logomamaninjashop

20 промени, които претърпях, след като станах майка

Автор: Цветелина Рангелова

1.Започнах да плача на реклами.

Първият път, когато осъзнах, че нещата оттук нататък няма да бъдат същите, беше 2-3 седмици след като родих. Тогава пуснаха рекламата по телевизията с благотворителна кауза на Pampers за преждевременно родени бебчета. Ей, Бога ми, започвах да плача на първата секунда абсолютно всеки път! Това беше по-тъжно от най-тъжната драма ever. Добре че майка ми една вечер, гледайки ме как хлипам, ми каза: “Ма не я гледай тази реклама, щом толкова те разстройва”. В този момент се замислих колко по-различен човек съм днес от преди 3 седмици. Съвсем друг човек. Майка. И вече всички деца на този свят можеха да бъдат моето.

2. Започнах да чета етикетите на дрехите.

Никога преди не съм се интересувала дали на етикета пише как да се пере тази дреха, и на колко градуса; не ме е интересувала особено материята, важно беше да ми харесва моделът. Е, сега вече е друго. Естествените материи са за предпочитане и задължително проверявам дали може да се пере в пералня и до колко градуса.

3. Damn, започнах да пера на ръка! 

Все си мислех, че това никога не може да ми се случи. Но когато искаш естествени материи и искаш да ги облечеш повече от веднъж… Просто се налага.

4. Започнах да говоря - МНОГО!

Научих се да говоря на детето за всичко, дори за това, което ми се струва очевидно и безсмислено. Разказвам ѝ за живота ми преди тя да се появи, за времето, в което бях бременна с нея, всеки ден по 100 пъти ѝ казвам, че е много красива, че е много миличка, обичлива, нежна, че се гордея с нея, че съм най-щастливата майка. А тя стои кротко и ме гледа с най-големите и разбиращи очи! Магия е!

Говоря ѝ какво правя в момента - режа морков, готвя супа, чистя пода, за да можеш да ядеш от него. Когато беше съвсем мъничка, баща ѝ обикаляше апартамента с нея в ръце и ѝ обясняваше всеки един предмет в стаята какво представлява: “Това е шкаф, в него стоят чиниите. Чиниите са едни предмети, в които слагаме храната си, за да се храним. Дай да ги видим. Ето - това са чинии. А това е майка ти. Майка ти готви, за да ядем в чиниите. Я виж какво дупе има”. Е, някои неща може и да са били излишни, но ходи обясни на един мъж.

5. Останах без приятели.

Дори малкото останали приятели след 25-тата година, си биха камшика. Смятай какъв стрес е като родиш на 25.

6. Спрях да излизам. (Добре де, всички знаем какво значи “да излизам”, нали!)

Театър, кино, ресторанти, разходки в центъра, по магазините, молове, ДИСКОТЕКИ???, барове, пиано барове… Кои бяхте вие? Аз бях една Везна, но вече не съм. Вече съм Майка. :) 

Това може би се подразбира от предната точка, но все пак, излизала съм и сама… някога. Сега и сама не излизам :)

Само с бебето и с майките, разбира се, Южният ми е дворът.

7. Научих се да отстоявам себе си.

Хора, зарежете всякакви психолози, семинари, коучинги, Карнеги и  квото там мъчите! Родете си дете. Никой и нищо не би могъл да прескочи мнението ви. 

В кръга на шегата разбира се. Но все пак - толкова категорична в заявяването на мнението си, особено когато то касае възпитанието или здравето на детето ми, не съм била.

8. Спрях да спя дълбоко.

Аз, която като дете заспиваше върху колоните в дискотеката, защото нямаше места по сепаретата… Сега спя с едно око. Другото е постоянно нащрек дали детето е добре. Усетих как тази черта от майчинския инстинкт се пробуди в мен в последните месеци от бременността. Беше ми доста неприятно първоначално. Особено при положение, че още няма за какво да съм нащрек дори!

9. Може да се каже, че станах медицинско лице, без да съм учила 10 години.

Е, това ми отне 2-3 месеца следродилна депресия, в която имах нужда постоянно някой лекар да преглежда бебето и мен и да ми казва, че сме здрави и се справям добре в отглеждането. Но след като това отмина… вече никой лекар не знае по-добре от мен кой сироп за кашлица е най-подходящ.

10. Преминах изцяло на натурална вълна.

След като 9 месеца видях, че почти всичко може да се излекува с парацетамол, си казах: “Защо пък да не продължа”. Не след дълго вече парацетамолът се превърна в крайна мярка, а вкъщи стана някаква джунгла от билки и етерични  масла за всякакви болежки.

Да забременееш по график

child 4042446 1280

11. Научих още един език. 

Започнахме да посещаваме занимания за бебоци още от 4-тия месец на бебчо. Там научих много от знаците на глухонемите. Всяка дума, отправена към бебето, беше съпроводена с жест, така че то да разбере по-бързо вербалния език и по-лесно да започне да се изразява. 

12. Станах много по-организирана.

Както вече споменах - бях Везна (“бутня”, както мъжът ми ми вика на галено). А сега вече в един ден успявам:

Да нахраня детето;

Да пия кафе;

Да работя;

Да измия чиниите;

Да пусна прахосмукачка

Да нахраня детето;

Да работя;

Да пусна прахосмукачка;

Да се изкъпя;

Да изведа детето на разходка;

Да пусна нещо в блога;

Да приготвя вечеря;

Да нахраня детето;

Да изкъпя детето;

Да вечерям;

Да сложа детето да спи;

Да пия чаша вино и да пусна още нещо в блога;

Да почета книга.

И междувременно да сменя няколко памперса, да отида на психолог, танци, до офиса и до магазина, да си мия зъбите и евентуално да се видя с мъжа си.

13. Започнах да разбирам майка ми за много неща.

Да, звучи комерсиално, но докато не влезеш в ролята на родител, не можеш да разбереш родителите си. Както и докато не “зарежеш” някое гадже, не можеш да разбереш защо са те “зарязали”… Образно казано. 

14. И свекърва ми започнах да разбирам.

Че нали вкъщи си имам две от нейните - оригинал и копие. 

15. Станах много по-комуникативна (онлайн активна).

То са Майките на София, на Дружба, на Надежда, на Люлин, на майка ти; Родени Октомври, Ноември, Септември; с Термин Октомври, Ноември, Септември; Бебешко меню; Ам-ам, гъл-гъл; Квак-квак, пръц-пръц…. Всички възможни групи за майки са ми окупирали цялото свободно време. А само коооолко време трябваше на психотерапевта ми да ме убеди да ги потърся дори! Диди, потвърди ако четеш това!

16. Станах много по-търпелива.

Децата ни учат на търпение. По много начини.

Когато плачат от болка, а не могат да ни кажат какво ги боли.

Когато настояват да се хранят сладко, сладко самички и след себе си оставят кошмар.

Когато се разболяват всеки път щом мама и тати се скарат.

Когато се научат да казват памперс, чорап, ножица, паралелепипед, тати и баба, но все още не могат да кажат МА-МА. Търпение му е цаката.

17. Направих си блог.

Не знам защо, но или е модерно, или е необходимо да си направиш блог, след като родиш. 

Всички го правят.

18. Започнах да харесвам подаръците в кеш и… да ги използвам по предназначение!

Честно казано, преди да стана майка предпочитах подаръците да са вече закупени неща, пред това да ми подарят пари. Не за друго, а защото тези пари винаги, винаги, винаги отиваха за пълни глупости и никога не си купувах нещо стойностно. Да, но откакто се появи детето, всички средства са насочени към неговите нужди. Затова, вече се възползвам от всяка възможност да си купя нещо хубаво :) 

19. Започнах да обичам своето собствено парче от Земята

Преди да се появи това малко човече, което завъртя света около себе си, имах постоянно и непреодолимо желание да “отлетя” нанякъде. Големият парадокс беше, че ужасно ме е страх от полетите. Но това не секваше непрестанното влечение към ново пътешествие, фикс идеята, че трябва да поживея в още една държава. Мечтаех да се установя на някое екзотично място и работата ми да е свързана с постоянни пътешествия (но не стюардеса, това би било изпитание, а не сбъдната мечта). 

Е, сега едва може някой да ме накара до Гърция да отида. Сега “тук и сега” придоби смисълът, който търсех незнайно къде по света :).

20. Заобичах живота си.

Знам, че най-важното за всяко дете и за всеки човек, е да има живи и здрави родители, които живеят свой живот - щастлив живот. Затова започнах да се грижа повече от всякога за собственото си здраве. Само когато аз съм жива и здрава, бих могла да дам всичко необходимо на детето си - всичко, от което то има нужда и всичко, на което аз бих искала да го науча.

Може да харесате също:

Всеки ден ме правиш по-добра

Последно променена в Неделя, 24 Януари 2021 13:58

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам