OffNews.bg

Доц. Любомира Николаева-Гломб: Пандемията COVID-19 вероятно потиска останалите вирусни инфекции

Защо когато има коронавирус, няма грип? Оказва се това има логично научно обяснение – също като при хората и между вирусите има борба за надмощие. Надделява по-силният, а силният сега е COVID-19. И това е така, защото имунната ни система е невъоръжена срещу него. Какъв е тайният живот на вирусите, дали еволюират като нас, хората, и защо човекът и коронавирусът имат една и съща жизнена цел разказва вирусологът доц. Любомира Николаева-Гломб, завеждащ отдел „Вирусология“ в Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

Доц. Гломб, зима е, коронавирусът вилнее, а грип няма. По данни от сайта на Националния център по заразни и паразитни болести през последната седмица от 118 изследвани проби за грип няма нито една позитивна. Казвате, че обяснението е в съществуването на вирусна интерференция, какво означава това?

Това е еволюционен механизъм. Винаги има един доминиращ вирус в даден сезон. Смесените инфекции са по-скоро рядкост, отколкото правило, особено при вируси, които предизвикват тежки заболявания като грипа и COVID-19. Смесени инфекции, макар и да се наблюдават, не са обичайно и много често срещано явление.

В интерес на истината, в НЦЗПБ имаме няколко спечелени проекта, в които ще се изследват смесените инфекции по време на пандемията COVID-19: какъв е техният процент в общата заболяемост, кои вируси коциркулират със SARS-CoV-2, но това ще стане ясно след една-две години, защото трябва време за натрупване на данните и обработката на резултатите. Забелязано е през годините, емпирично, че когато се вихри някаква вирусна инфекция, тя потиска останалите.

Явлението вирусна интерференция дори беше основата на една много екзотична идея на професорите Константин Чумаков и Роберт Гало. В началото на пандемията те излязоха с предложение живата полиовирусна ваксина (б. р. срещу детски паралич) да се приложи в широки мащаби сред населението, с идеята да разчитаме на вирусната интерференция и стимулирането на вродения имунитет и по този начин да потиснем разпространението на коронавируса.

Т. е. какво се случва – има битка между вирусите и един надделява или организмът ни е по-възприемчив към един вирус за сметка на друг и това му помага да се размножава?

По-скоро става въпрос за вирусна еволюция и постоянното съжителстване на вируси и хора. Това е борба между видовете и оцелява по-приспособеният. За момента вирусът, причиняващ COVID-19, е в изключително благоприятна за него ситуация, тъй като практически всеки човек, който не се е срещал с него, е потенциална негова жертва. Докато на грипния вирус му е малко по-трудно. Той трябва да намери хората, които не са боледували от грип. Грипни вълни има всеки сезон, всяка година и доста хора са изградили някакъв имунитет към него. Това е борба на видовете и оцелява по-приспособеният, а към момента коронавирусът има предимство за разпространението си, защото за него всеки човек е потенциална мишена.

Колко вида вируси се борят за надмощие в този сезон?

През зимния сезон сред хората циркулират доста вируси на респираторния тракт. Респираторните вируси са представители на различни семейства, едно от семействата е на коронавирусите, друго семейство са грипните вируси, трето семейство са парагрипните вируси, четвъртото семейство са ентеровирусите.

Сезонните респираторни инфекции, когато няма грипен сезон, обикновено се владеят от сезонните коронавируси, риновируси, респираторно синцитиален вирус, метапневмовируси, бокавируси и др. Сред всички тези вируси имат множество серотипове, т.е човешкият организъм отговаря на инфекцията с образуване на различни антитела.

Антителата срещу един серотип обикновено не защитават от друг серотип, макар и да е от същото семейство.
Един човешки живот не стига, за да се изгради имунитет срещу повече от 100-те риновируси. Добавете и коронавирусите, парагрипните вируси… затова хората непрекъснато боледуват от настинки. Сред вирусите, причиняващи настинки, са и 4 сезонни коронавируси, на които допреди няколко години не им обръщахме внимание, защото причиняваха леко самоограничаващо се заболяване, непредизвикващо големи проблеми.

Е, коронавирусите еволюираха така, че възникнаха три нови вируса, това са SARS-CoV, причинител на тежкия остър респираторен синдром, MERS-CoV, причиняващ близкоизточния респираторен синдром и сега SARS-CoV-2, причиняващ COVID-19.

И все пак, при цялото разнообразие от вируси, не можем ли да разчитаме на имунитета си след боледуване?

При боледуване от някои от популярните сезонни коронавируси човек изгражда имунитет, но този имунитет не е много траен и бързо избледнява. Еволюционно, коронавирусът се е усъвършенствал така, че да може да накара имунните ни клетки да забравят срещата с него. И все пак нашите имунни клетки не са толкова глупави и на това разчитаме и със създадените ваксини, да не го забравят изцяло, а да остане някаква форма на кръстосан имунитет.

Ако си преболедувал от даден коронавирус, да можеш да създадеш някаква, макар и елементарна, защита срещу останалите коронавируси. Дали това ще е така – тепърва ще се изучава. Дали безсимптомното прекарване на инфекцията, лекото прекарване на инфекцията от много хора не се дължи на кръстосан имунитет от прекарани други коронавируси в миналото също тепърва ще бъде обект на проучване. Стои като хипотеза, която трябва да се докаже или отхвърли от научния свят.

А бихте ли обяснила какво е „химера“ - колаборация между коронавируса с друга инфекция?

Химерните вируси са човешки творения. Химера означава генетичен материал от един вирус да се смеси с генетичен материал от други вирус. Де факто това, което представлява ваксината на "Астра Зенека", е химера между аденовирус, който носи част от информацията на коронавируса.

Според данните за новия генетичен вариант на коронавируса от Великобритания той е по-заразен, но не е по-смъртоносен. Дали не „деградира“ към някаква по-малко опасна форма?

Вирусът няма изгода да унищожава своя гостоприемник. Какви са целите в живота на един вирус? Също като нашите – да се размножи, да остави потомство, затова търси гостоприемник, в който да се размножава. Но гостоприемникът има своята имунна система. Имунната система започва да опознава нашественика, който се размножава в него, и околната среда на заразения макроорганизъм става все по-враждебна към вируса. Той трябва да избяга, ако иска да оцелее. А как ще избяга - като зарази друг гостоприемник – друг човек. Ако заразеният болен човек се изолира вкъщи, носи маска, ограничи контактите си с други хора и т. н., вирусът попада в задънена улица. Така че вирусът няма сметка да разболее човека така, че да го просне на легло. От еволюционна гледна точка за него най-изгодно е да държи гостоприемника си полуболен. Да го накара да кашля, да киха, но да може се движи сред другите хора, за да се зарази следващият човек.

Как еволюират вирусите?

Всички вируси някога са били животински, защото животните са по-древни от нас. Навлизайки в човешката популация, в началото вирусът е много мощен, не си знае силата, и му трябва време, за да се приспособи. Затова първите епидемии обикновено са много разрушителни, след което лека-полека вирусът се опитомява и преминава в еволюционно изгодна форма и за него, и за гостоприемника. Така се постига относително биологично равновесие между видовете.

Едрата шарка е била бич за европейците, но доста хора са оживявали, макар и с цената на обезобразена кожа. Но какво се случва? Европейците покоряват Америка и заразяват индианците с вируса на едрата шарка. Това е чисто нов за американския континент вирус, местното население не се е срещало никога с него и индианците поголовно загиват. В Пуерто Рико, в Мексико, а и в други региони на двете Америки загива 90% от местното индианско население. Ние сме ги унищожили предимно с биологичното си оръжие. Отначало случайно, а после, за съжаление, и съвсем преднамерено.

Това, което казвате, не предполага ли, че всяка следваща вълна на коронавируса ще бъде по-заразна, но по-малко опустошителна? И ще заживеем с този коронавирус без да има нужда от ограничения?

Може би ще се случи. Виждате и този нов вариант, за който сега се говори, той не усилва своята вирулентност, не предизвиква по-тежко заболяване, но е по-заразен. Намерил е начин да продължи да се разпространява. Но проблемът е, че ние като биологичен вид удължихме продължителността на живота си, а възрастният организъм е доста по-крехък, с променен и отслабен имунитет. Това е проблем, който стои пред науката Имунология – да открие причините защо при възрастните хора се променя имунитетът в посока на забравяне и прекомерна, мощна реакция при среща с антиген.

Новият вариант е по-заразен, но процентът на тежко болните си остава същият – 10-20%. Едно е 100 човека да са заразени и 10-20 да боледуват тежко, друго е, когато заразените са 1000 и автоматично тежките случаи стават 100, а ако са заразени 10 000, тежките стават 1000. Това напряга болничната система, а напрегнатата болнична система, фокусирана върху една-единствена болест, изпуска от погледа си другите заболявания, което не бива да се случва.

Доц. Гломб, има хипотеза, че британският вариант на коронавируса отдавна циркулира у нас и че той е причината за пика през ноември. Има ли основание подобно твърдение?

Не ми се вярва, защото на вируса му трябва време, за да се развихри. Да погледнем еволюционно: пробата, от която за първи път е изолиран този вариант във Великобритания, е от 20 септември. От първия човек, при който се е появила мутацията, на вируса му трябваха няколко месеца, за да излязат нещата извън контрол около началото на декември. Два месеца му бяха необходими, за да разгърне потенциала си в Обединеното кралство. Фактът, че при нас в момента има снижение на заболяемостта, многократно превишаване на броя на оздравелите спрямо заразените означава, че все още доминиращият вариант тук е старият. Новият е с повишен потенциал и ако се появи, неминуемо ще наблюдаваме повишаване на заболяемостта. Да, имаме всички основания да смятаме, че е в България, но все още не е станал доминиращ. Спазването на мерките е мъдро решение. Не е моментът за разхлабване. Вярно е, че някои бизнеси страдат, но здрава икономика се гради със здрави хора.

А възможно ли е изобщо да не се развихри у нас този вариант?

Всичко е възможно. Дай Боже, да имаме такъв късмет, но за да не разчитаме само на късмета си, ние трябва да се подготвим.

Коронавирусът ли е най-голямото предизвикателство в практиката Ви?

Аз имам друг любимец сред вирусите – полиовирусът. Той е много по-прост вирус от коронавируса. Коронавирусът има 30 килобайта информация в своята РНК, можем образно да я сравним с книга от 30 000 страници. Полиовирусът има неколкократно по-малко закодирана информация в своята РНК, но продължава да ни учудва, изненадва, въпреки че от хилядолетия сме заедно с него.

Всъщност, в края на 19 в., има съобщения за т.нар. руски грип и се предполага, че това не е било грипна епидемия, причинена от грипен вирус, а навлизане на коронавирусна инфекция в човешката популация.

Пандемиите не са нещо ново. За моето поколение това е втората пандемия, първата беше когато навлезе вирусът на СПИН. При СПИН има големи пробиви на учените, намери се лечение, което не те излекува напълно, но е достатъчно добро. В момента HIV-позитивните хора се радват на продължителност на живота, която е равна на нормалната, вярно с прием на лекарства и контрол, но все пак е нормалната продължителност.

А защо не са атакували СПИН с ваксина?

Мутиращата способност на СПИН е 10-кратно по-голяма от тази на коронавируса. Заради тези мутации, антителата в организма не го разпознават, а това би направило ваксината срещу него неефективна. В сравнение с него коронавирусът е стабилен като камък. Той е от най-бавно мутиращите вируси. Но колкото повече му позволяваме да е сред нас, и удължаваме времето му на циркулация, толкова повече му даваме шанс да мутира и да се напасва към нашата популация.

Все пак има ли позитивен ефект от пандемиите?

Разбира се, вижте с каква скорост се развива науката в момента. Пандемията се оказа много благотворна за развитието на технологиите. Толкова бързо „дръпнаха“, че много хора не могат да поемат обема на този технологичен напредък и започват да клонят към конспиративни и други теории.

И изведнъж се сетихме, че има вирусолози. COVID-19 сякаш обърна фокуса към специалността Ви?

Определено. И аз страшно много се радвам на интереса на студентите към тези фундаментални науки – вирусология, епидемиология, имунология. Лекарите се убедиха от практиката, че трупането на фундаментални знания не е излишно.

Оказа се, че при толкова напреднала медицина един вирус може блокира живота ни. Какво да очакваме оттук нататък?

Животът само изглежда забавен от коронавирусната инфекция, всъщност ние живеехме на много бързи обороти. Инфекциозни болести винаги ще има, но човекът е най-адаптивното животно, затова сме и доминиращият биологичен вид. Определено хедонистичният начин на живот за години напред няма да се върне, поне сред разумната част от населението. И все пак COVID-19 не е първата пандемия, която преживява човечеството и то доказало своето безсмъртие.

Доц. Любомира Николаева-Гломб, дмн, е завършила Медицински факултет на Висшия медицински институт на Медицинска академия – София, с придобита специалност „Вирусология“. През 2011 г. става доцент в Департамент „Вирусология“ на Институт по микробиология „Стефан Ангелов“ при БАН, а от 2012 е ръководител на департамента. От 2014 г. е в националния център по заразни и паразитни болести, където завежда отдел „Вирусология“. Член е на Българската асоциация на микробиолозите, Международната организация по антивирусни изследвания, Балканското дружество по микробиология и Съюза на учените в България.