Закон за меценатството, закон за читалищата, национална стратегия за културата, културни чекове - по тези, а и по много други теми преговарящите представители на  Продължаваме промяната, Демократична България, Има такъв народ и БСП имат почти пълно съвпадение на програмите си.

Това стана ясно на започналите с доста сериозно закъснение преговори между четирите партии и коалиции, които се излъчват онлайн.

На преговорите от страна на служебното правителство присъстваше зам.-министърът на културата Весела Кондакова. Водещ и модератор на преговорите бе лидерът на Продължаваме промяната Кирил Петков.

Представителите на партиите и коалициите:

Продължаваме промяната

Кирил Петров
Тодор Мечкарски
Христо Петров (Ицо Хазарта)

ПП Има такъв народ

Манол Манолов
Пламен Николов
Георги Султанов
Любомир Каримански

БСП

Александър Горчев
Александър Симов
Иван Гранитски
Боян Ангелов

Демократична България

Бонка Василева
Александър Кьосев
Стоян Михалев
Васил Гюров

Демократична България

Предложенията имат системен характер, заяви Александър Кьосев.

Анализът на ДБ констатира, че секторът в момента е фрагментиран и криминализиран. Гилдиите воюват за своите интереси, публиките деградират. Отношенията между творци и бизнес са разбити. Пандемията утежни ситуацията и остави артистите в ситуация на оцеляване.

ДБ предлага програма със стратегическа визия, в която културата не разделя идентичности, а създава солидарности.

Средносрочните мерки в програмата бяха представени от музиканта Васил Гюров. Те включват реформа и хармонизиране на нормативната база, с акценти върху закона, за всички изкуства и творчески индустрии. Преобразуване на закона за меценатството, оптимизиране на закона за авторското право, ревизия на закона за радио и телевизия с акцент върху българската култура.

Освен това ДБ предвиждат справедливо заплащане за творците. Увеличението на финансирането на културата трябва да достигне до 1,5 процента от БВП. Трябва да се получават и приходи от хазарта.

Гюров коментира отвореното писмо на творческите съюзи, искащи увеличаване на финансирането за културата, като подчерта, че всички партии имат единодушие, че процентът трябва да е минимум 1 от БВП.

Кьосев допълни, че в повечето страни от ЕС финансирането на културата е повече от 1 процент от БВП.

От ДБ искат и оптимизиране на Министерство на културата, създаване на автономни центрове за отделните изкуства, електронна платформа за координиране, децентрализация на фонд култура чрез създаване на 6 регионални фонда. 

Не трябва да говорим за самоиздръжка на културата. При културата трябва да има малко повече грижа от държавата - допълниха от ДБ. Като уточниха, че това обаче не означава, че държавата не трябва да подпомогне частните инвестиции в културата.

Сред краткосрочните мерки ДБ предвижда актуализация на инструменти и мерки за подкрепа на културата по време на пандемията. Създаване на фонд за постоянно подпомагане на културата. Необходима е работна група по работа на 10 годишната стратегия за културата. Важна е ролята на творческите съюзи и независимия сектор за създаването на стратегията. Трябва реформа, а не закриването на културни институти. Нужна е и дигитализация на българската култура - в съзвучие с концепция за цялостната дигитализация на държавата.

От ДБ искат изваждането на фонд Култура от състава на МК и превръщането му в агенция, която да се управлява на ротационен принцип. Същото ДБ поискаха и за НИНКН.

Те подкрепят и издаването на ваучери за култура.

ПП Има такъв народ

Сред техните приоритети са:

Облекчаване на процедурата при издаване на визи за привличане на кадри от чужбина, с приоритет - бесарабски българи и от Западните покрайнини. Създаване на база данни за българската култура. Експертен екип за финансов контрол по програми за извънбюджетно финансиране. Специализиран регистър на свободните артисти и списък с критерии, който да им гарантира финансиране от МК. Създаване на връзка образование - култура.

Други точки, които ИТН представиха, са: регионална и жанрова категоризация на културни институти и читалища. Национална карта на археологическите обекти. Нови пространства за култура. Национална стратегия за развитието на културата ни зад граница. Повишаване на ефективността на българските културни институти в чужбина. Национален културен календар, който да не позволява застъпване на културни събития.

Законът за авторското право е на 25 години с около 20 поправки, заявиха от ИТН.

Поправките не са достатъчно добри, за да се постигне достатъчно добра защита. В ЕС в момента има 11 директиви и 9 регулации, а нашият закон е от 200 страници и се е превърнал в авторски Франкенщайн. ИТН предлагат законът да бъде разделен на части - дигитално съдържание, сродни права, авторско съдържание.

ИТН също поискаха изработване на нов закон за меценатството. Необходима е и промяна в правилника за избор на директори на културни институти. Както и програма за регионална културна политика.

ИТН поискаха също и определяне на минимална работна заплата в сектора.

Финансистът Любомир Каримански обърна внимание върху приетия от 44-ото НС закон за филмовата индустрия. Според него законът е внесен без обществено обсъждане в 44-ия парламент. В закона не е направен анализ "разходи-ползи". Не е приет до ден днешен правилника за НФЦ. Необходима е работна група, която да отвори закона или да се внесе нов закон за филмовата индустрия.

1,5 процент от публичните разходи трябва да е за култура според ИТН, но в Европа е нормално да е 1 процент от БВП.

Те поискаха и нов закон за радио и телевизия, който да отговаря на европейската регулаторна рамка.

В края на изложението си ИТН предложиха да бъде намалена администрацията в БНТ и БНР, замяна с единен център за споделени услуги. Парите да се върнат в творческата част на БНТ и БНР. Моделът е на BBC и ARD. А също и задължителен културен календар за всяко училище, което да е част от учебния процес, както и прекатегоризация на читалищата.

БСП

От БСП също заявиха, че искат 1 процент минимум от БВП за култура. Заедно с това обаче те поискаха и пълна прозрачност при финансирането и критериите, както и равнопоставеност на финансирането.

БСП са за укрепване на музейната, библиотечна и читалищна дейност, както и изработването на културна стратегия. "Това трябва да е тема номер едно" -заяви Александър Симов. И постави срок - най-късно до март 2022 година.

БСП предлагат и нов закон за радиото и телевизията. Да се изработят общовалидни критерии за финансиране на медиите с държавни пари, както и да се въведе законов минимум за отразяване на български продукции. Това не трябва да е задължително, а медиите да бъдат стимулирани да го правят.

БСП също искат културен чек. Те са за закон за защита на българския език, писменост и книжовност. Според партията е нужно осъвременяване на закона за културното наследство. Нужен е и закон за сценичните изкуства с коренна промяна на методиката за финансиране, но това трябва да стане след широка дискусия.

БСП предлагат регистър за независимия сектор, както и регистър на българските писатели. Те предложиха и библиотечен стандарт по европейски образец за обновяване на библиотечните фондове.

"Срамно е в старопрестолна Плиска да е имало канализация, а в днешна Плиска да няма" - допълниха от ИТН. И поискаха Закон за старите столици на България.

Продължаваме промяната

Продължаваме промяната заявиха приоритета си за нулева корупция в културата. "В момента парите за култура се разпределят на политически принцип", каза Кирил Петков. И допълни, че парите трябва да следват качеството, за да няма култура тип осмиваната във филма "Мисия Лондон". "Не може само да финансираме, трябва да има и качество", каза още Петков.

Запазването на културата и културното наследство са приоритет номер едно за Продължаваме промяната.

Предприемачеството в културата не трябва да е табу. Не може само държавата да финансира културата. Това е възможно за част от културата, за друга обаче не е възможно. Трябва да увеличим бюджета за култура, но и да насърчаваме предприемчивостта, смятат от "Продължаваме промяната".

От партията на Кирил Петков и Асен Василев със задоволство констатираха, че има 80 процента припокриване на програмите на всички партии. Бюджета трябва да се увеличи, трябва да се намери начина, казаха още от партията. Национална стратегия за култура трябва да е първата стъпка в новото законодателство. Тя е спешна, но от нея тръгват всички политики. Стратегията трябва да премине през широко обществено обсъждане. Трябва да се промени устройственият правилник на Министерство на културата.

Дигитализация също е общ приоритет. В сценичните изкуства трябва да има гарантиран фонд работна заплата, за да не са директорите заложници на финансирането, но трябва да остане и субсидирането, посочиха още от партията. През различни политики може да се достигне до 50 процента от бюджета.

ПП поискаха и мандатност на директорите на културни институти, както и реформа, касаеща техния избор.

Според партията трябва да се създаде фонд за мобилност на трупи, оркестри. От партията са съгласни ДДС за книгите да остане 9 процента. Необходими са обаче политики за изданията за култура.

ПП подкрепят ваучерите за култура. Според тях те са средство за генериране на публики.

Партията подкрепя създаването на регистър на свободните творци. ПП искат да се подсигурят свободни сцени за свободните творци.

В края на първата част на преговорите думата взе и заместник-министърът на културата Весела Кондакова.

"Важно е да се работи върху стратегическия документ", каза тя. "Важно е да се маркират основните цели, а след това да се напишат програми. Няколко месеца няма да са достатъчни. Документа трябва да започне от експерти, а след това да излезе за по-широко обсъждане и работа", допълни Кондакова. Според нея трябва да се държи връзката между култура и образование. "Не може да се мисли изолирано за културата - тя трябва да е преплетена със зелената сделка, с качеството на живот, с паметниците на културата", заяви още заместник-министърът на културата

Кондакова констатира, че има проблем не със законодателството, а с мерките за прилагането му.

"Предстои предоставянето на директивата за авторско право за гласуване в парламента. Има законодателство в културата, което е по-старо от влизането ни в ЕС. За това то трябва да се промени", каза Кондакова. И допълни, че не бива да се въвежда свръхрегулация за културните институти.

Христо Петров (Ицо Хазарта) от ПП "Продължаваме промяната" подкрепи националния културен календар. Съвременната българска музика намира своя пазар. Но що се касае до българската музика, идеята по отношение на това да се стимулират медиите е добра идея. И трябва да се даде преимущество на фолклора. Театрите - голяма част от тях в София вървят добре. Техният начин на функциониране трябва да се запази. В малките градове театрите са единствения начин хората да имат достъп до култура" - заяви Ицо Хазарта. И даде пример с това какво трябва да се промени с ниските заплати в симфоничните оркестри у нас.

В края на изложението ИТН предложиха създаване на фонд кино, а министерство на културата да бъде отговорно за борбата с пиратството.

В последвалата дискусия партиите решиха да обвържат увеличението на бюджета за култура до 1,5 процента от БВП. И в детайли заговориха за отделните точки в програмите си.