Неволи в градския транспорт или как да постъпим, когато сме жертва на ПТП

Някакви си 1-2 секунди. Толкова са необходими да загубиш живота си, да останеш завинаги в инвалидна количка или да тръгнеш към "Пирогов" с надеждата, че не си изпотрошен, че да те пуснат на скенер и оставят в болница, а само натъртен. Стреса не го броим - кой гледа тези психологически глупости в такъв момент.

А преди това си бил спокоен и си си мислил, че ще се прибереш вкъщи, ще отвориш една бира и ще включиш телевизора. Нормална вечер в края на седмицата. Поглед към телефона или встрани обаче може да обърка тотално плановете ти за вечерта. Необратимо.

Четвъртък, някъде към 17:45 часа, кръстовището на столичните бул. "Васил Левски" и ул. "Гурко" срещу спортното министерство. Час пик, тролеят е пълен, всичко върви по план. Шофьорът кара сравнително внимателно. До един момент. Следва рязко набиване на спирачки, възклицания, хора, натъркаляни по пода, някой пищи от болка. Жена пада от седалката, удря си главата, кръвта шурва, а тя припада - дали от гледката или заради болката едва ли някога ще се разбере, пък и не е важно.

По пода освен хора се въргалят разни предмети - шапки, телефони, зарядни, дори един увит преди катастрофата боклук. След първоначалния шок тези, които са оцелели без наранявания, се изправят, помагат на други да станат. Отнякъде изпада телефон, а стопанката му е излязла от тролея, зашеметена от случилото се, и върви към близката спирка. Раницата на младеж изхвърча в суматохата, докато полита. Бързо се изправя и толкова бърза да се махне от местопроизшествието, че не забелязва как в суматохата изпада зарядното на лаптопа му. Грабва раницата и буквално се изпарява.

Шофьорът на тролея е засечен от лек автомобил и за да спаси живота на един човек, рискува този на поне 70-80 пътници. Сигурно всеки на негово място би постъпил по същия начин. Натрошени стопове са щетата за леката кола. Спрял е навреме. Не такова обаче е положението на пострадалите в тролея. Те не са имали късмета да бъдат предпочетени при сблъсъка.

Някой вика линейка, идва и полиция, тролеят се опразва. 

Аз съм една от тези, които са пострадали, след като някой/някои не само ме е повлякъл, но и се е стоварил с цялата си тежест върху крака ми със страшна сила така, че бяха необходими двама, за да ме вдигнат. Куцам ли, куцам, докато се добера до спирката. Като съвестен гражданин държа изпуснатото зарядно в едната ръка, телефона в другата - ами ако някой си ги потърси, да му ги дам. В другия тролей сядам, до мен жена, която се вторачва в телефона. 

"Вие в оня тролей ли бяхте", пита.

"Да", отвръщам, защото нямам сила за повече.

Жената си познава телефона, давам ѝ го, следват благодарности.

Мисля си - не, ще ми мине. Ако не ми мине, утре ще му мисля. Междувременно кракът ми е станал неуправляем, надул се е под коляното, отзад е твърд като камък. Със зор се прибирам и лягам, белким се размине. Естествено, не се разминава.

Следва изпитаната процедура - "Пирогов".

Защо ви разказвам всичко това? Банално е, всеки ден се случват подобни инциденти. За да знаете какво да правите в подобна ситуация. Аз не бях и сгреших. Освен че търпях болки цяла нощ, не знаех, че жертвите на ПТП се регистрират и трябва да опишат какво се е случило, защото имат право на обезщетение.

Но...

Първо, валидирайте си картата и билета - както казва онзи глас в тролея, те са вашата застраховка. Да, ама превозното средство е пълно. Няма такова нещо - валидирате веднага, ако ще търсите правата си по съдебен път.

Второ, влезете ли в градския транспорт, здраво се хванете - от това зависи животът и здравето ви. 

Трето, ако все пак се случи ПТП, не чакайте нито минута. Идете в болница и кажете, че сте жертва на катастрофа.

Повярвайте, ще ви обърнат сериозно внимание, защото не се знае дали няма да съдите шофьора и тогава се изисква изрядна медицинска документация.

Четвърто, във всяка болница има човек, ангажиран с пострадалите от ПТП. Той ще ви намери, както стана с мен и беше твърде учуден, че не съм се обърнала към болница веднага сред катастрофата. Тези случаи се регистрират стриктно и се докладват в СДВР. За моя случай се знаеше, защото доста народ беше потърсил медицинска помощ веднага. Вече беше попаднал в регистрите.

Пето, ако не е необходима оперативна намеса, следва ходене до КАТ, кабинет 15, за да ви запишат и можете да предприемете стъпки в посока обезщетение. Ако обаче ви оперират, тогава процедурата е по-облекчена. Само трябва да искате да съдите градския транспорт. В "Пирогов" юристите са си пуснали "подводници", намират ви сред тарапаната и веднага ви предлагат такива услуги. Мислех, че само в книгите го има.

За себе си знам - не искам да съдя никого, не искам обезщетение, но със сигурност не съм права. Нито съм виновна за катастрофата, нито съм си представяла, че така безславно ще завърши вечерта.

Следвайте процедурата и бъдете здрави!