OffNews.bg

Жаргонът на войната: товар 200, товар 300, товар 400

„Още половин дузина двустотници.“ – така реагира оператор на клип, който снима попадението на дрон върху бойна машина на руската армия. Двустотници на безмилостния жаргон на войната са убитите, тези, които след няколко часа, ако имат късмет да не ги изоставят, ще бъдат опаковани като „Груз 200“ (товар 200) в поцинковани ковчези и ще се върнат по родните си места. „Място за „тристотници“ – такъв надпис се мярка в кадри от подземията в Азовстал, показващи „лазарета“, нам, където настаняват ранените. Откъде идва цифровият жаргон и какво означава?

Терминът „Товар 200“ (Груз 200) влиза в обращение през 1984 година след нахлуването на Съветския съюз в Афганистан "за оказване на помощ на братския афгански народ". Словосъчетанието „Груз 200“ в ония години предизвиква ужас, днес положението не е много по-различно. С „товар 200“ се обозначават при транспортиране поцинкованите ковчези с телата на загиналите военнослужещи на съветската, а впоследствие на руската армия.

Според една от версиите, в хода на Афганистанската интервенция за решаване на проблема с жертвите от бойните действия е трябвало да се уреди транспортирането им в СССР. Издадена била съответната заповед на Министерството на отбраната, която била изведена под номер 200 заедно с Ръководство за оформяне на военните превози с разписаните правила за транспортиране на убитите.

Веднага след издаването на заповедта военните започнали да обозначават полетите с тела на загинали войници като „товар 200“. Това е осигурявало и някаква конспиративност в откритите радиосъобщения, при евентуално прехващане от врага, който началото едва ли се е ориентирал какво вози самолетът с „товар 200“. Постепенно словосъчетанието се развило по всички езикови правила и законите на словообразуването – появил се глаголът „сдвухсотился“, с приблизително значение – „стана на 200“ или „двустотник“, наименование за убит войник.

Втората версия обвързва числото 200 с максималното тегло на поцинкования ковчег заедно с тялото на убития, което не бивало да надвишава 200 килограма за въздушен транспорт и 300 за сухопътен. Така или иначе болшинството от убитите в Афганистан за последния си път към родината тръгвало на борда на самолет и останало в употреба числото 200. Другият ефвемизъм за това да не се върнеш жив бил „да те докарат в поцинкован ковчег“. Ролята на херметичните ковчези била да забавят процеса на разлагане на трупа и да предотвратят разпространението на зарази, както и на неприятни миризми в товарния отсек на самолета или влака. В поцинковани сандъци връщали на семействата им и тези, които от които почти нищо не било останало, или не били за показване.

Освен „товар 200“ в рускоезичните армейски среди не само в Русия, но и в бившите съветски републики се употребява „товар 300“. С него се обозначава транспортът на ранени войници. Такъв е бил в началото номерът на типовата бланка, която се попълвала за оформяне на пътуването. В разговорите на руски войници със семействата им, които прехваща украинското разузнаване, може да се чуе, например - в нашата рота имаме една трета "200", и половината са "300". Това означава, че са убити една трета от състава, а половината от ротата са ранени.

Превозът на парични средства се нарича „товар 700“. Ако на диспечера бъде казано, че полетът до Севастопол е с „товар 400“, това означава, че на борда ще бъдат качени военнопленници. Боеприпасите са „товар 100“. Кодът „Товар 500“ се използва при превоз на злато, „товар 800“ е спедицията на химическо оръжие.