Не от вчера Занзибар привлича с екзотичен чар, бели като брашно пясъци и топло море. Малкият източно-африкански архипелаг в Индийския океан е една от най-привлекателните световни дестинации вече няколко години. Но през настоящата пандемична зима, в която ски-курортите в Европа са затворени, а обичайните дестинации за почивки на Карибите или в Азия - недостъпни, Занзибар се превърна в абсолютният хит за българите с приключенска абстиненция.
Предприемчиви български туроператори реагираха бързо на търсенето и организираха множество директни чартърни полети от София до слънчев Занзибар, където едно от основните предимства е, че не се изискват негативни за Ковид 19 PCR-тестове от туристите на влизане. Освен това хотелите и цените на острова са повече от добри, а океанът е особено гостоприемен за феновете на сърфа, кайта и гмуркането. Най-изгодни условия предлагат от „Емералд Травел“, които доскоро организираха най-вече чартърите до Турция, Хърватия и Египет. Е, от тази зима те летят и до Занзибар. Датите на полетите им от София са на 23 февруари, 5 и 19 март, 2 април, както и на 12 март и 2 април – от Варна. Туроператорът предлага богат избор за настаняване в над 30 хотела (https://emerald.bg). Има и опция чартърът до Занзибар да се комбинира с полет и сафари до континентална Танзания (2 нощувки в лоджове в националните паркове с наблюдение на диви животни и 5 нощувки на острова.)
Занзибар, чието старо име е Унгуджа, е бил управляван последователно от португалци, араби и британци, всъщност днес е полу-автономна част от Танзания. Температурите там са идеални – целогодишно, но не прекалено жежко лято (до 30 градуса през деня, нощем - 27, като на морската вода). Освежаващият тукашен бриз духа постоянно, местните са дружелюбни и сърдечни, престъпността е нулева. Февруари, март, та дори април са в края на сухия (тоест „висок“) сезон в тази част на Африка. Сериозните дъждове са през май.
Ако вярваме на приказките от „Хиляда и една нощ“, Синдбад Мореплавателя е роден именно в Занзибар. Тъкмо тук е поел първата си глътка въздух и ненадминатият Фреди Меркюри, вокалистът на Queen. Семейството му (от персийски произход) го кръщава Фарук Булсара на 5 септември 1946 г. В Занзибар са живели още писателят Ърнест Хемингуей и изследователят-пътешественик Дейвид Ливингстън.
Бащата на Фреди Меркюри бил счетоводител и работел за британското правителство в Бейт-ал-Аджаб (Къщата на чудесата). Тя е днес национален символ и се намира в Стоун Таун - старата част на град Занзибар, която е под защитата на ЮНЕСКО. В колоритния Каменен град може да се види и родният дом на Фреди Меркюри, където още живеят негови родственици.
Улиците са възтесни и човек едва успява да се промъкне между олющените сгради. Лабиринтът от сокаци като в ориенталски сук е останал от времето, когато Занзибар бил под контрола на оманските араби.
В Музея на палатите може да се проследи епохата на султаната Занзибар (до 1964 г. сградата му е резиденция на султана). Крепостта, строена навремето от арабите, сега подслонява Занзибарския културен център, галерия и театър на открито. В Стоун Таун се намира още книжарницата “Масомо бук”, която е вид мини-парламент. Всяка неделя по обяд в задната й стая се събират местните знатни мъже, за да разискват политиката.
Жителите на африканския архипелаг са изключително толерантни към чужденците, но тъй като са основно мюсюлмани, са и доста консервативни, затова в заведенията не се сервира алкохол. В заведенията за хранене обичайно не се сервира алкохол. Но бира можете да поръчате без проблем в крайбрежните барове и в хотелите. В затворените хотелски комплекси има всякакъв алкохол. Повечето жени носят на главите си кърпи, наричани „канга“, но лицата им са открити.
Арабите-мюсюлмани пристигат в Занзибар преди векове с дървени лодки с едно платно. Потомците им се придвижват и днес с подобни лодки, наричани „доу“, из водите край архипелага. С тях превозват от и до континента хора и стоки, доста от тях контрабандни.
В Занзибар, наред с минаретата на джамиите, могат да се видят католически катедрали, англикански църкви и индуски храмове. Подобна еклектика господства и в тукашния език суахили (микс от няколко африкански и арабски наречия) плюс официалния английски. Местните посрещат чужденeца с традиционния поздрав „джамбо“ (здравей) или „карибу“ (добре дошъл). Друг популярен израз е „хакуна матата“. Това не е просто фраза, а философия, житейска концепция – в нея се оглежда цялата занзибарска (и източно-африканска) вселена. Означава „не се тревожи“, но и „не бързай, зареди се с търпение, все някога ще стане“, с други думи „нямай грижи“, както се пее във филма „Цар Лъв“, благодарение на който „хакуна матата“ влезе в младежкия жаргон по целия свят. Впрочем Бони М първи го възпяха в едно от популярните си парчета навремето.
На картата на света Занзибар се появява през X век, когато персийски търговци от Шираз акостират на брега в търсене на нови стоки. После го окупират португалците, а при султаните на Оман архипелагът се превръща в световен център на търговията с роби, слонова кост и подправки.
Карамфилът е донесен в началото на XIX век от Индонезия и скоро островът става главен износител на карамфилово масло в света. Когато занзибарският карамфил е бил във възхода си, цената му е достигала 10-12 000 долара. И сега подправката е основна стока за износ, но Индонезия, най-големият й потребител, вече я култивира за прочутите си карамфилови цигари и търговията не е същата.
В момента на архипелага освен карамфил се отглеждат черен пипер, канела, кардамон, ванилия, индийско орехче, хлебно дърво. Плантациите за подправки процъфтяват, а т.нар. „турове на подправките” (Spice tours) са сред най-любимите екскурзионни маршрути из Занзибар.
Що се отнася до робите, при арабите островът е Мека на търговията с човешка плът. В края на XIX век тук е единственото място на планетата с легален пазар за роби. Едва след дипломатическата намеса на британците, които дълго време си затварят очите, султанът на Оман забранява официалния алъш-вериш на хора. Контрабандата обаче продължава още дълго. Днес на мястото на някогашния пазар за роби се издига внушителна англиканска катедрала, а в двора й - специален мемориал в памет на жертвите.
През 1963 г. Занзибар, дотогава британски протекторат, получава независимостта си. На идната година занзибарците се присъединяват към съседна Танганайка, образувайки Танзания (името й се състои от първите срички на двете обединили се страни).
Занзибар е въплъщение на тропическия рай – уединение, ширнали се бели плажове, луксозни петзвездни курорти, живописни рибарски селца и девствена природа, която се опазва стриктно. Местното законодателство забранява използването на найлонови и пластмасови опаковки - глоба до 2000 долара или затвор до 1 година грози всеки, който ги произвежда или ползва.
Истинска наслада за гмуркачите са кораловите рифове около Унгуджа и в съседство. Познавачи твърдят, че коралите тук са сред най-красивите в света. А водите са толкова бистри, че пъстрият подводен свят може да се наблюдава и с невъоръжено око.
В националния парк „Джозани“ могат да бъдат видяни изключително редките маймуни червен колобус – ендемичен вид, който живее само в Занзибар. От него са останали едва 1500 екземпляра, като 1/3 от тях са в този резерват. Друга местна атракция е наблюдението на делфини край курортното градче Кизимкази или на редките столетни костенурки, донесени някога като подарък от Сейшелите.
В Занзибар може да се наблюдава и един от най-впечатляващите природни спектакли на земята – феноменалните отливи, когато водата се отдръпва на стотици метри навътре, а дъното на лагуната се превръща в огромна бяла поляна, осеяна с морски звезди и раковини.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
GB
Доц. Кунчев: Не е нужно бременните да се ваксинират срещу коклюш
GB
Стотици кандидати за българско гражданство от Русия са подали фалшиви документи
Constanza
СРС освободи Димитър Стоянов от ареста
БотоксПутю
Йончева прие номинацията за евродепутат от ДПС