Ексклузивно Тежка катастрофа на сръбски автобус с деца на АМ Тракия: има ранени

Роби от кашона

Надя Йончева Последна промяна на 23 март 2015 в 23:10 6129 4

Трябва да ви разкажа историята на Роби преди леконравата пролет да ви отнесе в захаросаните си въздишки. И нека, докато четете нататък, никоя дъвка или тв звездно шоу да не разсеят способността ви да извличате картини от думите…

А първата картина е сива и неясна. В края на тъмен коридор едва доловимо се чува: „Оставила го е тази сутрин, няма и час след раждането. Какво очакваш, още десет такива са й на главата. Ядат от кофите за боклук на хората“.

Това е история за изоставено куче, ще помислите вие, но истината е, че Роби е имал по-лош късмет от кучешкия. Той е едно от стотиците изоставени в институции деца на България.

„…тъмнина се разстилаше над бездната“*

След една безкрайна година в дома за изоставени деца, Роби е върнат в родното си семейство „за реинтеграция“. И тук започва да става все по-тъмно.

Месеци по-късно, случайни граждани съобщават в полицията за дете на видима възраст 1,5-2 години, живеещо в кашон, подхвърлен в калта край улицата. „Реинтеграцията в семейната среда“ изглежда се реализира от алкохолизирания дядо на Роби. В същото време баща му е на сухо и топло в затвора, а утробата, която го е пръкнала, се шляе между кофите за боклук, оставила цяла дузина дечица в нещо, което трудно може да бъде наречено дом. След броени дни окаяната барачка от парчета рекламни винили и кашони ще бъде окончателно срутена от общинските власти. Не е ясно какво се случва нататък с братята и сестрите на Роби…


„И биде светлина“**

Напук на биологията, детето от кашона оцелява. Също като кучетата, то не говори човешка реч, храни се нередовно, с подхвърлени огризки. Подобно на древногръцките философи, не знае кой е, защо е роден и накъде отива. Не се и пита. Всъщност, Роби едва ли осъзнава нещо повече от глада и страха си. Той дори не е безнадежден. Просто защото миниатюрното човече в кашона - цялото кожа и кости, не познава надеждата. Докато не се появява светлинката.

Тя се нарича Тонка. Детската душа на Роби подскача, когато за пръв път се намира в истинска майчина прегръдка. Оттогава той не се отделя от нея. Ужасява се да изгуби и за миг приемния си родител, появил се изневиделица от света зад кашона. Скимти, клати се трескаво, смуче пръстчета и рони сълзи, застрашаващи да удавят в тревога дори и спасителя му – мама Тони.

„Биде вечер, биде утро - ден трети“***

Роби расте. Само половин година след като е изтръгнат от картонената реалност, той познава една друга действителност – светът на майчината обич, игрите и смеха. За броени месеци това дете пробягва хилядолетната история на човешкия род: от нечленоразделната реч към говора. От неумеенето към сложните умения. От тъмната неизбежност към светлата надежда.

Спираме. Поемаме дъх.

Не, това не е една от историите „Можеше да е вашето дете“. Защото просто не може! Историята на Роби е различна. Днес тя звучи така:

„Това можеше да е от онези деца. Децата на Могилино“.


*Битие 1:2
**Битие 1:3
***Битие 1:13


„Роби от кашона“ е една от многото действителни истории, вдъхновени от Kids Care Charity. Повече за дейността на фондацията и това как да се включите в благотворителността й, научете на www.kidscarecharity.co.uk

Най-важното
Всички новини