Ивайло Дичев: Делегитимиращо насилие?

Ивайло Дичев Последна промяна на 13 ноември 2013 в 12:51 12729 35

Ивайло Дичев
Ивайло Дичев

Проф. Ивайло Дичев,

преподавател по културна антропология в СУ "Св. Климент Охридски"

Общо място е определението на Макс Вебер за това, че държавата има монопол върху легитимното насилие в едно общество. Оказало се е, че е по-добре една инстанция да упражнява сила, отколкото групите в обществото да воюват помежду си. Какво тогава правят гражданите, когато провокират държавата да ги бие - спират работа, окупират сгради и кръстовища? Те поставят властта в кризисна ситуация /криза значи момент на съдене/: тя трябва да докаже, че е легитимна, като отвърне на насилието и въведе ред.

Войната на интерпретации се върти около това: мирни ли са били протестите? Надвишила ли е правомощията си полицията? В последна сметка еднозначен отговор тук няма. Разбира се, че един протест предизвиква обществения ред. Когато се отприщи вълната на агресия винаги има примъкващи се хора с качулки, изблици на неконтролирана ярост, позиране пред фотоапарата в героична поза, разбира се, че някои коват бъдещи политически кариери. Демократичната политическа култура определя едно пространство между писаните правила и беззаконието, където определени жестове се толерират. Впрочем тъкмо за това те не са особено оригинални - самооковаване с вериги, сядане на улицата, строеж на барикади. Въпросът е да бъде ясно, че става дума за предизвикване на легитимността на властта, не прагматично насилие /например по-ефикасно би било да се хвърлят бомби по Парламента/, нито пък егоистично действие /например окупация на супермаркет/.

Ще подкрепи ли мълчаливото мнозинство легитимното насилие на властта? Това е тестът, на който гражданското символично насилие подлага властта. През 2001, американската полиция ловко изчака "Окюпай" да изчерпи търпението на непротестиращите телезрители, за да разчисти бързо и ефикасно лагера от парка Зукини под претекст, че публичната хигиена била застрашена. На площад Тахрир изпратените срещу протестиращите бойни камили нажежиха страстите до крайност и доведоха до точно обратното, победа на протеста.

Побоят над студентите пред Народното събрание у нас показа, че властта е не само неумела в боравенето с масови безредици - това е разбираемо, като имаме предвид кротката история на тази държава. За човек, който е живял в други страни, станалото пред "Александър Невски" не е нещо чак толкова драматично: много по-тежки сблъсъци се случват непрекъснато в съседни места като Истанбул и Атина. Побоят направи видим факта, че властта сама се съмнява в легитимността си, защото наместо да внуши усещането, че владее легитимното насилие, показа една хаотична битка на униформени и неуниформени, подсладена с по някоя псувня и ритник. Полицаите се превърнаха в контра-протестиращи, гражданското предизвикателство срещу държавата - в гражданска война. За жалост не е съвсем сигурно дали грозната гледка ще накара бай Иван от Горно Нанадолнище да поиска нови избори или точно наопаки, ще се уплаши и ще потърси сигурност в статуквото.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!