицията и протестиращите радикали, които размахваха вериги и хвърляха димки, и ги спряха, този път, доколкото разбрах, Кличко е бил освиркан. Радикализацията се е засилила.
(Поляха го с водно оръдие, уточнява един от водещите Плюшчев.)

ВЕНЕДИКТОВ: А опозицията го освирка. Тази група, която тръгна, си беше поставила за цел да пробива заграждения и да завзима сгради. Затова викаха "Позор" срещу Кличко. Ако се абстрахираме от провокаторите и се представим, че това са честни, радикално настроени хора, младежи, които смятат, че постъпват правилно, в техните очи Кличко е предател, той не е достатъчно радикален. Така е било и по време на Френската революция – пращали са своите на гилотината.

Когато Янукович получи кредит и подкрепа в широк смисъл от Москва, ставаше дума за покупка, за подкуп, за откуп, за да бъдат спрени протестите – за повишаване на заплати, пенсии, стипендии, да бъде избегнато обявяване на неплатежоспособност, закриване на предприятия и безработица. Във всеки случай хора от екипа на премиера Азаров разчитаха да си осигурят спокойствие, да си купят време.

Там животът е труден, по-труден, отколкото в Москва. Повечето хора са облечени в износени, стари дрехи. На тях искаха да им платят, за да не загубят работните си места, пенсиите си, за да няма инфлация. Затова беше отпуснат кредит. Но той и без него можеше да направи това, което прави в момента.

Янукович видя, че не можа да купи нищо. Той допусна грешка. Първата грешка бяха приетите закони, втората – макар да не го знаем, по всичко личи, че на милицията и на "Беркут" е било заповядано да спрат тълпата. Видяхме как хора със скрити лица нападнаха полицията, започнаха да палят. Как би отвърнала полицията във всяка страна? Естествено, че ще отвърне.
Още веднъж ще подчертая, че и двете страни се радикализират. Има бойни отряди от едната и от другата страна. Само че от едната страна отговорност носи президентът, а от другата, не е ясно кой.

Ако сбълсъците спрат, прогнозирам, че Радата ще приеме нови репресивни закони. За Янукович въпросът опира до личната му свобода. До запазване на властта и на свободата му. Той не може да допусне да загуби властта, защото това ще бъде краят на личната му свобода. Ако, не дай си Боже, има и загинали, дори да стане случайно, със сигурност ще стане персона нон грата, както и синът му и семейството му.

Ако опозицията създаде паралелни органи на властта, това може да доведе до разцепване на страната. 150-те опозиционни депутати могат да заминат за Лвов или да останат в Киев и да образуват свой парламент, да създадат правителство в сянка. Това можем да си го представим. Не можем да си представим, защото това не се е случвало в историята, отделни области на Украйна да започнат да признават този парламент и това правителство за законни. Тогава това наистина ще може да се окачестви като революция. Проблемите на революцията са проблеми, свързани с властта. Ако една трета или една четвърт от страната признае едни органи на властта за легитимни, а други – за нелегитимни, страната ще се разцепи.

И какво тогава? Да се хвърли в действие армията? Или да ги пуснат, да им кажат: "Отивайте си във вашата Европа!"? Към това водят днешните дребни сблъсъци. Но тях ги провокира властта със своята законодателна дейност. Не казвам, че властимащите са неправи във всичко, но не може да се приемат закони по този начин, с вдигнати ръце. Това спешно приемане на закони с нарушаване на процедурата по промяна на законодателството може да се окачестви като държавен преврат. И това вече става.