5 сценария за войната: Най-вероятният е ''Крах на Русия''

Руската армия в края на третия месец от войната все още не е в състояние да постигне сериозен напредък на бойното поле, а някои официални лица и експерти предвиждат голяма украинска контраофанзива след няколко седмици.

За това пише Wall Street Journal. Изданието анализира пет сценария за края на войната в Украйна и тяхната вероятност.

1. Крах на Русия

Силно мотивираните, добре въоръжени и тактически опитни украински сили се възползваха от слабостите на руските военни. Руснаците се борят с лоша логистика и координация на различни елементи от кампанията си. Те страдат от лошо оборудване и обучение, а на места и от нисък боеви дух.

Повечето западни анализи за войната показват, че план Б на Москва – съсредоточаването на силите на изток и югоизток и разширяване на позициите в Донбас – се развива много по-бавно, отколкото руснаците се надяваха. Очевидният план на Москва за обкръжаване на украинските сили изглеждат неосъществими. Междувременно западните оръдия M777 с голям обсег, както и други оръжия също влязоха в боевете. Според Пентагона те вече правят разлика.

Най-доброто, което някои анализатори могат да кажат за военните действия на Москва до момента, е, че те не са се разпаднали.

„Можете се каже, че руснаците са свършили доста добра работа с армията си, като се има предвид натиска, под който са“, казва Лорънс Фридман, почетен професор по военни изследвания в Кралския колеж в Лондон. Но, добавя той, „армиите могат да бъдат крехки“.

Представители на западното разузнаване отбелязват много откази за участие във военни действия сред руските войски. Те също така твърдят, че руските части, които са били победени в битката при Киев, са били хвърлени обратно в битката. Често това се случва с лошо обучени новобранци. Отбранителното разузнаване на Обединеното кралство смята, че използването на спомагателни сили, като бойци от Чечения, затруднява още повече Русия да координира силите.

„Мисля, че сценарият тук, който може би е малко подценен, е възможността за истински колапс на Русия“, каза Елиът Коен от изследователската група Център за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

Според него "на някакво фундаментално ниво Путин вече загуби“.

„На мен лично ми е трудно да си представя, че той ще се задържи на власт още дълго", смята Коен.

2. Крах на Украйна

Въпреки тежките загуби, нанесени от украинците на руските сили, които са добре документирани, има по-малко доказателства за това колко са пострадалите украинските сили. Публично достъпната информация предполага, че загубите и щетите на оборудване са значителни, но западните оценки показват, че жертвите са само малка част от тези, понесени от руснаците. По оценки на НАТО са били убити, ранени или взети в плен до края на март 40 хиляди военни.

Превземането на Мариупол беше дългоочаквана победа за Русия, след като украинците, които бяха обсадени в стоманодобивния завод в продължение на почти три месеца, положиха оръжие. Въоръжените сили на Москва също оказват силен натиск върху Украйна около Северодонецк и Лиман в Донбас, твърдят анализатори.

Тъй като няма достоверни оценки за жертви и загуби на оборудване, анализаторите търсят допълнителни сведения за състоянието на украинските военни.

Един от критериите, които анализаторите използват, е как се борят. Ефективността на украинските сили ще бъде повишена и от западната техника, която се влива в страната.

Майкъл Кларк, бивш директор на Royal United Services Institute, базиран в Лондон мозъчен тръст за сигурност, казва, че искането на президента Байдън за 33 милиарда долара дългосрочна военна помощ на Конгреса е сигнал, че той „ще направи всичко необходимо, за да гарантира, че Украйна няма да бъде победена". Това значително намалява вероятността „Украйна да падне“.

"Не мисля, че е вероятен крах в Украйна. Почти съм го изключил", казва Фридман - "Те имат мотивация и инерция."

3. Безизходица

Войните често стигат до патова ситуация, в която никоя от страните не смее да загуби. Западни представители предупреждават, че конфликтът може да продължи през следващата година или след това.

„Войната често е, или може да бъде, процес на конкурентен колапс, при който победата отива на страната, която все още удържа, въпреки че и участниците страдат ужасно. Това със сигурност се случи през 1918 г.“, посочва Коен, говорейки за края на Първата световна война война.

По думите му „можете да си представите патова ситуация, ако наистина смятате, че руснаците са добре вкопани и издръжливи и могат да възстановят доста ужасните загуби, които са претърпели“. Според него обаче такъв развой е малко вероятен. По-вероятно е украинците да използват своята мобилност и тактическо предимство, за да избират места за места за атака и проникване на руските линии.

Няколко анализатори заявяват, че очакват, че ако Украйна успее да се противопостави на настоящата руска офанзива в Донбас, украинците да засилят контраофанзивата си през следващите няколко седмици, започвайки критична фаза на войната. Според Кларк руската армия е твърде малка, за да постигне дори ограничени цели в Украйна. Ключовата дългосрочна перспектива за Москва е дали усилията за набиране на солдати ще се увенчаят с успех и дали изобщо е възможно да бъдат привлечени още 150 000 до 180 000 войници към постоянната руска армия. Предвид необходимостта от обучение, новобранците няма да пристигнат на бойното поле до края на годината.

„Ако следващата година руснаците могат да мобилизират големи сили, тогава ще стигнем до задънена улица“, казва той.

4. Настъпление на Украйна

След като пренасочиха силите си на изток и югоизток, руснаците изглежда са се втурнали да започнат поетапна офанзива, понякога използвайки войски, които са били изтласкани от Киев, вместо да чакат събирането на нови мащабни сили.

В един момент руснаците ще спрат, а на този етап западните оръжия са изключително важни, смятат анализаторите.

Далечният обсег на американските гаубици позволява на украинците да атакуват руски войски, без да влизат в зоната на огъня. Украйна получава и друго западно оборудване, като дронове Switchblade и Phoenix Ghost.

Ако украинците напреднат, следващият въпрос е къде ще спрат. Минималната цел за Украйна са контролните линии към 23 февруари т. г. - денят преди руската инвазия. Това ще позволи на Москва да контролира двата анклава в Донбас и Крим, които анексира през 2014 г.

Ако украинците успеят, спирането ще бъде политическо предизвикателство за украинския президент Владимир Зеленски, смятат анализатори. Би било изкушаващо да изтласкат руснаците още повече.

Офанзивните операции са по-трудни от отбранителните. Преминаването през райони, където руснаците отдавна са укрепени, би било амбициозно за Украйна. Външният натиск върху Зеленски, особено от европейците, за ограничаване на офанзивата вероятно ще се засили.

„В момент, когато западните съюзници са разделени по въпроса дали се опитваме да спечелим войната или да я прекратим за украинците ще е по-трудно да следват пътя, по който са вървели досега“, казва Кларк.

5. Ескалация

Някои анализатори сега се притесняват Путин да не се окаже прикован в ъгъла и да не се стигне до ескалация чрез използване на тактически ядрени или химически оръжия на бойното поле.

Западните анализатори казват, че това е малко вероятно. Дори и да се използват ядрени оръжия на бойното поле, конфликтът няма да ескалира автоматично в размяна на междуконтинентални балистични ракети между Русия и Запада.

Използването на ядрени оръжия от Русия би нарушило табуто срещу използването им във война, което съществува от 1945 г. Реакцията би била подходяща, казва Коен:

„Предполагам, че ако Путин наистина отиде толкова далеч, той ще се сблъска със съпротивата на преките си подчинени.“

Използването на такива оръжия би предизвикало заклеймяване на Русия от целия свят и вероятно допълнително ще изолира руската икономика, включително чрез потенциално налагане на така наречените вторични санкции, насочени не само към руския бизнес, но и към всяка компания, която извършва бизнес в Русия.

Основният фактор срещу използването на такива оръжия според анализаторите е, че те няма да осигурят предимства във военни действия, при които двете страни са близо една до друга.

"Едно ядрено оръжие на бойното поле няма да помогне. Ще бъдат унищожени и част от руските сили", подчертава Фридман и добавя, че химическите оръжия са трудни за насочване и са твърде рискови, което ги прави още по-неефективни.

Други два мотива за използването им, биха били да да се всее ужас и да се повлияе на Киев, или да насърчат западните правителства да притиснат Украйна да търси мир. И двата варианта са хипотетично правдоподобни, но малко вероятни, казват анализаторите.

Всяка употреба на тези оръжия вероятно ще привлече Запада по-дълбоко в конфликта. Ядреният отговор от страна на западните сили е малко вероятен, но възможен.

Сегашните червени линии, които пречат на западните сили да провеждат въздушни операции в Украйна, вероятно ще отпаднат и може да се създаде зона забранена за полети. Също така руският Черноморски флот може да се превърне в потенциална мишена за Запада. Предвид борбата на руските ВВС срещу Украйна, един рационален играч в Москва би искал да избегне преки сблъсъци с ВВС на САЩ и другите западни страни.

Това повдига въпроса дали Путин е рационален играч.

„Путин може да направи нещо напълно ирационално, но това не означава, че нямаме начин да го спрем", категоричен е Фридман.