OffNews.bg

Защо стоките в магазина стават все по-некачествени

OFFNews.bg продължава да ви представя анализа на Центъра за РИА за ефекта на големите търговски вериги върху българската икономика.

В първата част Ви показахме стоте вида различни отстъпки, които българският производител е длъжен да даде, за да изложи стоката си на щандовете на големите вериги.

Втората част бе анализът на плюсовете и минусите от търговските вериги.

Центърът за РИА (Regulatory Impact Assessment) е проект на група български учени, които настояват при въвеждането на нови закони да се прави Оценка на въздействието на законодателството и да се преценява какъв ще е ефектът от тях.

Във третата част на доклада са анализирани последиците от дейността на търговските вериги върху качеството и цените на стоките в големите търговски вериги. 

 

В резултат от кумулацията на описаните дотук фактори, разходите за реализация на стоките на българските производители през последните години са се увеличили от 30% до 40% - 50% от стойността на продажбите за някои продукти.

По този начин те често са принудени да продават на загуба или без печалба поради факта, че съществуващите алтернативни варианти за реализация на продукция постоянно намаляват, а за някои производители, те не са реална алтернатива.

С увеличаване на пазарния дял на големите икономически оператори в сектора на търговията на дребно с бързооборотни стоки паралелно се увеличава и риска от още по-силен натиск върху ценовите маржове на доставчиците/производителите, което за голяма част от тях би означавало:

- обезсмисляне на стопанската им дейност;

- неконкурентоспособност;

- изчезване на части от или цели производства от пазара;

- заместване на техните стоки с продукти на чужди доставчици.

Това би имало от своя страна негативно влияние върху приходите в бюджета и върху заетостта.

От друга страна, това би имало отрицателни ефекти и за потребителите защото би довело до:

- ограничаване на избора на потребителите;

- понижаване на качеството на продуктите;

- лишаването им от продукти на малки, традиционни и национални производители и

- ограничен или нулев достъп до иновативни продукти.

В допълнение към последното са и все по-честите мнения, че невинаги най-качествените продукти са най-желаните от големите търговски обекти, защото се ротират по-бавно и не могат да донесат бързи или очаквани приходи, планирани за единица време или единица търговска площ. Това често води до еднообразие в предлагането, като привидно асортиментът е голям, но продуктите са едни и същи и със сходно качество.

Краткосрочност

В България в сектора на търговията с бързооборотни стоки в търговските отношения между големите търговци на дребно и доставчиците има трайно установена практика на 1-годишна срочност на договорите за доставка, при която всяка следваща година търговците канят на преговори своите доставчици за сключване на новия 1-годишен договор за доставка. Преговорите целят предоговаряне и подобряване на условията на работа между партньорите по договора, което всъщност означава в масовия случай постигане на по-добри условия в полза на търговците и в ущърб на доставчиците с условието, че ако последните не се съгласят, договорните отношения няма да бъдат подновени.

Тази трайна практика не позволява на доставчиците, които не желаят да я следват да я променят поради факта, че същата е масово разпространена и сред основните икономически оператори – големите търговци и доставчиците има вече изградена култура на ежегодни отстъпки, при което изборът е или да се предложат по-добри условия от миналогодишните или да се прекратят отношенията. В случай, че доставчиците се съгласят да работят при новите условия, това означава да приемат да се движат на ръба на себестойността. Да прекратят отношенията с големия търговец на дребно означава, че следва да търсят алтернативни канали за реализация на продукцията си, което пък значи да рискуват да са на ръба на оцеляването. Има хипотези, при които търговците приемат да се запазят старите цени на определени продуктите на определени доставчици/производители, най-често в случаите когато с повечето от останалите доставчици в същата продуктова гама вече са постигнали споразумение за нови по-изгодни цени поради факта че при доставчика, при който се запазват старите цени базата върху която се изчисляват ежегодните такси, бонуси и отстъпки остава по-висока. В такива случаи, доставчикът рискува неговите стоки да станат неконкурентоспособни, поради по-високата им цена и в крайна сметка да се стигне пак до прекратяване на отношенията с търговеца на дребно, защото стоките на доставчика не се продават. Затова най-честата практика е доставчиците да лавират между някои от първите два варианта.

 

Едностранност при размяната на престациите

Проявните форми на едностранността при размяната на престациите са няколко.

1. Поставяне на изисквания от повечето големи търговци на дребно за поддържане на определена складова наличност (минимална или максимална) или изисквания за доставки по график.

2. Принудително връщане на непродадените стоки или заплащане, покриващо загубата на стоки или непродадени бройки. Прехвърлянето на риска от непродаване на доставените стоки от търговеца към доставчика, освен в случаите на продукти с изтичащ/изтекъл срок на годност, се осъществява предимно чрез връщане на тези стоки. По-рядко съществуват плащания от доставчика към търговеца, които да компенсират този риск.

3. Санкции при неизпълнение на условията, сроковете, начините за доставка, заплащането и съхранението на стоките, уредени в договорите. Основният вид санкционни плащания, които прилагат големите търговци на дребно са неустойките за неизпълнение на задължението за доставка.

4. В определени случаи, в споразуменията между големите търговци на дребно и доставчиците съществуват клаузи, уреждащи видове нарушения от страна на доставчиците, които представляват основания за едностранно прекратяване на правоотношението с тях, право на отказ от закупуване на продукцията им или право на едностранно изключване от продуктовата листа на определени артикули по едностранна преценка.

 

Едностранност при определянето на цените и основната отстъпка

1. Повечето големи търговци на дребно прилагат т.нар. основна отстъпка при предлагането на стоки в техните обекти, която се определя в процент от стойността на доставката по фактура и е постоянна без да зависи от сбъдването на определени условия, събития, от начина на доставка или нещо друго.

2. Поначало доставчикът няма право да увеличава цената без съгласието на търговеца на дребно, дори при рязко увеличение на цените на суровините или изходните материали за производство. Съгласие за увеличаване на цените от търговеца се постига много трудно, понякога просто не се постига.

3. Ако бъде постигнато съгласие от търговеца за увеличаване на цените, срокът за неговото влизане в сила е от 30 до 45 след датата на постигане на съгласието, което означава, че в този период доставчикът продължава да работи на старите цени при минимум печалба или на загуба.

4. Ако бъдат прекратени доставките едностранно от доставчика следва санкция от страна на търговеца на дребно, изразяваща се в едностранно отлистване на продукти или едностранно прекратяване на договора и задържане на платената входна такса, която поначало не подлежи на връщане.

 

Едностранност при определянето на допълнителните отстъпки

Едностранността при определянето на допълнителните отстъпки се изразява в изначалната зададеност на допълнителните отстъпки, най-често наричани такси.

1. Първоначални такси за достъп на доставчик до търговските обекти. Всички големи търговци на дребно прилагат първоначални такси, които доставчиците заплащат при стартиране на отношенията си с тях за осигурения достъп до техните търговски обекти. Обикновено се договаря определена фиксирана сума, но е възможно таксата да се определи и като процент от оборота.

2. Такси и бонуси за стартиране на доставките на нов продукт - при стартиране на доставките на нов продукт се заплаща отделна такса и/или бонус. Размерът на таксата най-често е фиксиран, но е възможно да се определи и като процент.

3. Такси за други услуги, предоставяни от търговеца на дребно, извън предоставянето на достъп на доставчиците до търговските площи. Някои от големите търговци на дребно начисляват такси за различни предоставяни от тях услуги на доставчиците, като най-често срещани са таксите за логистични услуги, когато доставчиците доставят до централен склад, а търговецът поема транспорта и дистрибуцията на стоката до обектите си. Плащанията са под формата на отстъпка от цената или като такса.

4. Определяне на отстъпки и бонуси, свързани с реализацията на стоки от търговеца. Всички големи търговци на дребно прилагат в отношенията си с доставчиците различни отстъпки и бонуси, които в крайна сметка намаляват значително доставните цени на стоките.

5. Отстъпки и бонуси за реализиран оборот. Всички големи търговци на дребно прилагат и допълнителни отстъпки за реализиран оборот, които се определят в процент от стойността на доставката по фактура. Този вид отстъпки се договаря и начисляват допълнително върху нетната цена на всеки артикул, след начисляването на основните отстъпки, като за някои от тях условие за начисляването им е постигането на определен оборот на доставяните артикули.

6. Отстъпки, свързани с осъществяването на промоции. Някои търговци прилагат отстъпка от цената на артикули в промоция, като по правило отстъпките се предоставят не само за времето на промоция, но и в определен период преди и след нея.

 

Едностранност в други случаи

1. Едностранно решение на даден голям търговец на дребно да продава на дъмпингови цени. Това е едностранна промяна на крайната цена в търговския обект/и, при което по собствено желание търговецът решава да продава дадена стока на загуба за определен период от време.

2. Едностранно налагане на санкция от конкурентен търговец, който засече по-ниската крайна цена за потребителя при горната хипотеза. Предвиждане на клаузи за санкция или неустойка в случай че даден продукт, продаван от търговеца X в същото време се продава и от търговеца У на крайна цена за потребителя по-ниска от крайната цена на търговеца X съществуват в почти всички договори на големите търговци на дребно. Тези санкции се налагат независимо от факта, че доставчиците нямат никакъв контрол спрямо решенията на търговците на дребно относно крайните цени за клиентите и в този случай носят обективна безвиновна отговорност за това „нарушение”.

3. Често залагане още при сключването на договорите на високи промоционални активности, по-голямата част от разходите за които се покриват от доставчиците.

4. Анексите съдържащи предложения за промени в договорите или в отношенията, изхождащи от доставчиците/производителите се приемат рядко и трудно и почти винаги влизат в сила в определен, понякога продължителен срок от тяхното подписване. Анексите, съдържащи предложенията за промени от търговците на дребно влизат в сила веднага, от датата на отправяне на предложението и дори понякога със стара дата.

5. Големите търговци на дребно поначало не поемат ангажименти за минимални количества на поръчка, за закупуването на дори ориентировъчни годишни количества стоки.

6. По принцип не се приема обвързване на отстъпката с някаква скала на оборотите. Те се дължат по правило и от самото начало на действието на договора.

 

Непредвидимост

Основният резултат от всичко посочено дотук е увеличаването на финансовата тежест за доставчиците/производителите, което се постига чрез паралелното прилагане на два механизма:

- увеличаване на размера на установените между страните плащания и

- добавяне на нови видове отстъпки, определяни и наричани с всякакви имена - бонуси, премии, такси, санкции, глоби, неустойки и други.

Крайната цена и начина на нейното образуване остават неясни. Неясен е и общият процент на надценка, който големите търговци на дребно слагат върху доставната цена.

Допълнителните отстъпки, които са с извънреден характер, които се прилагат инцидентно (например при необявено предварително откриване нов обект на търговеца или при стартиране на непланирана промоционална кампания), както и някои от т.нар. санкции са непредвидими за доставчиците, което означава непредвидимост на техните бизнес очаквания в краткосрочен и дългосрочен аспект, невъзможност за устойчиво бизнес планиране и прогнозиране, лишаване от перспективата за залагане на инвестиционни проекти или най-общо правна и стопанска несигурност.

 

2.4.2. Характеристики на допълнителните отстъпки изисквани от доставчиците/производителите от страна на големите търговци на дребно

Голяма част от допълнителните/добавените отстъпки представляват неподлежащи на договаряне условия, които не присъстват нито в типови договори, нито в индивидуални договори, нито в общи условия, нито в някакви други актове на търговците. Тяхното реализиране в отношенията им с доставчиците се отличава с императивност, която означава неравнопоставеност, неуреденост, изразяваща се в неяснота в правния режим по отношение на техните вид, основание и размер и с принудителност при тяхното събиране.

 

Императивност

Независимо от начина, по който биват регулирани търговските отношения между големите търговци на дребно и доставчиците – чрез договор или по устна уговорка, когато от търговците са предвидени допълнителни/добавени отстъпки, тези отстъпки са задължителни за производителите и спадат към онази част от типовите или рамковите споразумения, която не подлежи на уговаряне или преуговаряне, т.е. те се поставят императивно.

Императивността е още по-силно застъпена при отстъпките с извънреден, непланиран, нефиксиран или непредвидим характер, като например неочаквано за доставчиците откриване на нов обект на търговеца на дребно, в който ще се предлага тяхна продукция, неочаквана за доставчиците промоционална активност, необявено празнуване на юбилей на веригата, или непредвидени санкции при засичане на продукти, продавани от конкурентен голям търговец на дребно търговска на по-ниска крайна цена.

 

Неравнопоставеност

Една значителна част от тези т.нар. допълнителни/добавени отстъпки по начин на определяне, название и привеждане в изпълнение приличат повече на имуществени санкции, налагани от административно-наказващи органи или на упражняване на властнически правомощия от страна на публично-правни субекти. Самите наименования такса, санкция, глоба са типични за публично-правните отношения и представляват най-често законово уредени санкции за определени видове нарушения, например административни, които по правна природа са несъвместими с равнопоставеността при частноправните отношения в една пазарна икономика. Самият факт, че изискваните от големите търговци на дребно допълнителни отстъпки веднъж определени и назовани от тях по този начин са се утвърдили в практиката с имена типични за отношенията на власт и подчинение, говори за наличието на неравнопоставеност в отношенията между тях и доставчиците/производителите.

 

Неуреденост

Липсата на договорна уредба води до неяснота на видовете, основанията и размерите на т.нар. добавени или допълнителни отстъпки, които доставчиците трябва да правят. Това води до риск от дублиране на едни и същи отстъпки, събирани под различни наименования и по различни поводи, до липса на яснота относно основанието – дали се дължат като възнаграждение за извършена услуга или като бонус и до невъзможност за изчисляване на техния точен размер, единично – като отделни видове допълнителни отстъпки от доставчици и съвкупно като краен сбор на всички отстъпки, формиращи тотала на разходите за реализация на продукцията им. Така например отстъпката наричана "премия реклама" се начислява от някои големи търговци на дребно независимо, че отделно се дължат плащания за конкретни маркетингови подкрепи. Някои отстъпки се събират под наименованието такси срещу логистични или рекламни услуги, като не би могло да се разбере какви точно са извършените от търговците на дребно услуги. Т.нар. "мастър бонус" не е описан при първоначалния договор, но след първата година на търговски отношения между доставчика и големия търговец на дребно той става задължителен ежегоден бонус, свързан с маркетингова подкрепа, за който не се знае какъв ще бъде неговия размер през всяка следваща година.

 

Принудителност

В преобладаващата част от случаите вземанията на големите търговци на дребно спрямо доставчиците/производителите, произтичащи от допълнителни/добавени отстъпки, включително т.нар. такси, глоби и санкции се събират чрез прихващане по фактура (кредитни известия). Търговците извършват директна компенсация на вземания като от текущо дължимото към доставчика плащане за извършена доставка на продукция приспадат наложеното от тях спрямо същия доставчик вземане за такса, санкция, бонус, премия или нещо друго. Прихващането се извършва дори без уведомяване на доставчика, без възможност за уговаряне на основанието или размера и без възможност за възражения относно ликвидността, изискуемостта и дължимостта на вземането. Компенсацията по фактура на вземанията за допълнителни отстъпки срещу вземанията за извършени доставки функционира като бърз и ефективен способ за принудително събиране на дължимите към търговците суми. Това се случва по безспорен и извънсъдебен начин, т.е. без предоставяне на възможност на насрещната страна да оспори вземането на търговеца или да се защити по друг начин срещу евентуална негова неправомерност. Добра предпоставка за успешното функциониране на този способ на принудителна събираемост е и широко разпространената практика на забавяне на плащанията по извършени доставки, която варира от няколко седмици до няколко месеца, като целият този период от време, в който трае забавата е всъщност отворен за извършването от страна на търговеца на дребно на всякакви прихващания от дължимата сума.

-------------

Част I: Веригите смъкват по 100 кожи от гърба на българския производител

 Част II: Плюсовете и минусите от търговските вериги

Част III: Защо стоките в магазина стават все по-некачествени

Част IV: Как другите страни регулират търговските вериги

Какво е „Оценка на въздействието на законодателството“