Не е удачно да връщаме децата на училище за два дни - 22 и 23 декември, днес подписах заповед да станат неучебни. Детските градини обаче ще се върнат към занимания най-късно на 21 декември. Най-вероятно ще оставим университетите сами да решават за след Нова година, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев пред бТВ. 

"Направихме всичко възможно училищата да осъществят максимум обучение в електронна среда, но фактът е, че училища и детски градини са среда на многочислено, многочасово взаимодействие. Няма съмнение, че децата са приносители. Досега бяхме с диференциран, локален подход, там където имаше случаи - затваряхме", каза още той и обясни, че очакванията му са учениците да се върнат в клас на 4 януари.

По думите на Вълчев в последните седмици има много заразени учители, дори смъртни случаи сред тях.

Образователният министър смята, че най-важното е сега да съхраним живота и здравето на учителите:

"Имаме сравнително добро алтернативно компенсаторно обучение в електронна среда. Образователните пропуски могат да се компенсират през лятото, но животът на хората не може да се компенсира."

Най-важното е сега да намалим натиска върху здравната система, след това вероятно ще се върнем към варианта на редуване, допълни той.

Удължаване на учебната година с 2 седмици е вариант, добави Вълчев. "Дългата лятна ваканция скъсява периметъра на маневреност - тази учебна година няма да има грипни ваканции", обясни той.

По повод детските градини в столицата, които отварят врати за децата на медиците, просветният министър съобщи, че във всички по-големи градове ще се направи това изключение. 

Образователният министър отбеляза още, че много учители искат да имат възможност да компенсират загубите в учебния материал - затова има вариант да бъде удължена учебната година за учениците от първи до шести клас. 

Вълчев призна, че заради електронното обучение неравенствата между когнитивните способности на учениците са се задълбочили:

"Дистанционното учене се отразява най-пагубно върху децата от началните класове и тези, чиито семейства са с нисък социален статус и нямат допълнителни компютър или таблет". 

"106 хиляди устройства са поръчани. Една голяма част от тях се забавят заради процедурите и липсата на производство в световен мащаб. По целия свят в момента няма достатъчни устройства", добави ресорният министър. 

Според него само 8 хиляди от тези устройства са доставени - заради проблема с наличността.

Вълчев обясни, че никой не е бил настроен да осигури равен достъп в електронна среда: "Проблемът не е в средствата, а в процедурите и липсата на устройства. Има забавяне, но това не означава, че няма да се учи. Обучението може да бъде асинхронно чрез възлагане на задачи, чрез различни приложения"

В БАН търсят повод да се обидят

Академиците в БАН търсят повод да се обидят, защото темата беше за друго - за увеличение на минималните заплати във висшите училища. Университетите поеха ангажимент за повишаване на изисквания към студентите, към повишаване на качественото образование. Обещаха да го направят, каза Вълчев.

Вчера председателството на Българската академия на науките излезе с позиция, че недоумява появилите се в медиите изказвания на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, свързани с разпределението на бюджета в БАН, "както и обидните твърдения за работата на учените и служителите в академията".

Пред бТВ днес той обясни, че има обратна неравнопоставеност - университетите не получават достатъчно средства за наука, а БАН получава. В европейски мащаб има десетки милиарди евро за проекти.

Това, което правим с ВУЗ-овете, е да увеличим минималните заплати за младите преподаватели и учители, каза Вълчев.

По думите му ако БАН иска да се увеличат възнагражденията на младите академици за сметка на други възнаграждения - "пожизнените им възнаграждения, които са колкото една депутатска заплата, ще го направя".