Пак сигнал срещу Сидеров, налетял на клиенти в пиано-бар

Последна промяна на 06 май 2014 в 14:39 15293 37

Волен Сидеров
Волен Сидеров

Името на лидера на "Атака" Волен Сидеров бе замесено в поредния публичен скандал. По думите на потърпевш националистът му е налетял на бой в събота вечер в столичен пиано-бар.

За случилото се разказа Андрей Бъчваров, клиент на заведението. Вчера той е подал жалба в МВР.

Инцидентът станал в събота след полунощ в пиано-бар "Магнито" на ул. "Раковски" 112. По думите на Бъчваров Сидеров се държал агресивно с посетителите, провокирайки ги с въпроси дали ще гласуват за неговата партия. Зениците му били разширени, а поведението - неадекватно. След като му отговорили, че няма да гласуват за "Атака", той започнал да обижда клиентите, да ги нарича "торба с лайна" и пр., да бута някои от тях. Когато се опитали да го избутат на друга маса, Сидеров ударил два пъти Андрей Бъчваров. Тогава потърпевшият повикал полиция.

От МВР потвърдиха за OFFNews, че имат жалба за инцидента, но отказаха информация кои са участниците в спречкването. На телефона на заведението пък отговориха, че приемат само резервации и не са в течение със станалото. Самият Сидеров и пиарът на партия "Атака" не отговориха на повикванията ни.

Ето целият разказ на потърпевшия, който го публикува във Фейсбук с молба той да достигне до медиите и обществеността:

"В заведението имаше по-малко от 10-на посетители, включително Волен Сидеров, Десислав Чуколов и две жени на средна възраст. В един момент, без никой да го е канил или провокирал, Волен Сидеров започна да обикаля малкото запълнени маси в заведението и да пита всички дали ще гласуват за партия „Атака“. След нашия отрицателен отговор, той видимо подразнен се върна на нашата маса заедно с Десислав Чуколов и започна да крещи, че го обиждаме и сме „груби и невъзпитани“.

При настоятелната молба Сидеров да напусне масата ни, Сидеров видимо изключително надрусан (разширени зеници и особено неадекватно поведение) избутва насила човек седящ до мен и продължава да настоява за „трите ми имена“, „да се разбираме като мъже“ и да използва епитети, най-слабият от които бе „торба с лайна“. При опит за преместване на друга маса и избутването му, Сидеров губи контрол и ме удря два пъти, след което веднага викнах полиция. Това, явно с влязлата в сила присъда за хулиганство, подейства дори на неговото съзнание, защото веднага напуснаха заведението. Днес, на 05.05.2014 е заведена жалба в Първо РПУ в София (бул. Шипченски Проход 8), разполагам с входящ номер и копие от жалбата, в която подробно е описано всичко.

Моята позиция е на предприемач, даващ заплата и осигуряващ до стотинка над 40 човека в България и чужбина. Като български гражданин, аз плащам своите данъци и дарявам каквото мога за всевъзможни каузи свързани с деца и Църквата. Моята позиция е и на представител на национална професионална организация представена в България и в Брюксел и заявявам, че ние работещите често правим невъзможното да отстояваме Българските интереси в чужбина, защото основния предмет на дейност е свързан с инвестиции и то на чужди капитали у нас.

С гордост заявявам, че нашите усилия са привлекли над 100 милиона ЕВРО чуждестранен капитал ВЪПРЕКИ трудностите, въпреки бюрокрацията и ужасяващия имидж, който политици като Сидеров упорито налагат у нас и в чужбина. Ние сме бити и ритани от живота достатъчно за да осигурим прехраната на десетки семейства и всяка стотинка е плод на неимоверен труд, стрес и понякога снизходително отношение от Европейски институции заради имиджа създаван от такива като Сидеров. Стискайки зъби обаче е вече НЕВЪЗМОЖНО да сме обект на физическо унижение и ПОДИГРАВКИ от човек, който не е създал НИЩО и харчи НАШИТЕ пари под формата на ДЪРЖАВНА субсидия.

Не мога и няма да се примиря с насадения СТРАХ в обществото от Сидеров и компания. Вече не мога, не искам и няма да търпя бездействието на национални институции от прокуратура до психо диспансери, които въпреки РАЗБИРАНЕТО на ужасяващото блато в което сме изпаднали, продължават да осигуряват безпрецедентен политически, битов и медиен комфорт на шайка нео-фашисти, умело залъгващи изпаднали в безпросветна мизерия хора и поддържащи „имиджа си“ единствено и само със скандали. Настоявам на широка гласност на този случай и въпроси към прокуратурата, защо човек осъден за хулиганство буйства по столични заведения."

По информация на OFFNews Сидеров и друг път е влизал в конфликти с посетители на същото заведение.

В началото на март т.г. пък Сидеров влезе в среднощен сблъсък с младежи пред НАТФИЗ.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

07.05 2014 в 14:51

Андрей Бъчваров?
Имаше един Андрей Бъчваров от "ЧЕЗ"... това ли му е "предприемачеството" на този?
Андрей Бъчваров, управляващ проектите на "ЧЕЗ Бългериън Инвестмънтс", председател на Българската асоциация за биомаса.
Андрей Бъчваров завършва Американския университет в България, специалност „Бизнес администрация". През 2005 г. получава награда от фондация Еврика за мениджър на годината. Основател е и мениджър на Балканска Инвестиционна Консултантска Агенция („БИКА"), а от 2010 г. фирмата управлява инвестиционен фонд на ЧЕЗ с 40 млн. евро собствен капитал, който инвестира във възобновяеми енергийни източници в България. Създател е на един от първите кол центрове в България, а в момента е докторант по информатика в Софийския университет. Андрей Бъчваров е сред основателите на Българската асоциация за биомаса през 2011 г., а през 2012 г. е избран за председател на асоциацията.

07.05 2014 в 10:58

Как ще живеем - като глутница или като общество
"Откъде се промъква злото в света? Къде намира пролука, за да се настани между нас?" пита героят на Чарли Шийн в култовия филм на Оливър Стоун "Взвод".

Знам отговора. Злото влиза в света на човеците чрез езика. Говоренето е онова, което отваря или затваря пролуката, през която злото се намъква сред нас.

Хората са същества, които живеят на общности. За разлика от глутниците, мравуняците или кошерите, човешките общности са говорещи общности. Хората непрекъснато говорят помежду си и от това говорене се ражда светът, в който те живеят. Ако говоренето е грозно – и светът, породен от него, е грозен. Ако не – не.

Още преди години пуснахме злото да влезе в България

Процепът, станал негов вход бе отворен в момента, в който публичното говорене престана да бъде дисциплинирано, прибрано и се превърна в разхайтено и разпищолено.

Когато Бойко Борисов престана да говори за граждани, а заговори за "материал"; когато Волен Сидеров престана да цитира Левски и проговори на език, напълно невъзможен за Дякона ("педерасти", "циганите на Сатурн", "еврогейове"); когато от парламентарната трибуна започнахме да чуваме "идиоти", "мишоци" и подобни; когато главни редактори на медии и водещи на ТВ предавания обявиха протестиращите български граждани за "пасмина" и "нацистки шпицкоманди" – тогава злото влезе при нас. И се настани трайно. Защото това говорене не само не затихва, но и се засилва – особено при онези, които имитират варварските нрави в путинска Русия, където САЩ са "пиндоси", ЕС – "европедераси", украинците – "хохли", а всички по-мургави (като нас, например) – "чурки".

Виновните са сред всички групи, обитаващи публичното пространство: политици, медии, "говорещи глави", интелектуалци. Сред всички тях се намериха хора, които да минат от дисциплиниран към разхайтен език. И те, оставени да се вихрят на публичната арена, легитимираха грозното говорене. Битовият фашист, дотогава притеснен, че онова, което му е в главата не бива да бъде споделяно публично, изведнъж си отдъхва. Щом по телевизора казват, че сирийците не са хора, циганите трябва да бъдат направени на сапун, демокрацията е тумор, а европейците педофили – значи може. Доскоро не можеше. Сега – може. Казаха по телевизора.

Злото, веднъж настанило се помежду човеците, се превръща в омраза. Тя пък се изразява в насилие и убийства. Сриват се градове, изтребват се цели групи от населението. Това е неминуемият резултат, защото грозното говорене разгражда самата възможност да има общество – т.е. група говорещи помежду си хора, изграждащи свят, съответстващ на говоренето.

Какъв свят ще градиш с онези, които си обявил за не-човеци?

Как ще обсъждат общото си живеене, например, онези журналисти, според които всички привърженици на европейския избор на България са "хомункулуси", родени в западни лаборатории – и онези, които чуват това определение за себе си от ефира на националното радио, което издържат с данъците си? Дори "хомункулусите" да простят на обиждащите ги и да искат да дискутират с тях общото си бъдеще, служителите на радиото няма да искат да имат каквото и да е било общо с "хомункулусите". Защото хомункулусът – това не е човек. А е нещо като евреин в очите на Хитлер. Или – като европедераст в очите на Дугин, изповедника на Путин. Такова същество първо трябва да бъде махнато от националната общност, а чак после да обсъждаме. Когато си останем, както се казва в Русия, само "наши".

Никакъв, разбира се, свят не можеш да правиш заедно с онези, които си обявил за не-човеци. Защото те не са като теб – те са нисши, вредни същества, подлежащи на изтребление. Чак когато се почистиш от тях, ще мислиш, какъв свят ще градиш. И той ще бъде само за такива, които са точно като теб. Свят, съставен само от "чисти" – като кметицата на село Розово, например.

Това, разбира се, е пробвано многократно. Хитлер пробва да се отърве от евреите, за да се почисти. В Руанда, племената тутси и хуту се изтребват по същата причина. В Донецк всеки, говорещ езика на нацията си, украински, е заподозрян като не-чист и подлежащ на изтребление, когато му дойде времето.

Деградацията на България е вече интимно свързана с деградацията на Русия

искаме това или не. Защото българското грозно-говорене, създаващо свят, в който сирийските бежанци са "канибали", намери сериозна опора в руското, още по-грозно говорене. А там, в Русия, има и нещо, което тук нямаме, но което е самата опора на грозния свят, роден от грозното говорене – голата, неудържана от никакви закони или морални ценности сила.

Голият до кръста Путин, гонещ тигри...

Посланието "да убием онези, защото не са като нас" е било разбираемо дори тогава, когато хората още не са имали език – когато още не са били хора. Казвано е било с ръмжене и посочване и е било разбирано. Защо тогава хората са развили език? За какво им е, след като посланията на омразата и насилието не изискват наличието на език?

Езикът е даден на хората, за да престанат да бъдат като животните

С помощта на езика хората престават да живеят на глутници, като вълците. А заживяват в говорещи общности, като... хората. От това разбираме, че живеенето в общности не е природна даденост. В природата общности няма. Само хората ги имат, защото са ги изградили със своите усилия, на основата на представите, породени от езика. Човешките общности са изкуствени състояния и, като всяко изкуствено нещо, изискват постоянна поддръжка. Ако не ги поддържаш се разпадат. Връщат се в природно състояние – както например градовете на Абхазия, изоставени след идването на руската армия, са вече гористи местности.

Затова, когато се откажеш от усилието да поддържаш приличен език и избереш привидната лекота на грозно-говоренето, това е сигнал, че вече не си готов да полагаш изобщо усилията, необходими за поддържането на онова изкуствено нещо, което е човешката общност. И тази общност по необходимост започва да се връща в природно състояние. Обществата стават глутници. Правилата, които са напълно изкуствени творения, биват заменени от естествената им опозиция – голата сила. Властта се връща там, където е при вълците – при най-силните.

Затова, например, в Източна Украйна в момента реалната власт е в ръцете на сепаратистите – затворници, осъдени престъпници, известни бандити и просто лумпени, както ги описва в репортажите си Юлия Латинина. Те са силата, просто защото средният рецидивист е по-силен от средния учител по география, например. Защото там човешката общност постепенно се връща в природното си състояние на глутница.

Това е

целта и на нашите доморасли грозно-говорещи

Затова тяхната цел е изчистването от всички, които (все още) не искат да говорят грозно – които се опитват да поддържат онова прилично говорене, което поражда общности.

Според списък, наскоро публикуван от грозно-говорещи, врагове на българите са:

- Всички неправителствени организации

- Всички природозащитници

- Всички правозащитници и особено – защитаващите правата на малцинствата и бежанците

- Всички, които някога са получавали финансиране от фондации като "Отворено общество" или "Америка за България"

- Всички, които общуват с американското посолство

- Всички, които не смятат себе си за чисти славяни

- Всички, които не смятат себе си за православни християни

- Всички, които протестираха срещу олигархията през лятото на 2014 година

- Всички, които предпочитат Европа пред Русия.

Този списък включва над половината от населението на България.

Повечето българи са обвинени, че са анти-българи

От тях, очевидно, трябва да се пречисти клета майка България, за да престане да бъде клета. За да остане само онази част от българите – ръмжаща, мечтаеща за насилие, прекланяща се пред Путин и Хитлер, наричаща българите, избрали Европа, с грозни имена – която е годна да заживее в природно състояние. Да се превърне в глутница.

Цяло чудо е, че след години на ентусиазирани усилия на политици, медии, интелектуалци и пр. да наложат грозно-говоренето като норма, все пак повечето българи се оказват на страната на онези, които не искат да живеят в глутница. Затова е все още възможно, когато "чистите" арийци от Розово изгонят някой сирийски канибал, той да намери подслон при по-малко "чистите" българи от Крън, например. И затова "нечистите" от Крън все още не ги е страх, че ако помогнат на хора в нужда, при тях ще се изсипят "чистите" за да им търсят сметка...

Все още повечето българи са на страната на приличието и не искат да заживеят в глутница

Това обаче не отменя дълга на онези, които "ги дават по телевизора", да демонстрират съпротива срещу грозно-говоренето. Инак глутницата ни е в кърпа вързана. И тогава, когато отгоре изплуват истинските вълци, никой от тях няма да благодари на сегашните политици, че са отворили пролуката, за да нахлуе злото – че са разчистили пътя на вълците със своите ругатни.

Защото злото не е благодарно. Изяжда всички. Който не иска да бъде изяден утре – да му противостои още днес.

Не говорете, прочее, грозни неща днес, защото така каните във вашия свят да нахлуят грозни хора, които утре ще дойдат да ви режат ушите и разпарят коремите. Както направиха в Славянск с депутата от украинската Рада, Владимир Рибак. До оня ден говорил човекът от трибуната на парламента ("избори", "Конституция", "демокрация", това-онова), а после – намерен в горичка в състоянието на обезобразен труп...
ЕВГЕНИ ДАЙНОВ

07.05 2014 в 10:47

МЪРША ...ВСИЧКИ НА ИЗБОРИ, ЗА ДА СВАЛИМ ЧЕРВЕНО-КАФЯВАТА ПРОДАЖНА ПАПЛАЧ

07.05 2014 в 10:42

Ляво-дясната война срещу либералната демокрация
Странно ли е това, че крайно десни и крайно леви партии в Европа имат на практика обща кауза – отслабването или разформироването на Европейския съюз?

Мусолини, създателят на фашизма, е бил виден социалист и главен редактор на "Аванти", централния социалистически вестник в Италия преди Първата световна война. Фашистката идеология обявява залеза на световния капитализъм в демократичната му форма и се противопоставя на либералната демокрация не по-малко яростно, отколкото на болшевизма. Но същото отношение към либералната демокрация имат и комунистите. Много е говорено за приликите между двете тоталитарни идеологии на 20 век, за приликите между националсоциалистическата диктатура в Германия и диктатурата на "реалния социализъм" в СССР и сателитите му в Източна Европа като НР България. За това ставаше дума и в книгата на Желю Желев "Фашизмът", публикувана погрешка през 1982 г., но веднага след това иззета от властите и унищожена.

Макар и двете държави да водят най-кървавата война в историята на човечеството една срещу друга между 1941 и 1945 г., нацистка Германия и СССР твърде много си приличат. Не става дума толкова за договора Рибентроп-Молотов за преразпределение на Източна Европа, а по-скоро за държавното устройство. Не е чудно и това, че посткомунистическият диктатор Путин, бивш офицер от КГБ, има привърженици сред крайната европейска десница (за това стана дума в статията "Необяснимата‘ любов към Путин на крайната десница в Европа").

Ултралевите и ултрадесните в Европа се консолидират отново

Обединява ги омразата към обединената демократична Европа. Един екзотичен пример е българската партия "Атака", която макар и да върви рязко надолу като подкрепа, събира гласовете както на крайни националисти и ксенофоби, така и на тези, които мечтаят да се върне комунизмът. Сидеров, който уж е ултрадесен и ксенофоб, не крие, дори подчертава духовната си, а вероятно и финансова близост с Путин (впрочем импреският олигархизъм на Путин също е по-скоро крайнодесен, отколкото ляв).

При нас в България обаче ситуацията е още по-опасна за нас, отколкото другаде в Европа. Не само защото сме най-бедната страна в Европейския съюз, но и заради нашата силна енергийна и политическа зависимост от Русия. С анексирането на Крим изглежда, че Русия навлиза в нов период на студена война със Запада, с Европейския съюз и НАТО, в които България членува. Отново в Москва се издига нещо като желязна завеса, включително информационна. Но руската пропаганда влияе и на много хора у нас.

Една дама на стената ми във фейсбук с дълбоко убеждение ми каза, че Европейският съюз не ни бил съюзник за разлика от Русия. Това е горе-долу като да се каже, че България не е съюзник на Варна. Ние СМЕ част от съюза, а не негов партньор. Така че нашият съюз не може да ни бъде или да не ни бъде съюзник. Но някои хора у нас, изглежда, мечтаят един стар съюзник и Голям брат да прeскочи от Крим до Варна с танковете и да ни "освободи" от лошия Европейския съюз.

Ние не можем да бъдем едновременно вътре в съюза и вън. Или сме в Европейския съюз, или не сме.

България не е Норвегия или Швейцария, нито колебаещата се Великобритания, така че

вън от Европейския съюз за нас ще означава неминуемо отново да станем руски сателит

На някои явно това би се харесало. Но се надявам че те са малцинство. Нямам никаква носталгия към съветския тоталитаризъм. Но още нашите възрожденци мечтаеха България да бъде част от демократична Европа, а не от Руската или някаква евразийска източна империя.

Навсякъде по света класическите представи за ляво и дясно като че ли се променят. В Европа политическите програми на ляво- и дясноцентристите се доближават, а срещу тях се изправя един крайноляв в Гърция и крайнодесен във Великобритания антиевропейски популизъм.

И у нас лявата БСП въведе плосък данък (една дясна икономическа мярка). Но БСП за разлика от западните социалдемократи се опитва да прави сложна политическа акробатика, като стои с единия крак в Брюксел, а с другия в Москва. Можем ли хем да обслужваме руските енергийни интереси (които определено са различни българските), хем да получаваме пари и от Брюксел и да гласуваме за Европейския парламент? "Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или към единия ще се привърже, а другия ще презре" (Евангелие от Матея 6:24).

Фатална грешка на Русия е, че никога не се разграничи категорично от Сталин, от лагерите, от зверствата на комунизма, както Германия отдавна се раграничи от Хитлер и фашизма. У нас БСП също иска хем да се гордее, че е наследница на БКП, хем да не се разграничава от престъпленията на комунизма. Но и да бъде някак европейска социалдемократическа партия. Който не може да се справи с миналото си, няма бъдеще. И винаги ще тъпче на едно място или ще се връща към остарели форми на вътрешен и международен политически живот.

Либералната демокрация, която направи Западна Европа и САЩ такива, каквито са днес, която създаде свободния и толерантен, технологически напреднал модерен свят, е под сериозна заплаха.

Не става дума само за феодално-средновековната неграмотност на част от света, където доминира ксенофобията, страхът от и омразата към всичко, което не мирише на роден цървул - уви, наскоро бяхме свидетели на такава примитивност и средновековна изостаналост в село Розово, но

в интернет има едно доста по-голямо българско село, което определя с просташки неологизми на омразата – като "либерастия" – всичко, свързано с либералната демокрация

Не, за съжаление не само на такива примитивни места, но и в приемания за по-цивилизован западен свят днес се води война срещу либералната демокрация.

Както лявоцентристи и десноцентристи се сближават по програми в света на либералната демокрация, така и ултралевите и ултрадесните популисти, неокомунистите и неофашистите се сближават и съюзяват. Сближава ги общата им омраза към либералната демокрация и бунта им срещу Обединена Европа. Европа, в която вече от близо 70 години цари процес на разбирателство и сближаване, който е без прецедент в историята. Най-лявата и най-дясната част от политическия спектър в Европа също се обединяват в своята битка с либералната демокрация.

У нас това антилиберално, антидемократично, антиевропейско обединение има напълно гротесков характер. Защото

нашите антиевропейски популисти обслужват българската или руската олигархия

У нас телевизионни кебапчии с "богати приятели" пледират за възстановяване на Народната република. "Ултрадесни" джавкащи пудели на Путин искат национализация. И, разбира се, искат да отбият България от европейския й път в посока назад – към Евразия. Лидерите на "възродители" и "възродени" позират за снимка в братска прегръдка. Овчи стада гласуват под строй за когото им кажат с одобрително блеене.

Ще ги оставим ли те да определят бъдещето на България? Убеден съм, че мислещите хора у нас все пак са мнозинство! Вместо да гледаме отегчено отстрани с презрителна полуусмивка, трябва всички да участваме, да задаваме въпроси, да изискваме отговори, да гласуваме, да показваме, че сме граждани на едно гражданско общество. Тогава няма как да им стане играта. Те разчитат на това, че са ни отвратили, елиминирали са ни, не участваме.

Колкото по-масово се гласува, толкова по-малък шанс има статуквото да се запази. Ако гласуват по-малко от половината хора с право на глас, нищо няма да се промени. Трябва всички да гласуваме – независимо за кого! Наше право е да решим за кого.

Но също така е добре да си даваме сметка за кого гласуваме да не легитимираме политическите клоуни, пуснати на сцената от нашата олигархия или дори директно от Москва. Аз лично не бих гласувал и за тези, които се опитват да стоят с единия крак в Европа, а с другия в Евразия, или да обслужват собствените си ориенталско-олигархични интереси с европейски пари. Важно е да останем в обединена Европа.
Владимир Левчев

07.05 2014 в 10:33

Съвсем нормално е един насмъркан да налети на клиенти в заведение. А Сидеров си е наркоманче :)

07.05 2014 в 10:29

Даже и в новините казаха, че нямат потвърждение на този слух, надявам се, че хората в България не са чак толкова глупави, че да повярват на толкова смешно измислена интрига като тази. Нито има запис, нито свидетели, освен изтънчения никому познат бизнесмен, който реве по медиите, че му се е случило нещо несъществуващо.

07.05 2014 в 08:42

В Масква са го почерпили с нещо, не му понася явно.

07.05 2014 в 00:55

Кво да доказваме бе, драги ми Професоре?
Да не сме ние ги снимали? Аз не съм бил там.
Ахааа... Ти си бил там, нали? И знаеш, че не е тва дет се вижда, ами другу!
Ми така кажи! Пусни "правилното" истинско видео да го видът сички, дет не са били там.
Мършоооо!!! Що ся са праиш? Щи пратя Пеевски!!! Хубу де, ари от мен да мине, щи прятя охраната му....