„Пестеливостта е важен източник на богатство“, беше казал Цицерон. Но е важно също да управляваш правилно „богатството“ си или по-точно доходите си. Както всички ние уж разбираме от политика и футбол, така повечето хора смятат, че разбират и от финанси. Но наистина ли сме финансово грамотни и имаме необходимите знания, за да можем да управляваме ефективно личните си финанси?
Общото ниво на финансовата грамотност в България е 58%, като страната ни е с резултати малко над средното равнище за региона на Югозиточна Европа, но под средното ниво за страните членки на ЕС, показва едно от най-актуалните и детайлни изследвания на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). В дъното на класацията сме по отношение на финансовата грамотност сред учениците, според проучване на програмата за международно оценяване на учениците на ОИСР – изпреварваме единствено Бразилия, Грузия, Перу и Индонезия. Нaциoнaлнoто пpeдcтaвитeлнo пpoyчвaнe нa aгeнция "Tpeнд" пo пopъчĸa нa Fіnаnсе Асаdеmу, пък показа, че повечето бългapи живeят oт зaплaтa дo зaплaтa, нe зaдeлят пapи, нe миcлят зa инвecтиции и ca силно cĸeптични ĸакто ĸъм дигитaлизaциятa във финансовата сфера, така и ĸъм нaчинa, пo ĸoйтo дъpжaвaтa yпpaвлявa пapитe им. Изводът от това проучване е, че бългapитe ca финaнcoвo нeгpaмoтни, мнoгo мaлĸа част от тях инвecтиpaт парите си, основно ги харчат, и cpaвнитeлнo мaлъĸ пpoцeнт бългapски граждани cпecтявaт част от доходите си. И извинението не е, че сме бедни. Оказва се, че и голяма част от хората с високи доходи също не спестяват и не управляват правилно личните си финанси. Според същото изследване, близo 60 нa cтo oт бългapитe ca cъc cpeдeн или виcoĸ дoxoд, a ocвeн тoвa oĸoлo eднa тpeтa oт зaпитaнитe (32%) oчaĸвaт cтaндapтът им нa живoт дa ce пoдoбpи пpeз 2024 г. Какво обаче ще правят те с доходите си?
Всъщност, къде започва финансовата грамотност? От основите на управлението на личните финанси, компетентното разпределение на личния и семейния бюджет, усъвършенстване на умението за спестяване и увеличаване на доходите. В интернет пространството можете да намерите много статии за богатството и бедността. Ключовата първа крачка обаче започва с това да спрете да мислите като беден човек. Започнете да мислите като богат! Наистина лесно е да се каже, но трудно е да се направи. И не трябва да го правете еднократно, само за един ден, а многократно и последователно, за много дни напред.
Какво включва финансовата грамотност?
• Способност да управляваме личните си финанси;
• Познаване на финансовите инструменти: банкови карти, депозити, кредити и др. Трябва да може да ги разбираме и да се ориентираме в това море от предложения;
• Поемане на отговорност за вземане на финансови решения.
Какво трябва да направи човек, за да промени мисленето си?
Увеличаването на отложената част от дохода (спестяванията) е един от ключовите аспекти на финансовата грамотност. Първо, трябва да създадем, т. нар. защитна мрежа и след това постепенно, в продължение на няколко години, да натрупаме приличен капитал, който ще ни позволи да достигнем ниво на финансова независимост от работа, работодател, външни обстоятелства и финансови кризи.
Ето един пример.
Пред нас имаме стотици депозитни предложения от над 20 банкови институции, измежду които всеки един от нас трябва да избира! Как може да се ориентираме в това „море“ от предложения? Може ли да се оправим сами или ни трябва „помощ“?
Първо, защо да държим пари не под възглавницата си, а в банка? Не трябва да се страхуваме, че всички банки ще затворят, т.е. ще фалират и ще загубим трудно спечелените си пари. Това първо, се случва изключително рядко, особено в нормалните съвременни банкови системи и второ, гарантираните ни депозити във всяка една банка са до 100 000 евро. Освен това, инфлацията ще обезцени изцяло парите под дюшека, докато депозитите и спестовните сметки в банката, ни носят доход чрез годишната лихва, която покрива частично, а понякога изцяло инфлацията.
В зависимост от това дали получавате средни или високи доходи, човек може да избира между два подхода за личните си финанси – финансова касичка и финансова възглавница. Каква е разликата между тях и защо ги разделяме?
На практика, може да спестявате пари по различни начини и за различни цели, в зависимост от своя доход и предназначение. Например, когато спестявате целево и имате средни доходи, предпочитанията са към финансовата касичка, а когато имате по-високи доходи и спестявате като защитен инструмент за бъдещи неблагоприятни икономически периоди, за предпочитане е финансовата възглавница. Може да имате и няколко такива касички/въздушни възглавници.
Каква е разликата между касичка и финансова възглавница?
С финансовата касичка могат да се създават целеви спестявания, да спестявате за конкретни цели, като например кола, нов телефон, пътуване и т.н. Като разделите една голяма на няколко по-малки целеви касички, е дори по-лесно да проследите с какъв финансов ресурс и за какви неща разполагате.
При финансовата въздушна възглавница няма конкретна цел на спестяването. Грубо казано, тя е „бели пари за черни дни“ и може да се използва само в краен случай. Можете да я използвате и като кредитна карта: когато имате нужда от нея, вземате пари от нея, но не забравяйте да ги възстановите. Така няма да ви се налага да взимате заем от банка – по-лесно е за вас самите, а няма да плащате и лихва.
Конкретен личен пример.
Финансовата ми възглавница е в tbi bank под формата на депозит. Лихвите по краткосрочните (три и шестмесечни) депозити в банката са съответно до 1.2% и 1.4% на годишна база, което при сегашната инфлация ми дава възможност да се обезценят моите пари с около 1%. Банката продължава да предлага и едни от най-високите лихви по депозити на българския пазар (до 3.2%). Нещо повече, спестовните продукти на tbi bank са без такси за откриване и закриване, а сумите до 196 хил. лв. са защитени от Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
Финансовата ми касичка отново е в tbi bank – тя е под формата на гъвкавата им спестовна сметка „Касичка“. Предимствата са две – получавам фиксирана доходност от 1% годишна лихва върху заделените средства и парите се олихвяват дори при довнaсяне или теглене (за разлика от депозитите), а в същото време запазвам достъп до парите си по всяко време. Нещо повече, в мобилното приложение мога да открия до пет касички с различна спестовна цел, да ги озаглавя както искам, и дори да задам крайна дата и сума за целта – от покупка на нова кола, през техника или почивка, до по-малки разходи като билет за концерт или подарък, или просто да заделя „бели пари за черни дни“. Всяка една „Касичка“ носи доходност от 1% на година за суми до 50 хил. лева (или 25 хил. евро). Мога да „счупя“ касичката по всяко време или просто да изтегли част от спестеното – само с един клик в приложението и заделените пари мигновено се прехвърлят по сметката ми към карта neon.
В крайна сметка, можем да кажем, че финансовата грамотност не е лесно нещо и трябва да се подхожда разумно, да правим изчисления, да анализираме разходите си и да изучаваме инвестиционните и спестовни продукти. Ако обаче овладеем това умение, животът ни ще стане по-лесен, защото не само ще можем да изплатим дълговете си, но и ще спестим за реализиране на мечтите си.
