АЕЦ Белене в страната на чудесата

Алиса участва в следната лотария: пред нея има урна, за която се твърди, че е с 2/3 червени и 1/3 - черни топки. Ако извади червена, може да спечели до 8%; ако извади черна - губи. Има обаче две уловки. Независимо от резултата, изборът е безвъзвратен. Не може да провери дали печалбата, която носят червените топки е действителна. Така изглежда решението за изграждането на АЕЦ Белене, гледано през страниците на окончателната версия на доклада на БАН, който излезе тази седмица. Дава ни една урна от сценарии и засекретени (?!) изчисления. И ни се казва, че при определени условия АЕЦ Белене е „финансово жизнеспособен“ проект. Но за това трябва да се сбъднат всички направени от тях допускания и прогнози, за да станат част от топките в урната червени.

Трябва ли да приемем доклада на БАН? За да решим, нека разгледаме критичните за реализирането на Белене техни допускания. Те са: първо, съществува търсене в региона и в България, което да оправдае изграждането на нова мощност от 1500-2000 MW, и второ, проектът е печеливш при прогнозираните борсови цени на електроенергията. Без тях, цялото упражнение по правене на сценарии губи своя смисъл.

За разлика от БАН, оценката на ENTSO-E за търсенето в региона е следната. В Гърция вносът на електроенергия ще запази обема си, възможно е и да нарасте след 2025.В Турция дългосрочната перспектива за внос на електроенергия не е реалистична поради стратегията за изграждане на нови мощностии това се потвърждава се от 46%-ния спад в лятото на 2016 и от вноса след това. Хърватска ще остане нетен вносител в периода на прогнозата.Македония до 2025 ще спре да бъде вносител, като ще увеличи собственото си производство. В Албания: не може да се очаква голям внос на електроенергия поради адекватността на генериращите мощности и перспективата за увеличаване на дела на ВЕИ и мощности, използващи природен газ. Румъния ще бъде нарастващ нетен износител.При бъдещи технологии, проекциите на ЕК, заложени в Референтния сценарий от 2016 са за нарастване на инсталираните мощности между 10 и 25% за всички държави членки на ЕС в региона, с изключение на Румъния. На базата на тази официална прогноза следва да се говори не за недостиг, а за излишък на мощности в размер на 7150-10000 MW за ТЕЦ или 4150-5900 MW АЕЦ при сегашните технологии.Така пазарното търсене в региона се запазва с висока степен на достоверност единствено в Гърция. За периода 2010-2016 то е в среден годишен обем от 2836 GWh. Това означава, че сигурния нетен износ на България към 2025 остава в обем от 30% от средния за 2010-2016. За това е достатъчна мощност от около 670 MW ТЕЦ или 390 MW АЕЦ.Това не е достатъчно за бъдещата АЕЦ Белене и трябва да търси пазарна реализация на вътрешния пазар.

Трябва да се направи едно уточнение. При посочения сигурен излишък от мощности, на свободния регионален пазар износ ще реализират онези мощности, които имат по-ниска себестойност. Това прави цялото упражнение по прогнозиране на регионалното търсене маловажно, ако не се докаже, че себестойността на електрическата енергия от АЕЦ Белене е конкурентоспособна. Според учените от БАН, изгладената цена на електроенергията от АЕЦ Белене ще бъде между 73 и 90 евро/MWh. Това е два пъти повече от сегашната борсова цена в страната и региона и два пъти повече от оценката на Световната банка за средната себестойност на производствения микс, която е за 36.9 евро/MWh.

Единственият шанс АЕЦ Белене да намери някаква (не сигурно пълна) пазарна реализация е, ако се случи чудото борсовите цени да се удвоят до 2030. При запазване на същите мрежови разходи за период от 12 години, което е наивно оптимистично, за битовите потребители повишението ще бъде средно с 3.5%- 4.0% годишно. Това те няма приемат.

Може да им бъде наложено, ако в електроенергийния сектор няма друга производствена алтернатива: например, при затваряне на ТЕЦ на в „Марица-Изток” и увеличено потребление. Според БАН така недостигът на мощности след 2035 г ще бъде от 420 до 1670 MW. Тази оценка не взема предвид официалната прогноза на системния оператор за адекватността на мощностите. До 2026 ЕСО прогнозира въвеждането на нови производствени мощности от 1506 MW, но те са от ВЕИ, ТЕЦ и увеличение на капацитета на АЕЦ „Козлодуй“, а не от АЕЦ „Белене“. ЕСО не предвижда извеждане на други значими мощности от системата и така прогнозира към 2026 брутна разполагаемост за производство на 50 240 093 MWh електроенергия, която осигуряват брутно потребление от 40 410 000 MWh. Това означава остатъчна разполагаема мощност за производство на 9 830 093 MWh, което съответства на излишни мощности в обем от около 20% или между 1873 и 1983 MW. Заключението е, че не са налага поради недостиг на мощности да се вдигат цените за потребителите. Напротив, официалните прогнози показват излишък на инсталирани мощности в България от почти 2000 MW, поне за следващите десет години, както и намаляващо външно търсене. Ако сценарият на ЕК е достоверен, към 2040 в региона, може да има излишък от мощности, равен на инсталираните в момента в България.

Освен несъобразяването с посочената по-горе официална прогноза, в доклада на БАН изобщо не се анализира себестойността на алтернативните възможности, като генерацията на електроенергия и топлоенергия от природен газ. Според оценките инвестиционната банка Lazard, която е зависима от клиенти - инвеститори и има значителен интерес да прави точни оценки, производството от природен газ с комбиниран цикъл с напреднали технологии има най-ниска себестойност на електроенергията - 56.40 $/MWh, конвенционалният комбиниран цикъл - 57.30$/MWh, ТЕЦ с напреднали технологии - 90.60$/MWh, конвенционален ТЕЦ - 109.40$/MWh. Изравнената себестойност на производството от АЕЦ по напреднали технологии е 99.00$/MWh и е неконкурентна на генерацията на електроенергия от природен газ.

В България и в региона няма пазар и достатъчно високи цени. Със себестойност на електроенергията, която надвишава два пъти сегашните борсови цени и себестойността на алтернативните производства, АЕЦ „Белене“е напълно неконкурентоспособна.

За да повярваме на заключенията на БАН в доклада на АЕЦ Белене, трябва да приемем и други невероятни или направо погрешни допускания:

1) Че себестойността на електроенергията в момента е 111 лв./MWh, - което е с над 50% повече от изчисленията на Световната банка; че производствената цена на централите в „Марица-Изток” е 120-150 лв./MWh, което противоречи на решенията на КЕВР, където определената цена за електроенергията на ТЕЦ Марица изток 2“ е 75.08 лв./MWh.

2) В максималния сценарий на БАН, след спад, населението нараства с 300 000 души до 2040, т.е. става 6.96 млн. души. Тази прогноза противоречи на всички официални прогнози на ЕК, ООН, МВФ, Световната банка и на НСИ.

3) Прогнозираното от средногодишно нарастване на БВП с 3.5% -6% годишно надвишават значително всички официални: референтния сценарий на ГДЕ на ЕК прогнозира темп на растеж на българския БВП от 1.8% за периода 2020-2030 и 1.7% за 2030-2040; прогнозата на ГДИФ на ЕК е за ръст - от 2.7% към 2020, забавяне до 1.6% към 2025 и 1.3% към 2030; прогнозата на МВФ, която е най-оптимистична, предвижда ръст - от порядъка на 3.18%-4.3% до 2030.

За да създаде аргументи за реализацията на АЕЦ Белене, докладът на БАН изгражда един алтернативен свят на чудесата. Единствено в него има: дефицит на мощности в страната и в региона, въпреки официалните прогнози, които сочат обратното; присъства възможност за пазарна реализация за централа с производствена цена два пъти над борсовата; и увеличаване на броя на населението заради нарастване на БВП, което противоречи на тенденциите в развитите държави. Но удобно няма двойно по-ефективно алтернативно производство на електроенергия от природен газ.

Но тъй като нито данните, нито финансовите модели са дадени в своята цялост, ние не можем да проверим достоверността на всичко,което БАН твърди. Трябва, също като Алиса, да повярваме едновременно в чудесата и в късмета си. В такава игра не трябва да се участва изобщо!

Разумното решение на правителството е просто да не си играе на Алиса с парите на българския данъкоплатец, защото ще стовари сигурните загуби върху него.