Адв. Александър Кашъмов: Стенограмите от заседания на КСНС един ден ще видят „бял свят”

Ограничението, свързано със защитата на държавна тайна

Според отказа на президенството по делото, образувано по жалба на журналиста Илия Вълков от Би Ай Ти, информацията за проведените дискусии на 14 юли 2014 г. е класифицирана на основание две разпоредби от Закона за защита на класифицираната информация. В решението на Административен съд – София град по това дело (адм. дело № 1781/2017 г.) се приема, че търсената информация безспорно е обществена, тъй като е свързана с обществения живот в страната. Това е така, тъй като тя се отнася до обсъжданията и решенията по повод възникналата банкова криза, въпрос с особено голяма обществена значимост. Според съда, тази информация дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект. В решението се приема, че публичното оповестяване на всички факти, свързани с фалита на КТБ и последиците от това, към юли 2014 г. действително би довело до повишаване на напрежението в обществото с непредсказуеми последици. Всички тези събития обаче са с давност от почти три години, тоест данните, изнесени пред присъстващите на консултацията на 14.07.2014г., касаещи финансовата стабилност на държавата и оттам националната сигурност, са загубили своята актуалност.

В решението е прието, че въпреки че исканият документ е класифициран, отказът е незаконосъобразен. Не е достатъчно, според съда, ответникът да се позове само на обстоятелството, че информацията е класифицирана, без да разгледа случая по същество и да извърши оценка на риска от предоставянето на исканата информация в съответствие със закона (чл.28, ал.2, т.3 от ЗЗКИ). Отбелязва се още, че в отказа не са изложени и мотиви какво е наложило класифицирането на информацията и на какво основание тя е класифицирана, като основанието за това се установява едва от представено по делото писмо на главния секретар на президента. Обратно на тезата на ответника, според съда отказ за достъп при наличие на класифицирана информация не се постановява „по презумпция“ без излагане на мотиви.

Освен това изразените мнения и становища на присъстващите на срещата няма как да представляват, и то изцяло, информация съгласно цитираните в отказа основания. Като се погледнат съответните разпоредби от ЗЗКИ се вижда, че според президентството съдържанието на втората стенограма следва да се ползва от защитата на материали на Министерския съвет , касаещи стратегическия потенциал на държавата и стратегически поръчки или документи за преговори по сключване на финансови договори с общодържавно значение (т.26 от раздел ІІ и т.1 от раздел ІІІ от приложение № 1 към ЗЗКИ).

Най-сетне, не е разгледана възможността за частичен достъп до информацията.

Ограничението, свързано със защитата на дискусии

Любопитното е, че такова основание за отказ по-скоро не се сочи от президенството. Това е обяснимо с обстоятелството,че съгласно закона такова основание не може да се прилага след изтичането на 2 години от създаването на информацията (чл.13, ал.2, т.1 от ЗДОИ). В сравнителноправен аспект, информацията относно обсъжданията по определени въпроси могат да бъдат ограничени при определени обстоятелства. Според приложимия за документите на Европейския съюз Регламент № 1049/2001 достъпът до документи, съдържащи мнения за вътрешно ползване и предварителни консултации, може да бъде ограничен, ако се уврежда процесът на вземане на решения в институцията, освен ако не е налице надделяващ обществен интерес (чл. 4, пар.3, изр.2). Така установяваме, че у нас уредбата е сходна. Според чл.13, ал.4 от ЗДОИ достъпът до мнение и становища преди приемане на крайно решение не може да се ограничава в случаите на надделяващ обществен интерес.

През годините постепенно бе създавана съдебна практика по приложението на този текст. През 2001 г. администрацията на Министерския съвет отказа да предостави на журналиста Алексей Лазаров от в.”Капитал” достъп до стенограма от заседание на правителството. След изтичането на няколко години от решението на съда информацията да бъде предоставена, първото правителство на Борисов взе решение за публикуване на стенограмите от заседанията му онлайн. През 2010 г. администрацията на президента Първанов отказа достъп до стенограмата от срещата му с руския министър-председател Владимир Путин през 2008 г. След решение на Административния съд – София град президентството публикува цялото съдържание на стенограмата.

Някои заключителни бележки

В ден днешен виждаме, че всички опасения за рисковете вследствие на публикуването на стенограмите на правителствените заседания или на срещите на държавни глави са останали в миналото. Видя се също така, че никакви катаклизми не произтекоха от публикуването на стенограмата от 29 юни 2014 г. Чуха се някои нестройни гласове, че нищо ново не се било научило.

Напротив, узна се за първи път истинската информация за това какво са обсъждали висшите държавни фигури и какви аргументи са излагали. Узна се също така, че макар в определени случаи да е полезно с цел уталожване на общественото напрежение дадена информация да остане за известно време в тайна, прозрачността на процеса на вземането на решения изисква винаги да дойде момент, в който тази тайна се премахва и гражданите имат право да четат. Защото управлението на една демократична държава може да се осъществява само на „слънчева светлина”. Едни от гражданите виждат в проведената тогава дискусия разумна и ориентирана към общия интерес дейност, докато други критикуват политиците. Всеки има правото на собствено мнение, което обаче е важно да е информирано, за да може впоследствие да се осъществи информиран избор.

Може да се каже, че още една страница от напредването към по-голяма прозрачност и отчетност бе отгърната, като се видя, че някои опасения няма да се сбъднат. Очакваме дейността на президентската администрация по декласифицирането на втората стенограма, съгласно съдебното решение и направената от президента Радев публична заявка.

_______

[1] Възможно е в справката да са отразени само заявленията за достъп до първата стенограма, но не и тези, с които се иска достъп до втората стенограма.