Бетонът в главите им
Гърция има 14 880 километра брегова ивица, повече от Китай, Италия, Индия или Бразилия. Нашият морски бряг е някакви си триста петдесет и четири км. Но ако на нашите бандюги им дадете гръцкия бряг, ще го засерат и него на сто процента, гаранция. Знаете ли защо това е така? Защото българският бандит е потомък на Бай Ганьо, селяк по душа, а всички селяци ненавиждат тревата, имат алергия към плевелите и си умират да ги трепят с раундъп или да ги заливат с бетон. Селякът живее с някаква суеверна представа, че тревата е нещо вредно, мръсно и че може да се справи с нея окончателно и веднъж завинаги. Затова на всеки селяк трябва да му се разясни, да му се набие в кухата лейка, че един ден, като го погребат, над гроба му рано или късно ще поникнат плевели, така че в крайна сметка те ще го победят. Борбата е неравна.
Други суеверни представи на селяка са, че като си построи хотел, ще има много як бизнес, само ще си лежи, а баламите сами ще си идват да си дават парите и за има-няма два летни или зимни сезона – щото целогодишна заетост имат съвсем малко хотели – ще си върне инвестицията и даже ще е на печалба. Какви са реалностите – построяването на един малък приличен хотел излиза около милион лева. За активен сезон от 3 месеца тази инвестиция ще се върне напълно след около 30 години експлоатация. Щото то не е само да си отваряш устата и в нея да падат банани. След петата година всеки един хотел има нужда от освежаване, подмяна на оборудване, матраци, мокети, телевизори. Всяка година хотелът има нужда от поддръжка, понякога и от ремонт. Но селякът тия неща или не ги подозира, или е такъв визионер, че смело инвестира в бъдещето на децата и внуците, когато изобщо не се знае ще има ли туризъм, чисто море и хора на земята... И изобщо, кое е сигурно и как може да си сигурен за нещо след години? На селяците обаче им се струва много печелещо и дърпат смело кредити от банките на приятелите си.
А някои просто претворяват едни еврота или денги в бетон, щото разполагат с несметни количества, но нямат обяснение откъде. Всички те, малограмотните политици от трети ешелон като Борисов, Марешки и Симеонов, охранените тлъсти наследници на доносници от ДС, които предпочитат да стоят на сянка и не знаем дори имената им, откровените мафиоти са от типа хора, които живеят, за да притежават. Отворили са паст и гълтат. Алчността е тяхната движеща сила. Никой от тях не си казва стига ми толкова, наситих се и да спре с лапането. Ако остарее прекалено и все пак се пенсионира, щафетата поемат децата му, възпитани в същите „ценности“. За сметка на неговите увеличаващи се богатства расте и броят на бедните и прецаканите. Лично от него прецакани във фирмите му, най-малко. Ако има следваща революция, тя ще е опустошителна и от хотелите няма да остане камък върху камък. Ако утре няма революция, ще има такава след 30 години. Точно когато ще му се изплати хотелът на оня тлъстия хитроват селяк.
Само си разсъждавам на глас. Опитвам се да проумея начина на мислене на онези, които са се родили, за да имат. Какво имат? И какво ще отнесат в гроба си? Като древните траки и египяни, ще ги погребат със златото им, автомобила им и любовницата им? За да могат да им се радват, докато гният ли? Заграждат плаж Корал. Сега уж не пускат само коли да влизат, но загражденията очертават незаконно купения имот. Дюните са на държавата, резерватът е на държавата (а държава сме всички ние), но вече доказаха, че там няма дюни и никакви блатни кокичета никога не са расли. Долни хора, безскрупулни. Протестиращите срещу застрояването не сме от „либералните, умните и младите“, най-различни сме. Обединява ни едно, любовта към Божието творение, към природата. Иначе сме с най-разнообразни убеждения и е политическа спекулация да ни слагат под общ знаменател като зелени грантаджии.
Нашите два начина на мислене, на бетоновозите и на хората, които искаме чиста природа – да имаш или да бъдеш, Каин или Авел – са и ще бъдат линии, които никога никъде не се пресичат. Не желая да срещам такива като тях, не искам дори да подозирам съществуването им. Мечтая за нещо просто. Да не успеят да ни вземат всичко.