Възможността скоро лекарствата да се продават с вендинг автомати стъпи на хоризонта след решение на правителството на последното му заседание. Одобреният проект, който предвижда поставянето на такива устройства и създаването на център за обслужване на клиенти, обаче предизвика противоречиви реакции. В позиция до медиите от Българския фармацевтичен съюз (БФС) заявиха, че продажбата на лекарства не може да се осъществява с автомати и това е незаконно според сега съществуващата уредба.

Сегашният ред е създаден, за да може да се гарантира безопасността на хората, които приемат лекарства и да се осигури рационална употреба на медикаментите, тъй като те са особен вид продукти, които могат да помогнат, но и могат да навредят, заявяват от БФС. 

Реакцията на фармацевтите е следствие от одобрения проект на Меморандум за разбирателство между правителството и търговското дружество „Пос Фарма“ АД на последното заседание на кабинета. 

Проектът е на акционерно дружество, учредено през м. юли 2019 г. с обхват на дейност “търговия на дребно с лекарствени продукти, вътрешна и външна търговия, търговско представителство и посредничество и пр. дейности, незабранени от законите на РБългария” и касае изграждането на виртуален център за контакти с клиенти в гр. София, с цел да “разработи софтуер и специализирано оборудване”, чрез които да обезпечи извършването на продажба на “фармацевтични продукти” посредством “автоматични машини за продажба на медикаменти”.

Кои са „Пос Фарма“ АД 

Справка в Търговския регистър показва, че компанията "Пос Фарма" е създадена през лятото на 2019 г. с капитал от 180 000 лв. и предмет на дейност - търговия с лекарства. Първоначално нейни съдружници са Едуард Мътърян (67%) и Иван Манолов (33%).

В началото на тази година е взето решение за увеличаване на капитала на компанията с още 100 000 лв. Тогава се включва и Емил Папазян, който става собственик на 10 000 акции и държи 35.71% от капитала. Останалите се разпределят между Мътърян (31.29%) и Манолов (33%), който е и изпълнителен директор на дружеството.

Според публикация на "Капитал" зад мащабния проект за разполагане на 1000 автомата по селата и изграждане на кол център стои бивш служител на депутата Веселин Марешки ("Воля"), а миноритарен партньор е свързан с депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски.

Подпомогнатата компания смята да инвестира 20 млн. лв. в закупуването на сграда и вендинг машини. Средствата ще бъдат от кредит от Първа инвестиционна банка. Проектът се нарича "Виртуален фармацевтичен център за работа с клиенти", а държавата се ангажира с финансова помощ от 357 хил. лв. за обучение и осигуровки на 50-те служители, които ще работят в центъра.

Законно ли е

В позицията си от БФС напомнят, че проектът "представлява значима промяна в лекарствоснабдяването, която следва да се обсъжда с всички заинтересовани страни в дух на консенсус, Българският фармацевтичен съюз (БФС) не е търсен или канен за консултации и становище."

Към момента мястото за отпускане на лекарствените продукти е регламентирано в чл. 218 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) „Търговията на дребно с лекарствени продукти се извършва само в аптеки и дрогерии“. В дрогериите се отпускат само лекарствени продукти без рецепта, а в аптеките - всички разрешени за употреба лекарствени продукти. Допускат се изключения описани в чл.232, само „когато в населеното място няма аптека“ и в тези случаи лекарства могат да се получават, съхраняват и продават САМО от лекари и лекари по дентална медицина, които са получили разрешение за това по специално определен ред.

В чл. 234, ал.1 от ЗЛПХМ е въведен принципът, че продажбата на лекарствени продукти чрез автомати е забранена, освен на лекарствени продукти, посочени в списък, определен в Наредба 28 от 2008 за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. За да се осигури безопасност на пациентите в този списък попадат само лекарствени продукти, които се отпускат без лекарско предписание (без рецепта).

БФС пита

Поради оскъдната налична информация за този "грандиозен проект" на Меморандум за разбирателство, на който е отдаден приоритет, значимостта му за обществото и съществуващите рискове от неспазването на горецитираните разпоредби, Българският фармацевтичен съюз ще използва правото си по Закона за достъп до обществената информация и ще зададе на Министерския съвет следните въпроси:

Потърсено ли е мнението на Министерството на здравеопазването и/или Изпълнителната агенция по лекарствата към Министъра на здравеопазването?

Проектът съобразен ли е с настоящото законодателство в сферата на лекарствата – Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) и подзаконовите нормативни актове, според които автомати за продажба на лекарства могат да бъдат разположени само на територията на аптеки?

Как ще се осигури съответствието на отпускането на лекарствени продукти с правилата за Добрата фармацевтична практика, които са нормативно установени и как магистър-фармацевтите ще контролират предписаното и отпуснатото? Това е дейност, която не може да се осъществява от автомати.

"Категорично заявяваме, че новите технологии следва да са в полза на фармацевтичните консултации и в полза на пациентите. Фармацевтичната грижа не бива да се свежда само до управление на софтуер и продажба с автомати.
Настояваме приоритетните проекти в областта на здравеопазването да бъдат в съответствие със законодателната рамка, стандартите за фармацевтично обслужване, интересите и здравето на пациентите. Реализацията на тези проекти следва да се обсъжда с всички заинтересовани страни в сектора". Позицията на БФС е подписана от председателя на организацията проф. Асена Сербезова (Стоименова).