OffNews.bg

Жълтото паве като бижу

Представяли ли сте си някога, че жълтите павета могат да се озоват на ревера на сакото или палтото ви?

Петя Крумова Тодорова превръща емеблематичния символ на София в красив аксесоар.

Колекцията "Пъзелът на жълтите павета" се състои от 15 миниатюрни жълти павета, които могат да се превърнат във функционална брошка. 

Петя К. Тодорова е млад български артист. Понастоящем е студент по специалността  "Метал" в Националната художествена академия. 

Петя Тодорова работи в областта на бижутерията, склуптурата и малките пластики. Тя споделя, че обича да експериментира с разнообразни техники и материали. 

Изкуството за нея не е само начин за себеизразяване - тя често изследва различни социални теми през призмата на твореца.

Октриваме я в едно от ателиетата на Националната художествена академия по време на работния процес по новата й колекция от бижута, обградена от инструменти, материали и, разбира се, жълтите павета.

Артистката споделя, че изработва "Пъзелът на жълтите павета" в ателието на Сергиуш Кушчеински в Академията за изящни изкуства в Лодз, Полша.

"За мен това е много емблематичен момент от облика на града ни.

Преминаваш през паветата, където и да отидеш - важните сгради са там, събитията са там. Всъщност жълтите павета преживяха доста събития, запазиха история, която остана в тях. Исках да ги пресъздам през моите очи."

Петя Тодорова коментира, че се е колебаела между други социални теми, докато е изграждала концепцията зад колекцията си, но е избрала именно тази, защото за нея всеки софиянец усеща свързаност с жълтите павета: 

"Самото усещане да се движиш по паветата е за наистина царски път.

Когато колите ги няма, улицата е затворена, слънцето пекне, този златен отенък започва да се отразява и върху сградите, върху хората, върху движението - мисля, че е величествено. Не случайно се намират пред двореца."

Първото изложение на "Пъзелът на жълтите павета" е било в Лодз, Полша.

Артистката отблязва, че колекцията е събудила интерес сред чуждестранната публика - част от посетителите изявили желание да видят София със собствените си очи именно след досега си с макар малката метална частица от града.

За процеса по изработката Петя разказва:

"Беше много любопитен, защото исках да хвана този момент, че паветата са преживели много. Не исках да направя едно с едно еднакво.

Те трябваше да бъдат уникални сами по себе си.

Използвах различни техники за разтапяне на метала, смесване на няколко материала един с друг, очукване, изрязване, отнемане добавяне, за да мога да докарам релеф - работих доста с патина.
Направих и идеално полирани, за да пресъздам спомена как се хлъзгам по паветата. Това са паветата, които трябва да изглеждат чисти и поддържани.

Други павета се преживели толкова много, че вече има релеф по тях. Те са счупени, нарязани, огънати, с текстури, очукани - всяко едно си носи своя характер и разказва историята за това, което им се е случило"

Основният материал е месинг - заради жълтия си пигмент. 

Всяко едно от 15-те павета има магнитно гръбче - могат да бъдат носени както индивидуално, така и в различни конфигурации.

Именно магнитът се явява ключов момент в разгръщането за концепцията за пъзел - подвижността на елементите дава възможност за непрестанното му пренареждане.

"От време на време, докато бяха изложени в Полша, ги размествах, без да казвам на никого, с идеята дали някой ще забележи. Така и се случи - още когато хората разбраха, че пластиките са с магнити, ме попитаха дали се мърдат, и аз отговарях, че именно това е концепцията, защото е пъзел."

На въпроса как е реагирала българската публика спрямо колекцията, Петя Тодорова коментира, че отзивите са били предимно положителни. Много малък брой хора са обвързали идеята с по-негативната й политическа страна.

"Харесвам да говоря за малко по-комичната страна на социалните теми.

Всяка социална тема има множество аспекти. Обикновено предимно има негативизъм, мрънкане, а всяка монета си има две страни. Можем да погледнем от по-забавната страна."

"Пъзелът на жълтите павета" очаква скоро да бъде "нареден" отново на родна земя.