Crème De La Crème III: Ицо Хазарта (част 3)

Ето я и тъжната „сoda” на тази изтощителна беседа, в която Петров се чуди как е възможно човек да не иска да се надскочи, а Цветков се дразни, че всички у нас сме lugubrious

Ивайло Цветков Последна промяна на 21 юли 2014 в 11:37 44237 0

Ицо Хазарта
Ицо Хазарта

Наскоро попаднах на тред, в който пак се обсъждаше дихотомията „София-провинция”, и направо се изумих - некви млади хора спореха гуша за гуша дали Ицо Хазарта е „успял”, само щото е… софиянец. Почувствах се безкрайно изморен, защото съм участвал в медийната онтогенеза на тази несериозна дискусия още през 90-те, и винаги част от мен е смятала, че „разделителната линия” е по повод добре развития вкус, възпитание, образование и хумор, плюс културно проникване, многопластовост и безукорни маниери - а не по месторождение. Въпреки че, налЕ, имаме един такъв софийски “smirk”, дет си го разбираме само ние.

Нямам представа за какво говориш (смях). Но да, прав си – това е вече „изморена” тема, даже и аз като тебе се изненадвам, че още е тема. Много хора, мои приятели, нека не ми се сърдят, но те разсъждават сякаш всеки човек в България има по три апартамента в центъра на София, които дава под наем, и излиза, че най-нормалното нещо е как за под 2-3 хиляди лева ти няма да отидеш да работиш нищо, щото ти било под достойнството. Аз имам чудесен, даже поучителен пример - Софи Маринова. Когато бяхме в „Биг Брадър”, имахме мисия “Пълни пости”. Нямаше нищо за ядене, нито месо, нито млечни, алкохол, нищо. И тази жена тогава успяваше от една шепичка ориз и една зелка да направи ядене за десет човека. И това никога да не го забравят ония хора, които й се подиграват, и които по принцип се подиграват на „провинциалния” произход. Аз давам пример със себе си. Аз съм роден на “Позитано” 34, живял съм първите си 22 години там. Майка ми е библиотекарка, тя ме е научила да чета, дала ми е любов към книгите от много малък. Баща ми е инженер, водил ме е още от много малък в предприятието, в завода, видял съм за какво става въпрос. Кукленият театър ми е бил на няма и един километър от нас, кината, всичко. Аз не съм някакъв, който си го е извоювал това нещо – аз съм го имал като даденост. Но Софка е родена в етрополския Балкан, в някаква къща с още 15 циганина, братя, сестри, татко, дядо. Ходили са боси, нямали са пари за обувки - и някои от тях продължават да нямат. А тя е успяла по нейния си начин да изкласи, дет се вика, да отиде дотам, че да може да има хубав живот и да изкарва хубави пари. Не е справедливо към нея да имаш същите изисквания, както към мене или към тебе. Не може й да се подиграваме - да, естествено, ние не можем да се отървем от тази наша привичка (пак натъртва) непременно да ни стане смешно, и то ни става смешно, ние така сме възпитани – но не трябва да забравяме, че не сме прави, защото такива като мене и тебе с нищо не сме заслужили, че просто нашите родители са ни родили и възпитали в София, а нейните - не. И понеже знам, че това с чалгата ти е болна тема от сума ти години, да ти кажа – и аз мразя простотията и селянията в чалгата, тази провинциалност, за която ти постоянно говориш, но ако утре закъсам некъде с колата из България и ми трябва помощ, некой джазмен ли да чакам да спре да ми помогне?!

(бурен смях) Good point, но все пак пропускаш важен детайл. „Провинциалността”, която ме потриса, е по-скоро нашата малка, българска, икономическа и културна съдба спрямо Първия свят – все ми е тая за родните ни междугрупови конфликтчета. Но ако се върнем у нас, ненавиждам чалгата като лош вкус, лошо възпитание и доминантна позиция на примитивното. Защото интелектуалните добродетели произтичат от обучението, а моралните – от нормите на поведение. И каквото и ризото със зеле да сготви Софи Маринова, тя е част от това вредоносно влияние.

Виж, обичам си града и средата, но не мога да си кривя душата, че има много хора, които не заслужават по никакъв начин това самочувствие. Имам и съученици от основното училище, хора, родени на пъпа на София, които са ебати боклуците. Нищо не направиха в живота си и само кухо самочувствие, дървене и предимно подигравки как некви други са селяни, а реално те нищо никога не направиха в живота си. Само едното говорене.

Как да противодействаме по-решително на тази култура на примитивното? Трябва ли да бъде консенсусно отречена, извадена от медиите и натикана обратно там, където й е мястото – в съответните клубове или по панелните апартаменти? Да се върне към екзистенциалната си същност на субкултура? Да не говорим, че Пайнер-чалгата не е шоубизнес per se, а система за скъпоплатена проституция, и заедно с новата рап-чалга - култура на общодостъпните наркотици.

Има само един начин: ти си направи твоето. Ето, примерно, виж с Ъпсурт какво правим. То може да е малко, ама лека полека започнаха, както се бъзикахме, и сега викат, че вас почнаха да ви слушат чалгаджии. Е, да, ама нас започнаха да ни слушат чалгаджии и много хора започнаха да се махат от чалгата заради това. Колко е добро, това е друг въпрос, защото за много хора то е равно нашето с това на чалгата.

Това, което ти правиш, е отделно от „мейнстрийм” хип-хопа в момента. От 15 години насам вие сте интелигентното попкултурно явление, отвъд обикновения хип-хоп - Ъпсурт е истинска градска поезия, каквато иначе няма. Но чалгата като субкултурен инструмент все така си остава преобладаваща. Защо?

Това няма да продължи до плюс безкрайност. Чалгаджиите прекалиха – и с това се самоубиват. Решиха, че може да ни се наврат във всяко кътче на живота, а няма как да се наврат с тъпотията си. Копеле, колко са смешни, направо умирам от смях, като ги гледам как се правят. Едната вече била “денс”, другата вече била “поп”, третият вече бил „рапър”. Ама хората някак си не го приемат това, те си ги знаят.

Всяка полукрасива силиконова „пръчка” се мъчи да попие клипа на, примерно, Бийонсе, наема некви доморасли стилисти и казва на своите продуценти, “ма искам и аз тъй, с тъз рокля, и моят клип да изглежда така”.

Точно така. „Кат на Бионската!” (смях)

Как се противодейства на управляващия лош вкус?

Не знам, но ще ти разкажа нещо, което ще те разсмее. Всичките тия, чалгаджийките, идват при мен да правим песен. Всяка идва, все едно първа се е сетила за това. И първото нещо, което ми казват, е, “значи аз, по принцип, чалга не слушам”! Ей такова, копеле, без да ги питам. Има една, която от седем години ме тревожи, и не може да разбере защо не искам! Ето ти и случка със същата, тва ще ти хареса, нали ги презираш. Пътуват с някакъв бус за Гърция за участие. И тая вика: “О, аз съм звизда, трява да спА. Трява да спА, щот иначе горА”. Величествена тъпотия. Ние сме расли да го презираме това, ама на малките въобще не им дреме.

Ето ти бърза теория за възхода на чалгата. Тези, които бяха откърмени със сръбско през 80-те, след това завзеха икономическата власт в България. Те управляват и чалгата им „лепне” – не само не съзират културен проблем, но и всичко е наред, поредното „тука е така”. Представи си и музикалния вкус на сатрапчетата по места.

Ми така е, да. И аз съм си го мислил това, но всеки от нас си прави своето. След време ще разберем какво е останало.

След време ще разберем, че в учебниците по литература ти ще си на снимка до урока по „саркастически реализъм” (смях). Обаче: според теб разбира ли ти се сарказмът? С ТВОЯ хип-хоп?

Както и с Ъпсурт, мисля, че важните ни хора са ме разбрали. Тези, които искам да ме разбират, ме разбират. Е, има и обидени, за които един приятел правилно каза: “Копеле, ти на тия и пълна тишина да им пуснеш, те пак ще се обидят”. А и тебе да те питам: ти пишеш по определен, доста сложен начин, и сигурно и ти се чудиш дали те разбират?

Все ми е тая. Много по-важно е какво правим с общия отказ от гражданственост и лична работна инициатива. И най-важно: как с теб да помогнем на ситуацията? Засега просто назоваваме проблема - с образованието, но винаги опираме до липсата на морален императив.

Аз много се пазя да коментирам онова в тефтерчето на Левски с четирите въпросителни, ама все пак си мисля, че до някаква степен го разбирам. Много е важно да разберем какво е да си човек и какво е да си роб, защото няма нищо общо между едното и другото. Повечето хора не си дават сметка, че са роби. Аз затова го дадох примера с Пеевски – а също и за хората, които са с мисленето да си на заплата. Искаш от мен да обобщя, но ми е трудно, затова ще дам пример със себе си. Некви хора често ме питат, ама има ли пари в тая твойта работа. Ето това е едно много тежко нещо и въобще погрешен подход към живота. Ние трябва да се научим. Ако трябва да му отговоря – да бе, за мене има. Но за тебе няма да има. Защото ние, вместо да потърсим в кое сме добри и в кое можем да се развием, ние търсим да се наврем в нещо, в което „има пари”. Ми за тебе в твойто може да има пари, но за мене няма да има, защото не умея да работя това, което ти работиш. 16 години се занимавам с това, храня си децата, явно има нещо, да му еба майката. Сигурно има някакви стотинки в това. Но те не разбират - не може на 40 да ми го задаваш тоя въпрос. Нямаш право това да ти е мечтата - да си на „хубава” заплата някъде. Каква хубава заплата? Ти нямаш ли нуждата нещо да направиш от себе си? Да се изразиш? Да се реализираш?

Да надскочиш себе си? Да осъзнаеш, че емпатията, хуморът и споменатият морален императив са най-важното, което ни се е случило като биологичен вид през хилядолетията – и че без тях всичко би било елементарен дарвинизъм?

Точно така. И затова Левски ги е писал тия четири въпросителни. Какъв е този живот? Пазите си живота. Кое пазите вие? Замислете се, да ви еба майката, кое пазите вие? Пазите си скапания живот. Ми това не е живот, бе. Не разбирате ли, че ако се вдигнете, то няма да е така? Вие ще спечелите от това. Да, може някой от вас да загуби живота си, сигурно е трудно това да го осъзнаеш, ама това не е живот. Това са тези въпросителни! За кво го пазите? Кое ще загубиш? Ти представяш ли си какво им е било на тези хора, които са тръгнали да правят Априлското въстание тогава, и да се сблъскат с тази обща тъпотия. Нали имаше пример от Захари Стоянов в едно село, където им обяснявали, че трябва да си запалят къщите, за да тръгне работата. И тия вече си казват, ми то хубаво, въстание, ама имотът?! Всеки трябва да чете Захари Стоянов. И понеже говорихме сто пъти с тебе за образованието: ако трябва да има реформа, тя трябва да е огромна, из основи, нещо по-голямо дори от това, което е ставало с Васил Априлов и другите през XIX-и век. Нашето образование в момента произвежда пълни тъпаци. Не знам дали от средното образование започва, не знам дали от началното, не съм разбирач, но тук продължават да се произвеждат страшни лузъри, продължава да има хора, които искат да имат диплома, а не да се научат на нещо. Това е ужасно. Децата не трябва да гледат просто да избутат до края на срока, а наистина нещо да четат. Тоест, проблемът започва от тези, които седят, мислят и пишат учебници. Четох един пример, че в момента, в който ти започнеш да слушаш за велик поет-революционер, велик българин и така нататък – мозъкът на детето възприема тази информация като спам и автоматично я хвърля в „кошчето”. Детето трябва да заеме своя позиция, но не знае, че всичките тези хора, за които сме учили, всеки от тях е имал огромни личностни дефекти. Те са правили тъпотии, те са изневерявали, те може да са убивали, да са крали, да са били алкохолици. Тук се връщаме на паметника “Създатели на българската държава”, дет ти казах. Това са били хора, които ги помним с някакви много ценни и важни постъпки. Не са безплътни. Това са някакви копелета, които също са имали някакви гадни черти, ама са свършили някаква голяма работа.

Това някак е начертано още от Паисий – първо просвета, после църква, т.е. създаване на ситуация, от която следва морално защитимо решение за политически промени.

Така е, но ние никога не разбираме последиците от нашите действия. Защото в крайна сметка тези идиоти, те гласуват за Бареков и за Белата Златка – тях няма да ги промениш. Но може да промениме децата им поне, да промениме училището.

Кажи ми нещо за ужаса от славата. Принципът „искам да бъда хвален” не произтича ли от чувството за самота и несигурност? Единствено човекът сред живите същества е обзет от ненавист към анонимността. Неудържимият стремеж да накараш другите да говорят – а и да мислят за теб. Как се справяш?

Аз съм го мислил това, когато съм чел как ти даваше пример с Кърт Кобейн едно време в „Егоист” - че в един момент шоубизнесът те изяжда. В България нещата не стоят така. Разбирам как от един момент нататък ти уж не си същият, но бизнесът тук не е и никога няма да не бъде такъв. Може да се каже, че 90% от проблемите, които имам аз, ги има всеки. Аз продължавам да си мисля за материални неща, да си решавам някакви материални проблеми. Усещам, че, колкото и да работя, каквото и да направя, няма шанс да стигна дотам, че да се чудя къде да си сложа парите и в какво да ги инвестирам.

Добре, но ти си в топ 5 на „известните” у нас – стотици хиляди хора те обичат, като вид компенсаторно съглашение да се харесвате, породено от фенското самосъмнение, плюс необикновената власт на ласкателството над рацио-то. Как може да бъде използвано?

Това за мен е нещо като тежко бреме, и това е причината да не съм толкова продуктивен. Една от причините. Когато дойде истинско вдъхновение, не ти пука от нищо.

Ето пак бърза теория. Всички в българския рап, които се пробват да пишат рап-текстове на български, са сякаш твои незаконни деца. По моему, след Ъпсурт всичко друго прилича на лош Ъпсурт – защото нямаме хип-хоп поетична традиция, и всичко, което си писал, някак узурпира целия възможен „cheek” в текстовете на български. Коментирай.

Разбирам, но ти пак сякаш изследваш явление. В същото време има нелоши ъндърграунд-рапъри – Бутилко, Явката от Варна, Homeless.

Как би обяснил на по-малките какво означава да си „десен”?

Означава да си свършиш сам работата. Да работиш това, което обичаш. Да не стигаме до някакви велики прозрения, но за мен това е смисълът на живота. Ние нямаме кой знае какви други разлики с бозайниците. Да знаеш, че честно си развил твои си умения, с акъла си. Няма по-хубаво от това. И това с правилата. Защото ние продължаваме по този просташки руски начин, който ни го налагат. Да не се сърдят, но тези хора, те си работят с тяхната геополитика и имат своите цели, но те много бавно и много сигурно превръщат всички българи в русофоби с всичко, което правят. Там има някакви много невнимателни ходове, които правят, и аз го виждам това масово. Защото, за разлика от дъртите пияници, които си жалят за времето, когато е можело да краднат, повечето млади хора абсолютно искрено го ненавиждат това нещо. То може да е тъпо, да не е политически коректно, но аз мисля, че просто ние трябва да бягаме като дявол от тамян от такава държава като тяхната. Това да си мечтаеме да сме „връзкари”, клановостта на всичко. И че има официално един писан начин, но има и неписан начин, който всъщност е истинският. Това е съветското и няма какво да си говорим глупости, нали. И откровените лъжи, пропагандата. Но това е самата истина. Те са царе да преебат нещата, те са супер добри шпиони, когато трябва да преебат нещо, имат най-отвратителните оръжия и бомби, с които могат да утрепят целия свят, но не могат да си използват нито ресурсите, народът им знаеш как живее, егати мизерниците с този спирт, за който си мечтаят, 90% мизерстват в тяхната страна, мечтаят да застанат на мястото на някакви си 50 хиляди богаташа, където и те са зависими милионерчета и милиардерчета назначени. То хубаво, че записват всичките посланици, хубаво, че знаете всичко, ама не искам да приличаме на това.

Колкото и да се гневиш, ние сме в руското „магнитно поле”. И хората като нас се чувстват вечно, дет викат англичаните, lugubrious, вечно кисели и тъжни. Как да противодействаме?

Трябва да се говори. Защото колкото по-образовани са хората, толкова повече ще разбират, че Ахмед Доган винаги е работил за Русия, а не е работил за Турция. Това е част от лъжата. Руснаците не го правят, за да ни направят лошо на нас, а за да си гонят техния интерес. Просто ние трябва да имаме достатъчно умни хора, за да гонят нашия интерес. Действително мисля, че сме добре - на всичките глупости, на всичките лайна, които ни изсират тук и ни пречат, пак добре, че е този Евросъюз. Хабер си нямат хората какво щеше да е иначе.


Ако някой иска да сподели нещо – cremedelacreme@abv.bg

Crème De La Crème III: Ицо Хазарта (част 1)

Crème De La Crème III: Ицо Хазарта (част 2)

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови