Пилат Понтийски написал донос срещу св. Лонгин

Църквата почита днес Св. мчк Лонгин стотник, който присъствал при възкресението на Христос.

При кръстната смърт на Спасителя настанал мрак и земята се разтресла, скалите се разпукали. Цялата природа се ужасила. Ужасил се и стотникът, който заедно с войниците бил на пост около Кръста, и извикал: Наистина Божи Син е бил Тоя Човек!

Този бележит стотник се казвал Лонгин. Едно предание разказва, че капка света кръв от прободеното ребро на Спасителя паднала в неговите болни очи и ги излекувала. След погребението на Исус Лонгин пак стоял на стража при Гроба Господен. Той станал свидетел на Христовото възкресение. Тогава той вече изцяло повярвал в богочовека заедно с другите двама войници, които били с него на стража.

Когато първосвещениците и старейшините еврейски предложили на войниците пари, за да говорят, че уж безжизненото тяло било взето от Христовите ученици, Лонгин не взел парите и открито свидетелствал за възкресението на Господа.

Пилат и еврейските началници силно негодували срещу него. Те не могли да се помирят с това, че Лонгин бил най-старши от войниците, дори известен на римския император. А ето, че сега е станал вестител на Възкресението. Те търсели начин да го погубят. Но той се отдалечил от тях и напуснал службата си.

Лонгин приел свето Кръщение заедно с другите двама войници. След това отишъл в Кападокия, където успешно проповядвал словото Божие. След години се настанил в имението на баща си и там прекарвал в пост и молитва.

Слухът за успешната проповед на Лонгин дошъл до еврейските началници. Те уговорили Пилат Понтийски да напише донос до императора и да обвини Лонгин в това, че той, като напуснал военната си служба, възбудил народа против Рим. Озлобените врагове на християнството всякак си стараели да убедят император Тиберий да осъди на смърт Лонгин и другите двама войници. Най-после успели.

Главата на Лонгин била отсечена. По заповед на Пилат била донесена в Йерусалим и хвърлена вън от града.