Фейсбук блокира личната страница на зам.-председателя на КОД Любомир Канов, съобщиха от партията.

Текстът, станал причина да бъде спрян и профилът на Канов за 24 часа, не е свързан с изборите.

Ето текстът: 

Любомир Канов: Добре, ще обидя Хелзинкинските човеколюбци. 

Имам известно право на това. Съден съм и съм лежал в затвор за това, че съм разпространявал “клеветата”, че комунистите не спазват хелзинкските споразумения. Това обаче беше истината и за това се лежеше в затвор. “Младежите” които живеят от соросистки грантове не знаят това и нито един от тях не ме е чакал да ми донесе, поне веднъж на 3 месеца на свиждане една цигара “стюардеса” в политическата затворническа преизподня. Само майка ми ме чакаше пред железните врати на затвора за милостта за трийсет минути да види сина си, веднъж на 90 дни. 

Толкова мога да кажа за тяхната платена от западните левичари привързаност към човешките права и за техните високи принципи. За нахалството им няма какво друго да кажа освен да им задам един важен въпрос: Защо изисквате толкова неистово от нас, от обществото на работещите, на отговорните хора, на загрижените да отгледат с труд едно-две образовани и читави деца, да продължават да плащат сметката на Циганите да са вечно Цигани? 

Вечни цигани?

Никога да не излизат от зависимостта си от парите на работещите?

Защо ги обричат на недостойно съществуване, вместо да ги научат на грижа към плодовете на тяхната собствена детеродна активност?
Наистина ли техните деца са наша колективна “отговорност”?

Тази левичарска ленинистка мантра, че децата са наша обща социалистическа собственост и респективно наша отговорност, е злоупотреба с невинността на деца, родени от половия инстинкт на примитивна култура, която разчита на някой друг да носи разходите за тяхното съществуване.

Това е лъжа, господа съдебни заседатели и тази лъжа има и ще има неизмерима цена в не толкова далечно бъдеще!

В природата така постъпва само кукувицата.

Хората раждат и отглеждат своите деца със собствени сили и се стремят да ги възпитат като хора, а не като полово активни инструменти, зависещи за прехраната си от труда на чуждите усилия. 

Хей, Хелзинки, грантови хора, отидете и вдигнете тези наши братя, както ги наричате, подкрепете ги по пътя нагоре, дайте им книги, ограмотете ги, разкажете им, че има и друго освен това корема на Айше винаги да е пълен с бъдещи борци за притежание на чуждото! Нека да си образуват “своето”. Нека да се превърнат в хора с достойнство, способни да създават не само деца, но и своето бъдеще. Между тях има мнозина чудесни и талантливи хора, които нямат нужда от подаяния. Аз съм за тях!