„Това е корупция, но никой не говори за нея“: Как милиони левове за младежки дейности потъват всяка година.

Това е заглавието на журналистическо разследване с автор Кристиян Юлзари, ученик в АЕГ „Гео Милев“, гр. Русе., което е публикувано в scoolmedia.com. Материалът за раздаването на парите за младежки дейности от бившия министър на спорта на Красен Кралев на близки до властта лица сред които организаторът на протести в защита на Борисов Станислав Недков-Стъки, доведоха до още разкрития от служебното правителство.

Scoolmedia.com е платформа за ученическа журналистика, която е част от инициативата „Медийна грамотност в класната стая“ на Асоциацията на Европейските Журналисти – България в партньорство с Българо-американската комисия за образователен обмен “Фулбрайт” и Фондация Америка за България. Тя има за цел да развие уменията на българските ученици да преценяват, анализират критично, тълкуват и анализират информация чрез програма за медийна грамотност. Публикуваме цялото разследване със съгласието на редакцията:

Къде и за какво отиват парите, които държавата взема от хазартните бизнеси, за да развива дейности по превенция на зависимости сред младите хора? Кои са неправителствените организации, които получават лъвския пай от тези средства? Ефективни ли са рекламните клипове и кампании като метод за борба със зависимостите и агресията? Нашият автор Кристиян Юлзари потърси отговор на тези въпроси в свое разследване за изразходването на парите по Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта, управлявана от Министерството на младежта и спорта. Работата по разследването продължи повече от два месеца, като разкритията са направени независимо от в. „Банкер”, който също публикува разследване по темата в петък.

Всяка година милиони левове обществени средства се преразпределят по непрозрачен начин от Министерството на младежта и спорта към неправителствени организации и спортни клубове, за да осъществяват информационни кампании за превенция на зависимостите и агресията сред младите хора със спорен резултат. За това те получават стотици хиляди левове, установи разследване на sCOOL Media.

Става въпрос за т. нар. Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (НПИМД), чийто бюджет се формира от задължителните годишни вноски на операторите на хазартни услуги за социално отговорно поведение.

Идеята на програмата е, че поради потенциално вредния ефект на хазарта върху младите хора, хазартните бизнеси трябва да отделят средства от годишната си печалба, за да подпомагат политиките за превенция на зависимости сред младите хора. Подобни програми се прилагат и в други европейски страни.

В зависимост от печалбите на хазартните оператори, по няколко милиона лева годишно по закон следва да отидат за захранване на НПИМД. През 2021 г. конкретно бюджетът на програмата възлиза на 5 405 000 лева, които се разпределят в три отделни направления.

На фона на витаещите от години в публичното пространство подозрения за ефективността на НПИМД, институциите мълчат за това къде отиват парите от програмата, как се харчат и какво е въздействието на финансираните кампании.

675 000 лева за превенция чрез реклама

През месец март тази година, след проведена конкурсна процедура, по НПИМД са финансирани проектните предложения на общо 50 неправителствени организации. Измежду тях, разбира се, има младежки организации и спортни клубове, които изпълняват проектите, за които са спечелили финансиране и съвестно ги документират. Но има и други…

По първото – и най-щедро финансирано – направление, пари получават проектите на четири организации в обществена полза – Сдружение „Спортен Клуб А-ТЕАМ“ – 674 991, лева, Сдружение „Национална младежка мрежа“ – 675 000 лева, Фондация „Евроскок“ – 674 993 лева и Фондация “Повече от дом” – 675 000 лева.

Според указанията на НПИМД организациите следва да вложат получените средства в направата на „минимум един рекламен клип, който да бъде излъчен в минимум една национална медия, минимум три интернет банера в минимум осем онлайн медии и информационни материали в минимум четири печатни медии“.

С други думи, от министерството борят зависимостите чрез скъпи рекламни кампании, чиито резултат, както ще стане ясно по-долу, е спорен и трудно измерим.

Но сега обратно към НПО-тата. Публичната дейност на четирите организации, финансирани с лъвския пай от бюджета на програмата, е трудно проследима, като някои от тях дори нямат интернет страници или доказана квалификация за работа с младежи.

Сдружение „Спортен клуб A-TEAM“ например, чийто проект е финансиран с 674 991 лева, не за първи път получава пари по НПИМД. Справка показа, че от 2018 г. досега сдружението е усвоило над един милион лева.

За сметка на това A-TEAM” не разполага със собствен уебсайт, откъдето да стане ясно с какви дейности се занимава сдружението. В НПО портала също няма съществена информация. От Търговския регистър разбираме, че основната му дейност е организиране, стимулиране и финансово подпомагане на спортни прояви и мероприятия. Стопанската дейност на „A-TEAM” е свързана със сърф училище в Арапя и популярния приключенски парк X-Challenge Park в Царево.

До приключване на материала не успяхме да намерим публикувани информационни материали онлайн, създадени с парите от тазгодишната програма.

За миналата година сдружението е получило финансиране от 200 000 лева отново по първото направление на програмата. От създаденото тогава от „А-TEAM” съдържание е наличен само един видеоклип, който е качен в YouTube и има едва 800 гледания.

Проектът, за който в началото на 2021 г. Сдружение „Спортен Клуб А-TEAM“ получи 675 000 лева, е по същото първо направление, което ще рече, че организацията ще направи нови, подобни на миналогодишните видеоклип, интернет банери и информационни материали, но този път за три пъти повече пари.

sCOOL Media потърси за коментар Веселин Деспотов, който според Търговския регистър е председател на УС на организацията. Той обаче обясни, че от три години е упълномощил фирма „ПРИОРИТИ КОНСУЛТИНГ“ ООД да извършва дейностите, финансирани по НПИМД. Оттам обещаха да отговорят писмено на поставение от sCOOL Media въпроси, но до приключването на материала не беше получен отговор.

Първенци по „усвояване”

Сдружение „Национална младежка мрежа“ също е сред първенците по усвоени пари от НПИМД с общо над 1.3 милиона лева от 2018 година насам. Оттогава досега техните проекти ежегодно са печелили финансиране по първото направление. Организацията разполага с блог, на който може да бъде намерена кратка информация за проектите, които изпълнява.

В управлението на организацията е Филип Симеонов Кирев, който до 2017 г. е бил началник на политическия кабинет в Министерството на икономиката и едновременно с това беше член на Съвета на директорите в София Тех Парк. Към момента Кирев е редови член на Съюза на демократичните сили (СДС), където до 2018 г. е заемал поста на главен секретар на партията.

Потърсен за коментар, той отрече политическата му дейност да има нещо общо с ежегодното финансиране на „Национална младежка мрежа“ по НПИМД.

Сред останалите членове на Национална младежка мрежа са бившия член на УС на БНТ Даниел Калчев и Виолета Чавдарова, която беше в листата на БСП за евроизборите през 2007 година.

Успяхме да открием Facebook страниците на кампаниите на „Национална младежка мрежа” от 2019 г. и 2020 г. Едната има 140 харесвания, а другата – 161. Същевременно в кампаниите са били вложени съответно 250 000 лева и 272 100 лева.

„Целта на тези проекти не е Facebook кампания. Разбира се, нормално е да има страница във Facebook, но това не е всичко.“, каза в телефонен разговор Филип Кирев и обясни, че съвсем малка част от финансирането отива за разпространение на кампанията в социалните мрежи. По негови думи средствата са били изхарчени основно за създаването на по един рекламен клип за всяка от двете кампании, но не уточни в кои медии са били излъчени те, освен по Дарик радио, и дали към момента те са налични онлайн.

Според Кирев изпълнените проекти от 2019 г. и 2020 г. са „създали достатъчно за стойността си“.

След интервюто ни с председателя на Сдружение „Национална младежка мрежа“ във Facebook страницата на тазгодишната кампания започна да се публикува ежедневно съдържание.

Според условията за кандидатстване по програмите за младежта право да получи финансиране има всяка организация в обществена полза, която „има за цел и/или предмет на дейност осъществяване на младежки дейности“.

На практика обаче финансиране от 675 хил. лева е получила и Фондация „Повече от дом“, която според Търговския регистър се занимава с „дейности по предоставяне на социални услуги за възрастни хора, самотни хора, хора с увреждания от различни възрастови групи, както и представители на етнически общности (…)“.

От годишните ѝ отчети се вижда, че между 2009 г. и 2015 г. организацията не е извършвала никаква дейност. Отчетите за периода 2016г.-2020 г. не са публично достъпни.

В рамките на телефонно интервю председателката на фондацията Дария Илиева ни обеща справка за дейността на организацията след 2015 г., но до приключване на материала такава не ни беше изпратена.

Попитана дали организация, чиято основна дейност е „предоставяне на социални услуги за възрастни хора (…)“ има капацитет да проведе рекламна кампания за превенция на зависимостите сред младите хора, Илиева се обоснова с дейността в сферата на рекламата на фирма „Адвертех“ ООД, чийто съсобственик е именно тя.

Според регистъра на сайта за разследваща журналистика Bird.bg дружеството има зад гърба си една обществена поръчка на стойност 144 781 лв. през 2013 г., както и е било бенефициент по проект от Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г.“.

По-интересна обаче е професионалната биография на Радина Сергеева Иванова. До 14 април тази година тя е била член на управителния съвет едновременно на Фондация „Повече от дом“ и Фондация „Евроскок“, която също получи финансиране от 675 000 лв. по първото направление на НПИМД в началото на тази година.

Дария Илиева не скри познанството си с Радина Иванова. „Няма връзка (между двете фондации – бел. ред.). Просто преди години офисите ни бяха на един етаж.“, коментира тя.

Имената на проектите, с които двете НПО-та печелят финансиране тази година са съответно „Здравей“ и „Стоп на агресията“. Към момента информация за кампаниите на двете организации може да се намери само в социалните мрежи (ТУК и ТУК).

Не липсват и прилики между Facebook страниците на кампаниите. И двете са създадени на една и съща дата (15 април), като съдържанието в тях е абсолютно еднотипно.

До приключване на материала представителите на Фондация „Евроскок“ не изпратиха становище по казуса.

Другите печеливши

По второто и третото направление на програмата сумите, които се дават са значително по-малки. Проследяването на това какво се прави с тях също е далеч по-лесно. Въпреки това и там не липсват интересни бенефициенти.

По Направление 3, например, финансиране е получил проектът на Сдружение „Младежки глас“. Председател на Управителния съвет на организацията е общинският съветник от ГЕРБ в Бургас Тодор Йосифов. В УС членуват още съпругата на Йосифов Христина Недева, областният координатор на младежкото ГЕРБ в Бургас, Николай Василев, и Камелия Димитрова – също член на младежкото ГЕРБ. За разлика от други бенефициенти, обаче, „Младежки глас“ развива активна дейност в посока ангажиране на младите хора в Бургас и региона.

Сред спечелилите проекти по второто направление е и този на Българската федерация по ММА, чийто председател е Станислав Недков, известен и като Стъки. Той е открит привърженик на ГЕРБ. Наскоро Недков дори организира контрапротест в подкрепа на управлението на Бойко Борисов. От страницата на кампанията във Facebook, чието финансиране се равнява на 118 073 лева, се виждат единствено снимки от спортни тренировки, каквато е и основната дейност на федерацията.

Всъщност традиционно всяка година поне половината от финансираните организации са спортни клубове. Спортните дейности са незаменим инструмент за активизиране на младите хора във всяка младежка политика.

Нужно е да се види обаче дали парите от програмата помагат на масовия спорт да стане наистина масов и достъпен за младите хора или просто това е дупка в бюджета на даден спортен клуб, която Програмата запълва. За да се случи това, трябва да се проследи подробно дали и какво е било направено с получените пари от предишните четири издания на НПИМД. Такъв анализ обаче липсва.

Измерими резултати?

Съществен проблем е, че при замисъла на програмата не са заложени дългосрочни и проследими във времето цели и индикатори, чрез които да се оцени година по година какво въздействие оказва тя върху младите хора.

Иначе казано, за петгодишното съществуване на НПИМД, от 2017 г. досега, не е направен нито един подробен анализ дали разпространяваното в медиите съдържание и другите дейности по програмата водят до някакъв вид превенция.

Частта с очакваните резултати, описани от спортното ведомство, е повече от лаконична – „прозрачност при изпълнението”, „положителна обществена нагласа”, „включване на възможно най-голям брой хора в дейностите” и пр. За разлика от предишни години, през 2021 г. дори липсва изискване за минимален брой достигнати хора от всеки проект.

Единственото задължение на Министерството на младежта и спорта е след края на всяка годишна програма да публикува справка с количествени стойности за брой достигнати млади хора, брой обучения, брой семинари и т.н.

„Следенето на тези индикатори не е обвързано с работещ механизъм, който да проследи връзката между постигнатите резултати и заложените цели и да измери ефектите от проведената политика.“ се казва в доклад за младежката политика на Националния младежки форум и Фондация „Фридрих Еберт“ от 2020 г.

В нарушение на действаща наредба, съществува реална възможност финансиране да получат и кандидати, които никога досега да не са имали досег с млади хора. Това е факт, благодарение на разминаването между Наредба №5 от 11 август 2016 г., която регламентира процедурата по подбор на бенефициери за двете национални младежки програми, и Условията за кандидатстване по НПИМД.

Според Наредбата право да кандидатства има всяка организация в обществена полза, която „има за цел и/или предмет на дейност осъществяване на младежки дейности“. Във втория документ това изречение липсва.

На какъв принцип се отсяват организациите?

Преглеждайки списъка на одобрените и неодобрени проектни предложения, прави впечатление, че 40% или 51 проекта от общо 128 подадени са отпаднали по критерий административно несъответствие. Това ще рече, че оценяващата комисия е открила технически неточности в проектната документация на близо половината от организациите.

От Министерството на младежта и спорта отказаха да предоставят по Закона за достъп до обществена информация проектната документация на финансираните организации през тази година, тъй като според тях тя е обект на авторско право.

От наличните онлайн документи липсва обаче ключова информация, като това какви са мотивите за отпадането или съответно финансирането на всяко едно от проектните предложения, кои са членовете на оценяващата комисия, както и дали е налице конфликт на интереси.

Последните два въпроса са продиктувани от решението на тогавашния министър на младежта и спорта Красен Кралев да възложи разглеждането, оценката и класирането на проектните предложения на вътрешни експерти, а не каквато е масовата практика – това да се делегира на независими оценители.

Какво казват отхвърлените?

Едно от отпадналите проектни предложения на етап „Административно съответствие“ през тази година е това на „ИМКА-Габрово”. „За разлика от предишни години, сега дори не ни беше дадена възможност да докажем, оспорим или нещо друго.“, коментира представител на неправителствената организация и споделя, че за класирането екипът е научил от сайта на министерството, а не както би трябвало да бъде – с официално писмо от ведомството до седем дни след оповестяване на класирането.

sCOOL Media се свърза и с други организации, отхвърлени на етап административно съответствие, които също споделиха, че не са били информирани писмено в срок за развоя от проведеното класиране, нито пък защо пректът им отпада още на първия етап.

В крайна сметка всички НПО-та получават писмена заповед, в която са информирани, че проектните им предложения са отхвърлени, издадена на 28 април. Тоест, близо два месеца след утвърждаването на протокола с класирането от бившия вече министър Красен Кралев и около месец след като всички договори за изпълнение на одобрените проектни предложения са подписани.

Поставени пред свършен факт, организациите формално могат и да обжалват класирането, но това не би променило нищо.

Оказва се, че въпросителни около НПИМД има още от самото ѝ начало през 2017 г., когато Сдружение „Възможности без граници“ прави неуспешен опит да кандидатства за финансиране. Оттогава насам екипът на организацията отказва да подготвя проектни предложения по програмата, защото го намира за „безсмислено“. „Ние не се класирахме, не защото проектът ни беше с ниско качество. Не се класирахме по административно съответствие, което означава, че не сме си подредили документите и не сме подписали и подпечатали, каквото трябва“, споделя Мария Алкалай.

И допълва: „Организациите се отстрелват по линия на административното съответствие. Остават само приближени организации и спортни клубове и след това им преразпределят ресурс (пари – бел. ред.). Това е чиста корупция, но никой не говори за нея.“

Качествен проект за две седмици – възможно ли е?

Всички организации, с които sCOOL Media разговаря, споделят и за друг проблем – невъзможността да се подготви качествен проект за толкова голямо финансиране и респективно много дейности за по-малко от две седмици.

Срокът, в който организации можеха да подадат документи за тазгодишното издание на НПИМД, беше до 27 януари 2021 г. Информация за конкурсната процедура беше публикувана на сайта на Националната информационна система за младежта на 12 януари. Едва няколко дни по-късно обявата се появи и на други места в медийното пространство.

Поглед към предишните издания на НПИМД показва, че това не е прецедент. В годините назад информацията за конкурсната процедура традиционно се появява няколко дни преди изтичането на сроковете за подаване на документи.

Слонът в стаята

По думите на експерт от младежкия сектор, предпочел да запази анонимност, един от проблемите с младежката политика е, че нейното въздействие е трудноизмеримои много дългосрочно и именно затова “нашите институции искат да дават пари на техни приближени организации и да не се занимават с проследяване.“.

Според доклада „Младежката политика в България – предизвикателства и перспективи“ от 2020 г. „Раздаването на средства е необходима мярка за предотвратяване на изключването на определени групи и стимулирането им да бъдат активна част от обществото, но не е достатъчна и има слаб ефект в дългосрочен план за превенция на социалното изключване, особено ако естеството на финансовата мярка е компенсаторно, а не стимулиращо развитие и участие.“.

sCOOL Media потърси коментар от пресцентъра на Министерството на младежта и спорта. До приключване на материала оттам не изпратиха отговор.

„Никаква реклама не работи адекватно за превенцията на зависимостите. Очевидно е, че това не работи, защото статистиката за зависимостите става все по-лоша и наливането в такъв тип „превенция“ е близо до престъплението.“, коментира Юлия Георгиева от Центъра за хуманни политики, която от години се бори срещу наркотичните зависимости, и допълва:

„Качествената превенция се насочва директно към хората, които имат нужда, а не към цялата общност.“

Що се отнася до Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл.10а от Закона за хазарта, през нея от 2017 г. досега са разпределени общо 13 405 000 лева. За всичкото това време липсва конкретен отговор от институциите какви са постигнатите резултати и оправдават ли те влаганите в продължение на пет години милиони левове обществени средства.

Тези сведения са нужни най-малкото, за да стане ясно дали има смисъл НПИМД да продължи да функционира, но при много по-ясни условия за кандидатстване и прозрачност или е по-разумно да се помисли за нов подход за насърчаване на отговорно поведение сред младите хора в България.