Три заблуди на МВР за убийството на имигрант на границата

След близо шестмесечно разследване на убийството на афганистански гражданин в близост до българо-турската граница прокуратурата прекрати досъдебното производство с мотива, че няма извършено престъпление от общ характер. Наблюдаващият прокурор издаде постановление, с което сне вината не от обвиняем, а от свидетел – такъв беше през цялото време стрелялият граничен полицай Вълкан Хамбарлиев, а разследването се водеше срещу неизвестен извършител. С това постановление прокуратурата разби поредица от митове, създадени от висшето ръководство на МВР, но за сметка на това повдигна нови въпроси, които остави без отговор.

Мит № 1: Чужденците са заловени непосредствено, след като са минали границата

Макар това да не беше казано в прав текст от властите, всички изявления по темата внушаваха бърза, навременна и адекватна реакция на граничните полицаи веднага след засечения „пробив“ чрез интегрираната система за видеонаблюдение. От обясненията на ръководството на МВР тогава стана ясно, че веднага след преминаването на границата чужденците са заловени на 30 км във вътрешността на страната. Сутринта след инцидента, на извънредна пресконференция главният секретар на МВР Георги Костов заяви относно засечения пробив:

Мястото, през което са проникнали, е силно пресечено, силно така гориста местност, силно пресечен терен. То се охранява от нашата интегрирана система, пробивът е регистриран. Поводът и нашите служители да са там, на това място, е точно засеченият пробив в интегрираната система. Това е възможно да стане, за това и строим оградното съоръжение. Държавната ни граница не се охранява човек до човек. Тези хора са незаконно проникнали през границата. Точното място тепърва ще се установява в рамките на досъдебното производство.

От описаните от прокуратурата обстоятелства обаче става ясно друго: чужденците са били на българска територия близо 36 часа без никой да е наясно с това. Според държавното обвинение 55 чужденци са минали българо-турската граница в района на 97 гранична пирамида в землището на с. Белеврен, общ. Средец в нощта на 13 срещу 14 октомври 2015 г. съвсем незабелязано и са били са засечени с термокамери от патрул на „Гранична полиция“ едва около 21.00 часа на 15 октомври 2015 г.

Мит № 2: Чужденците се държали агресивно и били повече от 50 срещу трима

На въпрос на журналисти проявена ли е агресия от страна на чужденците и тя в налитане на бой ли се е изразявала, на въпросната пресконференция главсекът обяснява: „Да, да, точно това означава съпротива. Към момента имаме задържани 54 нарушители в района на това местопроизшествие, всички са мъже на видима възраст между 20 и 30 години, самоопределят се с афганистански произход и определено са в добра спортна форма.“

и

„Вие били ли сте в тъмницата в гористата местност и срещу вас имало ли е някога 54 млади мъже? 22.00 часа нощес е това. Изключително тъмно и не става на път, а под път. 54 срещу трима, как може да се устои на това число?“

От изяснените от прокуратурата обстоятелства става ясно първо, че тримата полицаи, които са пратени, за да пресрещнат групата (!?), се натъкнали на 13 души, като останалата част от групата идвала зад тях. На чист български език полицаите предупредили чужденците да спрат, на което те обаче не реагирали и продължили да се движат срещу униформените, „викайки на неразбираем език.“ Именно това е възприето от полицаите като заплаха и вероятно това е "налитането на бой", за което говори Георги Костов.  

От постановлението на прокуратурата става ясно също, че полицай Хамбарлиев е отчел като заплаха срещу собствената си сигурност и факта, че чужденците са незаконно преминали границата.

В същото време става ясно, че въпреки неравнопоставеността на "трима срещу повече от 50" и въпреки "агресивната орда" чужденци, имигрантите се уплашили, разбягали се, но цялата група от 55 души е била задържана едва от двама полицаи, защото единият останал, за да окаже помощ на пострадалия афганистанец.

Мит № 3: Стрелецът е полицай със сериозен стаж и опит и е действал напълно професионално

„В конкретния случай безспорно е установено, че Хамбарлиев е произвел предупредителен изстрел, като е насочил огнестрелното оръжие в посока, перпендикулярна (курсивът е на редакцията) по посоката на движение на пострадалия, което и категорично изключва умисъла за отнемане на живот в действията му или иначе казано искането или допускането от негова страна на смъртния резултат“, се казва в прокурорското постановление за прекратяване на разследването.

Излиза, че опитният полицай е произвел предупредителния изстрел със съзнанието, че над него се извисява железобетонната конструкция на моста, под който били открити чужденците. По чиста случайност, хаотично отскочилият куршум е улучил 19-годишния афганистанец Зияулах Вафа. Според прокуратурата обаче, действията на полицай Хамбарлиев били в резултат на „функционалната му и служебна компетентност и не разкриват каквито и да е било подбуди извън тези, свързани със служебното му положение и с изпълнение на задълженията му по охрана на държавната граница“.

Тук самата прокуратура създава мит, тъй като заявява, че при стрелбата не е имало умисъл от страна на полицая да убие някого. Премълчава се обаче хипотезата за убийство по непредпазливост, но вместо това се издига тезата за действие при неизбежна отбрана. За да подкрепи твърденията си, прокуратурата се позовава на чл. 15 от Наказателния кодекс, според който: „Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние)“. Случайно или не обаче се пропуска хипотезата на чл. 11, ал. 3 според която виновност може да се търси и при престъпление по непредпазливост, „когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди“. С други думи въпросът е: опитният полицай Вълкан Хамбарлиев, могъл ли е да предвиди, че стреляйки в мостовата конструкция над него, куршумът е можел да рикошира и да нарани не само чужденците, но и неговите колеги?

От информацията до момента с категоричност е ясно, че случаят не отговаря на нито една от хипотезите в Закона за МВР, които позволяват употреба на оръжие при абсолютна необходимост. При защита на държавната граница, законът определя като необходимо да се ползва оръжие при въоръжено нападение или когато има лица, оказали въоръжена съпротива, непосредствено на държавната граница. Тогава полицаите имат право да стрелят без предупреждение. Очевидно обаче този случай не е такъв, тъй като нито е имало въоръжено нападение, нито пък въоръжена съпротива. 

Като анекдот остава да виси във въздуха и обстоятелството, че българските полицаи са очаквали чужденците да разпознаят подадената на български език заповед: "Спри! Полиция!"