Журналистката Валерия Велева съзря вендета срещу свободата на словото в лавината от критики и откровен присмех, която предизвика опусът ѝ "Да погледнеш в очите на папата" за посещението на премиера Бойко Борисов във Ватикана.

Изпълненото с ласкателства към българския премиер четиво се превърна в една от най-коментираните теми в социалните мрежи през последните дни. Творбата вчера бе изтрита от сайта "Епицентър", а след това възстановена с редакция на някои досадни грешки (поправен бе оригиналният правопис на думичката "разсаТ") и бяха изтрити много от критичните коментари под нея.

"Води се вендета срещу словото. Срещу използването на словото. Ако трябва да бъда обесена за това, че съм използвала емоционален език, извинявайте, но да не се връщаме в XIV век, та някой да бъде укоряван за това, че пише така", каза Велева в сутрешния блок на "България он ер".

Тя обясни изчезването на статията от сайта си с "технически проблем" и подчерта, че медията, на която е собственик и главен редактор пишела много критично за Борисов и управлението на ГЕРБ.

"Нима е грях да бъде описана една среща малко по-емоционално, отколкото в телеграфния стил. Така съм усетила срещата между папата и Борисов. В това няма нищо, което да е укоримо, така че да взриви социалните мрежи", каза Велева.

В критиките срещу текста си тя откри наличието на "морална полиция от праведници".

"Дала съм информация. Някой да е знаел досега, че папата е откърмен с българското кисело мляко", защити се Велева в ефир.

Според нея медиите трябвало да пишат само хейтърски, остро критично и да заклеймяват, за да бъдат харесвани във фейсбук.

"Не се чувствам обидена, а по-скоро съм притеснена за средата, в която живеем. Не съм направила престъпление, не съм откраднала, не съм убила, не съм влязла в договорки с властта, аз съм изразила собствено мнение и затова съм подложена на линч", каза главният редактор на сайта Епицентър.

Ето и текста, който разбуни духовете. От него всеки може сам да си направи изводите за какво иде реч:

Валерия Велева: Да погледнеш в очите на папата...

103 стъпала, които отделят от светския живот. Вървиш нагоре... Тишина. 13 тежки резбовани врати, след всяка от които салоните стават все по-пищни, но по-малки. Дузина дълги коридори и бляскави зали с изографисани стени и тавани, едни след други остават зад гърба.

Швейцарски гвардейци в синьо-оранжеви униформи на всеки ъгъл отдават почит. Шапки с червени пера... Доказателство за времето, което тук е спряло. Апостолическият дворец във Ватикана.Официалната резиденция на папата. 1400 стаи с обща площ от 55 000 кв. м.

Величието е грабващо.

Стъпките отекват по мраморния под...

Малка приемна и изведнъж се изправяш пред врата, тапицирана с бледозелена копринена дамаска. Странно невзрачна на общия пищен фон. Когато я отворят обаче, влизаш в огромна зала и изведнъж се изправяш пред бялата фигура на Светия отец.

Библиотеката за аудиенции – мястото, където главата на Римо-католическата църква приема държавници, политици, известни личности от цял свят.
Една велика мощ, събрана в тази зала, постлана с пъстър червен килим, с бели столове, наредени в две редици, с библиотека в дъното, а срещу нея – огромното бюро на папата.

Сядаш там и заставаш очи в очи със Светия отец. Всичко под погледа на Исус Христос от стената. Долу са останали ежедневието и суетата.

А погледът е фокусиран само в Него. В бялата фигура, която изпълва тази огромна зала. Искаш да хванеш всеки жест, всяка мимика на лицето, всеки звук. Тук се говори тихо, движенията са бавни, всеки поглед е знак.

За първи път влязох в тази зала през 2004-а - година преди да напусне този свят папа Йоан Павел Втори. Вече много болен и прегърбен папата излъчваше добротата и смирението пред Съдбата. Когато се наведох да докосна ръката му, вдигнах поглед и потънах в дълбоки сини очи, в които бяха събрани Мъката, Страданието и Примирението.

14 години по-късно отново съм в тази зала. Нищо не се е променило. Само папата е друг.

Франциск е висок, изправен, енергичен с ведро лице и усмихващи се очи. Излъчва спокойствие и увереност. И благост. За втори път приема Борисов. Премиерът е напрегнат, но сякаш между тях бариерите поне наполовина са свалени. Разговарят на четири очи близо 30 минути. Отвън служителите казват: „Това е необичайно, папата рядко говори с някого повече от 20 минути“. Но Борисов успява да му задържи интереса. Учудващо - със Западните Балкани. „Ти вярваш ли в това, което правиш за Западните Балкани“, скептично го попитал ребром папата. „Много! Ако имаме Вашия благослов за мир, Западните Балкани ще се оправят“, не отстъпвал от позицията си премиерът.

В началото на разговора папата изненадващо извадил „българска връзка“ в своя живот. И какво мислите че е? Киселото мляко! „Като бях малък баба ми купуваше от аптеката квас на прах и ми квасеше кисело мляко - българско кисело мляко“, разказал историята си Франциск. А, сега кажете, че Съдбата няма пръст в тази среща!

И Борисов бавно следва своята цел - кани папата да дойде в България. И за да е сигурен, че това ще стане, в неподражаемия си стил премиерът го моли да поеме обещание и пред журналисте.

Папата се навел, дръпнал едно чекмедже от бюрото, извадил листче и саморъчно написал: „България“, после добавил Румъния, защото вече е обещал на румънския премиер Виорика Дънчила да посети страната в началото на 2019-а. Борисов му предложил да избере и още една, трета балканска страна. Франциск старателно сложил листчето в джоба си. Това не успокоило Борисов. Минути по-късно пред медиите той не само повтори, но и потрети поканата си, на което папата, учуден от тази упоритост в преследване на целта, усмихвайки се, направо му рече: „Много сте твърдоглав!“

Но му даде и още една оценка: „Много сте се подготвил“, след като Борисов му разказа за ситуацията в региона, за живота тук, за уникалността на Лондонското четвероевангелие, копие от което му подари, за Свети Йоан Рилски, за Светите братя и тяхната азбука.

Наблюдавайки ги отстрани двамата изглеждаха като баща и син – видимо доволни един от друг, с някаква химия помежду им, с прямота.

Като ученик пред дъската Борисов искаше да си каже всичко бързо и достатъчно убедително, подчертано уважително - смирението и настойчивостта се редуваха в изказа му. Гонеше целта си – да ангажира папата по темата за Западните Балкани, за да се „поддържа световното внимание“. „Искаме просто да има мир на Балканите“, заяви Борисов и три пъти настоя пред Франциск“: „Молете се за България и за мир на Балканите!“

Взирах се в очите на папата. Грееха.

С мек, благ поглед – ту възторжен, ту снизходителен, ту учуден, ту разбиращ, ту любопитен.Цялата гама на положителната емоция мина през очите на Франциск за отредените минути на тази аудиенция... От спомена за българското кисело мляко, през делата на Ватикана и световните събития, до Западните Балкани. Странна смесица, която забъркаха двамата с премиера, основата на което може да бъде само едно – доверието.
Двудневното посещение на Борисов в Рим носеше премислена градация, беше добре подготвено с ясна цел и послания, които бяха постигнати. В първия ден - след 20 години на вражди общ поклон пред гроба на Свети Кирил в „Сан Клементе“. И прагматичната мотивация на Борисов за общо бъдеще – щом двата венеца на България и на Македония могат да стоят заедно под паметника на Светите братя Кирил и Методий и не си пречат, значи и двата народа могат да живеят заедно, без да си пречат.

Във втория ден дойде изненадващата покана папата да дойде у нас, добре подбраните подаръци, които включваха и разсад за 33 маслодайни рози от Казанлък. Всеки дар имаше послание – връзката с Бога, с историята, с природата. Разцъфнат ли казанлъшките рози в папската градина, дори и след нас, ще носят уханието на българската земя. А в очите на папата имаше искрица от български спомени... И благослов за България.