Демократична България: Радев подкопава националната сигурност с опитите си да се хареса на Путин

С очевидните си опити да се хареса на Путин, когото възнамерява да посети в близко бъдеще, президентът Радев подкопава националната сигурност и отбранителната способност на страната.

Това се посочва в официалната позиция на "Демократична България" ("Да, България", ДСБ и "Зелените") относно провелия се Консултативен съвет за национална сигурност на тема „Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състоянието на въоръжените сили. Необходими мерки“, свикан от президента.

Има негласен консенсус между всички партии и институции на статуквото за допускане на все по-голямо засилване на влиянието на путинския режим в България, алармират от "Демократична България".

Публикуваме пълния текст на позицията:

"Демократична България“ оценява като лоши и по същество вредни за националната сигурност резултатите от заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност на тема “Актуални рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състоянието на въоръжените сили. Необходими мерки”, свикано от президента Румен Радев на 19.04.2018 г.

Остро осъждаме факта, че в проекта за заключителен документ, предложен от президента, се съдържат елементи на преосмисляне на позиционирането на България в ядрото на НАТО и в Европейския съюз заради актуалната ситуация. В този проект само веднъж се споменава за НАТО и то в негативен контекст. В „Демократична България“ сме убедени, че лошото състояние на българската армия само засилва необходимостта от една тясна интеграция на България в най-активното ядро на държави-членки на НАТО и ЕС. С очевидните си опити да се хареса на Путин, когото възнамерява да посети в близко бъдеще, президентът Радев подкопава националната сигурност и отбранителната способност на страната.

Висши представители на ГЕРБ направиха опит да се разграничат по този повод от президента. Декларациите им обаче звучат кухо и неубедително, защото на практика поведението на управляващите в решаващия момент съвпада с това на Радев. В един глас с президента, премиерът Борисов настоява за отпадането на санкциите срещу Русия, а правителството се сниши при случая със Скрипал, като не изгони нито един руски дипломат, и така България макар и председател на Съвета на ЕС остана в малцинството на държавите-членки. Наред с това, правителството тласка България към все по-голяма зависимост от Русия в енергетиката.

Заключителният документ от КСНС, приет с участието на всички партии на статуквото, няма дори дума за използването на химическо оръжие в Сирия и осъждането на това използване от режима на Асад, нищо че по този въпрос България зае позиция, съвпадаща с тази на своите европейски партньори и със съюзниците си в НАТО. Вместо това в документа се отправят завоалирани критики към САЩ, Великобритания и Франция. Конфликтът с Украйна е представен абсолютно абстрактно без да стане ясно, че той е резултат от агресивната политика на Русия, анексирането на Крим и руската намеса в Източна Украйна, в нарушение на фундаментални норми на международното право, чиято защита е от първостепенен интерес за България. Същото се отнася и за Западните Балкани. Буди тревога, че КСНС не посочва реалните източници на рисковете за националната сигурност на България, които идват в основната си част от страна на Русия и на нейното проникване в Западните Балкани и регионa на Черно море. Няма и дума за енергийната независимост на страната от руските енергоизточници и енергийни проекти – като например корупционният проект „Белене“, нито за проникването на руската пропаганда в българските медии и обществен живот като цяло.

Това е третият съвет по темите за сигурността и отбраната за по-малко от година без подобрение в ситуацията, което е обезпокоително по отношение на капацитета на основните институции да постигат съгласие, ако не единство по национални въпроси, и да реализират това съгласие чрез конкретни мерки, за постигане на видими резултати в реални срокове.

По отношение на рисковете отново отсъства каквато и да е конкретност. Освен общите рискове за сигурността, произтичащи от дестабилизиращата роля на Русия както в Черноморието, така и на Балканите, а също и в Сирия и широкия Близък Изток, за България се очертават два много важни и специфични проблема:

1. Разделяне на българското общество под натиска на Русия за отклоняване от европейския и евроатлантическия избор;

2. Забавяне, ако не и стопиране на превъоръжаването за ограничаване способностите на армията ни и нейната оперативна съвместимост в НАТО и ЕС при задълбочаване на зависимостта ни от Русия.

По-конкретно по състоянието на въоръжените сили и изпълнение на приетите ангажименти на съветите от 30.5.2017 г. и 9.1.2018 г.:

1. Очевидно правителството няма воля да повиши разходите за отбрана с ясна перспектива за превъоръжаване и мотивация на военнослужещите, което личи от констатацията, че средносрочната бюджетна прогноза отстъпва от приетия през януари план за повишаване на разходите, а освен това съгласието от 9 януари е за преразглеждане на този план до септември 2018, с цел адекватно адресиране на реалните проблеми още преди 2021/2024 година.

2. План за решаване на проблема с недостига на персонал в армията се изискваше още за 30.6.2017 г. по съгласието от КСНС от 30.5.2017 г. и доколкото проблемът не е решен, а се е задълбочил с още по-голям недостиг, то решението едва ли е в „преразглеждане на плана”. Иска се ясна визия и лидерство със силен ангажимент на правителството, а решението със сигурност не е във връщане на наборната служба, строителни войски и други модели от миналото, а в прилагане на модерни подходи за подбор и развитие на персонала, създаване на перспектива, включително чрез превъоръжаване, многонационални формирования и втора вълна на интеграция в НАТО и европейската отбрана.

3. Ускоряването на един, два или дори три проекта не може да реши проблема с превъоръжаването. Затова е необходима Национална програма със срок 10 – 12 години, солиден ресурс, ясни и балансирани приоритети и най-вече механизъм за професионално управление. С отмяната на Националната програма „България в НАТО и Европейската отбрана” от 2014 г. като стратегия за превъоръжаване през 2016 г. практически се блокира процеса и засега сме загубили четири години в изпълнение на ангажиментите от срещата на високо равнище на НАТО в Уелс.

4. Финансово осигурен план за възстановяване и поддържане на наличната техника може да има само в рамките на Национална програма за превъоръжаване с приоритет придобиване на ново и оперативно съвместимо в НАТО и ЕС въоръжение. В противен случай, старото въоръжение ще продължава да „изяжда” модернизацията и да ни държи извън структурата на силите на НАТО и ЕС, зависими от Русия.

Опитът от 1999 г. с приемането от Парламента на Военната доктрина и от МС на План 2004 показва колко важно е съгласието и в същото време лидерството на премиера за успех в тази област.

Основният извод е, че липсва визия, доверие и воля в институциите за обединение на усилията и справяне с проблемите в сферата на сигурността и отбраната. Липсва желание за постигане на национално съгласие по въпросите на отбраната, без което позитивна промяна не може да се очаква. Същевременно, очевидно съществува негласен консенсус между всички партии и институции на статуквото за допускане на все по-голямо засилване на влиянието на путинския режим в България."