82 г. след 19 май 1934 г.: Условията за преврат са същите, само няма кой да го направи

Преди точно 82 години България осъмва с държавен преврат. Той е извършен на 19 май 1934 г. от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията. Новото правителство начело с Кимон Георгиев (19 май 1934 - 22 януари 1935) отменя Търновската конституция, разпуска Народното събрание и забранява политическите партии.

Възможно ли е такова събитие да се повтори в наши дни?

Обективните условия сега са много близки до ситуацията през 1934 г. Но няма кой да го направи. Най-малкото, защото нямаме армията и офицерите, които да го осъществят.

Нека сравним приликите и разликите между 19 май 1934 и 19 май 2016 г.

През 1934 г. в заговора участват членовете на тайния Военен съюз, в който членуват над 800 от трите хиляди офицери, с които разполага българската армия. По онова време по силата на Ньойския договор армията е сведена до 33 000 души, а сега е под 20 000.

През 1934 г. реформаторските амбиции на новата власт водят до намаляване на броя на министерствата от 10 на 8, 16-те окръзи са трансформирани в 7 области, а общините се окрупняват и от 2552 стават 800.

Сега министерствата са 17, областите 28, а държавните агенции, комисии и други ведомства са над 150, като тенденцията е към увеличаване на бюрокрацията.

В историята пише, че като опит за налагане на режим, близък до тоталитарния, превратаджиите създават Дирекцията за обществена обнова, която трябва да организира "новото общество" чрез централизирана пропаганда. Тази дирекция издава официоза "Нови дни" и осъществява контрол над печата, театрите, кината, събранията и сказките.

82 години по-късно медиите отново са под тотален контрол, осъществяван от „Кой“ и обслужват изпълнителната власт, управляващите като цяло и олигархични интереси. Разликата е, че участниците в преврата открито говорят за контрол над пропагандата, докато сега тя се прикрива с клишето „обективно информиране“.

През 1934 г. се пристъпва и към формирането на държавни профсъюзи. В днешно време не само няма такава нагласа, напротив – стремежът е синдикатите да се маргинализират.

Новото правителство на Кимон Георгиев предприема действия за засилване на държавната намеса в икономиката. Като начало, за да спечели популярност, кабинетът намалява дълговете на бедните с 50%. След това е наложен държавен монопол в някои важни клонове на икономиката, но без да се посяга на частната собственост. Те съставят петгодишен план: въвеждат се държавни монополи върху газ, тютюн, спирт, сол.

Деветнадесетомайците налагат кметове да бъдат само хора с висше образование. И понеже на село няма такива хора, за кметове се назначават военни. Сега „демократично избраните“ кметове гледат да усвояват повече еврофондове за приближени фирми, а по селата битовата престъпност добива небивали размери, заради слабата местна и държавна власт.

Във външнополитически план деветнадесетомайците търсят сближение с Югославия като изтъкват пред официален Белград, че са разтурили ВМРО, която буни населението във Вардарска Македония. В днешни дни ВМРО също продължава да буни населението със забраната на бурки и ограничения за гласуване зад граница, но никой и не мисли за санкции - нито на патриотите, нито на ДПС и ДОСТ – примерно за насаждане на етническа омраза.

Другият важен външнополитически акцент от програмата на новата власт през 1934 г. е установяването на дипломатически отношения със Съветския съюз.

Основана е българо-съветска камара, която съживява търговските отношения между двете страни. Успехът е постигнат благодарение на това, че няма Народно събрание, разделено на русофили и русофоби. Няма фанатици, които да се надвикват със “за” и “против”, насъскани от политическите си пристрастия.

Сега ситуацията е напълно противоположна в условията на „хибридната война“ с Русия. а българо-руските политически и икономически отношения са в точката на замръзване.

Може да се правят още аналогии и коментари с превратаджийското време и ставащото в наши дни.

Но, нека цитираме констатациите на покойния Димо Казасов, определян от противниците си като „политическа проститутка“.

Той е основателят на “Звено”, и деен участник е в политическата промяна на 19 май 1934 г.:

“Активното ядро на буржоазните партии бе съставено от службогонци, които през деня мечтаеха за властта, а през нощта сънуваха, че сменят гладните години със сити”, така той описва някогашната ситуация, която е близнак на сегашната...

Градският лумпен, с оръфани дрехи и кърпени обуща, следваше като домашно куче местния партиен водач и със зяпнали уста гълташе неговите думи като някакво си дошло “свише” откровение...

Преливането на членове от една буржоазна партия в друга беше постоянно явление. Когато дадена буржоазна партия идваше на власт, към нея от всички партии се стичаха тъмните отряди на службогонската и хищническата армия. Тя бързо затлъстяваше на власт и също тъй бързо изпостеляваше в опозиция...

Буржоазните партии от тая епоха не бяха нещо друго освен събирателни дружества за експлоатация на властта”, заключава звенарят.

Пак според Димо Казасов Народното събрание е празна говорилня. Преди преврата той пише:

"Надзърнете в Народното събрание, чиито заседания са олицетворение на мързел и безгрижие, за да почувствате лъха на разложението, настъпило по върховете на държавната организация. И правителствени, и опозиционери еднакво нехаят за своите обществени задължения".

Коментарът, както се казва, е излишен. А ставащото тези дни в парламента само потвърждава, че нищо не се е променило от времето на Казасов. И ако преди 82 години превратът е бил посрещнат с някакви надежди, сега такива няма.