Какво стои зад понятието икономика на социалното въздействие? Това е икономиката, която дава все повече решения на социални проблеми особено в така създалата се ситуация с COVID-19 в световен мащаб. Секторът на социалните предприятия е пример за креативност и адаптивност и затова дори в годината, в която нищо не може да се предвиди, този сектор ще оцелее. Това, разбира се, без необходимата законова регулация и взаимодействието между държавата, бизнеса и социалните предприемачи няма как да се случи.

Социалните предприемачи постоянно търсят баланс между дълготрайното социално въздействие и финансовата устойчивост

По-младите поколения изискват повече от своите работодатели и дават приоритет на социалното въздействие в техните собствени предприемачески начинания. Хората, които живеят в Европа, Северна Америка или Австралия отдавна са развили социалната си чувствителност и осъзнатост към хора от уязвими групи, възрастни хора и социално слаби. А в някои държави от Латинска Америка и Азия има модели на социален бизнес, които отразяват местните традиционни форми на коопериране.
За нивото и културата на дадена нация се съди по отношението и към хората от уязвимите групи. У нас все още са рядкост работодателите, които дават шанс за професионална реализация на хора с вродени или придобити физически или ментални увреждания. Смелостта да наемат хора с увреждания се пада на социалните предприемачи. Изисква се огромно сърце в комбинация с човеколюбие и чувствителност за реализирането на подобно начинание.

Социалният предприемач създава социално благо чрез дейност, която обединява икономически и социални цели, а не само благотворителност. В повечето случаи това са малки или средни предприятия, неправителствени организации и кооперации, чийто начин на производство на стоки или предоставяне на услуги има за цел укрепване на социалната справедливост (социална и професионална интеграция чрез достъп до работа на лица в неравностойно положение, особено поради ниска квалификация или социални или професионални проблеми, които са причина за изолация или маргинализация). Социалното предприятие е създадено с цел да решава социалните проблеми на група хора, но дейността му може да обхваща стоки или услуги, различни от социалните. В нея често се включват иновативни подходи, които променят статуквото и средата, така че да се постигне устойчива социална промяна.

Социални предприемачи споделят, че да дадеш шанс за достоен живот на човек, който при други обстоятелства не би си намерил работа, е най-голямото удовлетворение. Такива хора демонстрират изумителна самодисциплина, мотивация и старание. Понякога физическите или интелектуални дефицити се компенсират от развитието на друг тип умения, вследствие на компенсаторни механизми в организма.

Среда за развитие

В България социалното предприемачество през последните години се развива и разширява, но все още е твърде непознато за голяма част от обществото. Потенциалът на този тип предприятия се крие в намирането на решения на социални проблеми от различно естество. В края на 2018 беше приет Закон за предприятията на социалната и солидарна икономика. Според министерството на труда и социалната политика към 2019 г. над 4 700 са предприятията, които се самоопределят като социални. Не всички обаче отговарят на изискванията, които законът въведе и в националния регистър на социалните предприятия към август 2020 има 28 вписани социални предприятия.

Действащите предприятия в социалната икономика на Европа са над 2 милиона и представляват 10 % от всички предприятия. Реално заетите са около 14,5 милиона души в Европейския съюз, което е 7% от населението, 70% от заетите в този сектор работят към неправителствени организации, 26 % в кооперации и 3 % във взаимоспомагателни кооперации. В ЕС голяма част от социалните предприятия са от типа „социални предприятия за работа и интеграция”. Такъв пример е „Moltivolti“ в Италия. През 2014 г. група приятели с различен културен опит, идващи от 8 държави: Сенегал, Замбия, Афганистан, Бангладеш, Франция, Испания, Гамбия и Италия, дават живот на пространство, проектирано и структурирано да предлага „достойнство, гражданство и стойност на разнообразието“. „Moltivolti“ е ресторант за сицилианска и популярна кухня и пространство за работа и сътрудничество в гражданския сектор. Две различни области, които живеят в синергия. „Moltivolti“ е модел на социално предприятие, основаващо се на връзката и лаборатория за представяне на ново общество, в която обменът между многообразието е в основата на развитието.

Сдружение „Няма Невъзможни Неща“ у нас също успява да комбинира различни социалнопредприемачески дейности и да променя отношението на обществото към младежите с увреждания и ментални проблеми. Мини печатница, кетъринг услуги, озеленяване и зала за събития – разнообразие от активности, чрез които сдружението осигурява работа на младежите и им помага да се чувстват полезни за себе, за своите семейства и да бъдат независими в ежедневието си. Изграждането на положително отношение към живота като цяло е основна задача на екипа в сдружението, а чрез колективни занимания създават умения за труд, общуване и дисциплина у младежите, които развиват своя потенциал.

Подкрепа

От бизнеса

След обявяването на пандемията от COVID-19 всички социални предприятия бяха засегнати значително – защото работят на границата между бизнеса и социалната сфера. Те бяха принудени да адаптират бизнес моделите си - да направят необходимите промени в услугите и начина на предлаганите от тях продукти, като във фокусът им останат нарасналите социални нужди на групите, с които работят. Някои потърсиха алтернативни потоци на финансиране, като организираха дарителски кампании насочени към корпоративни и частни дарители, или започнаха да си сътрудничат с нови организации и лица. Именно подкрепата от компаниите в частния сектор е един от задължителните елементи за успешното развитие на социалните предприятия – заради експертното знание и достъпа до пазар на продуктите и услугите на социалните предприятия, които могат да осигурят.

От неправителствени организации

В България социалните предприемачи срещат огромна подкрепа в лицето на организации от неправителствения сектор, които развиват програми за социални предприятия, привличайки ресурс от корпоративния свят. За разлика от държавната подкрепа, която е най-ефективна под формата на финансиране (безлихвени заеми, безвъзмездно финансиране, покриване на разходи за заплати, осигуровки или обучение на наети лица от уязвими групи), неправителственият сектор адаптира много по-бързо начините си за подкрепа към социалните предприятия, за да отговори на текущите им нужди. Пример е Оздравителната програма за социални предприятия на Български център за нестопанско право, която през 2020 г. дава на социалните предприятия достъп до финансиране и пробоно менторство от експерти в ключови области като финансово планиране, бизнес стратегия и маркетинг и реклама. Програмата е подкрепена финансово от Фондация Америка за България, УниКредит Булбанк, TELUS International Europe и Аксенчър България, а OFFMedia е медиен партньор. Тя цели да помогне на съществуващите социални предприятия да се адаптират по най-добрия начин към новата ситуация, за да бъдат устойчиви, като подкрепя развитието и на нови идеи за адресиране на социални проблеми.

От държавата

В ситуацията на криза още по-значима става подкрепата от държавата. Чрез различни финансови стимули и програми подпомагането на социалните предприятия е на практика помощ за най-уязвимите, за които често оставането без работа означава трайно изпадане от системата и невъзможност за намиране на друга алтернатива. Министерството на труда и социалната икономика у нас направи промени в Плана за действие по социална икономика за 2020-2021 заради променената от пандемията обстановка. Очаква се конкретни мерки за предприятията на социалната и солидарна икономика да залегнат в Механизма за възстановяване и устойчивост към Регламент на Европейския Парламент и на Съвета на Европа, така че да се осигури специфична за социалните предприятия у нас подкрепа.

Управлението на социално предприятие е предизвикателство, но наложилите се реалности и безпрецедентна криза, доведоха до необходимостта да бъдат овладени нови умения и взимането на бързи решения. През 2020 г. социалната икономика е в преход и продължава да се развива в нова икономическа среда и да развива мисията си. Иновациите в социалния сектор никога не са били по-важни и кризата може да се окаже възможност за голяма част от социалните предприятия да реализират потенциала си.