Законът за българския жестов език вече е факт. С единодушна подкрепа и без дебат депутатите приеха на второ четене финалните текстове. Законът бе предложен от Министерски съвет. 

Той предвижда предоставяне на безвъзмездна преводаческа услуга за глухите и сляпо-глухите хора до 120 часа годишно. За учениците със слухови проблеми се въвежда специален учебен предмет „български жестов език“, а в детските градини специално образователно направление. Глухите и сляпо-глухите студенти и докторанти пък ще имат право на до 60 часа допълнително ползване на преводачески услуги на семестър в помощ на тяхното образование. Родителите на деца с увреждания на слуха ще могат да бъдат безплатно обучение, за да осигурят “езикова среда” на децата си.

Текстовете предвиждат и 2-годишен срок, в който общините да осигурят условия за административно обслужване на глухите и сляпо-глухите хора.

Нормативно е заложено и осигуряване на жестов превод на новинарските и актуално-публицистичните предавания в медиите, което ще улесни глухата общност у нас, наброяваща около 1200 000 души.

„Искам да благодаря на всички народни представители, които се включиха в работата по проекта на закон и гласуваха „за“ закона. Това единодушие показа, че има каузи, много по-важни от политическите различия. Те ни обединяват и ни правят отговорни към проблемите на хората“, заяви след приемането на текстовете Светлана Ангелова от ГЕРБ. Според нея днешният ден е „голяма победа и празник“ за глухата общност, която получи възможност за по-добър живот.

Благодарност към вносителите и ангажираните с процеса институции отправи и председателят на социалната комисия в парламента д-р Хасан Адемов.

В закона е уредено още и създаването на Съвет за българския жестов език, който ще има консултативни функции и ще подпомага министъра на образованието и науката при изпълнение на дейностите, свързани с развитието на българския жестов език.