В анкетата "Медиите и гражданите: какво зависи от нас?", Фондация "Медийна демокрация" се обърна към интелектуалци, артисти, хора с влияние и отношение към публичния живот в страната с покана да споделят кратко мнение относно проблемите в медийната среда и пътя за промяна.

Кампанията на Фондация "Медийна демокрация" е част от инициативата "От нас зависи" на Гражданско обединение "Равни БГ". Публикуваме коментара на актрисата и музикален продуцент Станислава Армутлиева.

- Какво не одобрявате в българските медии?

Свързана съм с музиката, а музиката е в любовна хватка с медиите. Затова отговорът на този въпрос е важен за дълголетието на връзката. Българските медии са парадоксално капризни по отношение на българската музика. Очакват тя да е по-красива, гъвкава и атрактивна от чуждата, в която се влагат многократно повече средства и бива отглеждана в не враждебна за творческите индустрии среда.

Иска ми се (като на всяка жена) да има повече любов и доверие… между медиите и българската музика.

Иска ми се също медиите у нас да осъзнават себе си като образователни платформи и да не си позволяват безотговорност към езика, към темите, на които подаряват внимание и пространство, както и към дълбочината на своите коментари. Медиите трябва да са не само училище, но и къща за смисъла, всекидневно да възпитават критично мислене, любезно, грамотно и подготвено да поставят въпросителна над главата на всеки, който има претенция да подрежда света ни. Трябва да развият и непоносимост към съзнателното сътворяване на неистини.

- Какво трябва да се промени? Какво зависи от нас като гражданско общество?

По отношение на моя малък свят, където е мястото на българската музика, промяната е възможна на база диалог и съзнателна системна подкрепа от страна на медиите у нас. Така музикалният сектор ще бъде захранен с енергия да се развива и да създава все повече нов репертоар, както и да инвестира в нови артисти, които пък от своя страна да правят съдържанието на медиите атрактивно.

А в по-широк план ми се струва, че трябва да отглеждаме стремеж към качество и към журналистика, която да инкорпорира в себе си чисти принципи, интелигентност, безстрашие и истории с потенциал да променят общите нагласи така, че невежеството да няма шанс. Всичко това минава през образование и аз бих заложила на него почти всичките си карти. Казвам почти, защото остатъкът ще заложа на културни и образовани хора, с достатъчно амбиции и ентусиазъм, за да превърнат България в място, където да искаме да живеем до края на дните си и което да не ни натъжава.