Валентина Стоева: Децата ни мислят, че книгите са за бедни и стари хора

Калоян Константинов Последна промяна на 11 септември 2014 в 10:40 9019 0

Валентина Стоева.
Валентина Стоева.

Децата трябва да узнаят, че книгите не са за възрастни и бедни хора, защото съм чувала едно такова интересно наблюдение, а те са нещо прекрасно и забавно, сподели пред OFFNews главният редактор на сайта "Детски книги" Валентина Стоева.

Тя разказа за най-новата кампания на Министерството на културата - "Чети с мен", и коментира какво и дали четат децата ни.

Какво е кампанията „Чети с мен“?

Това е една прекрасна инициатива за насърчаване на четенето и грамотността, инициирана от Министерството на културата, която този път – може би за първи път – се осъществява в сътрудничество с много други организации от неправителствения сектор и това я прави кампания за всички.

Какво предстои да се случи на 28 септември, каква е програмата на събитието?

Това е кулминацията на кампанията, тогава ще се сбъдне нейното мото - „Чети с мен, доведи приятел“. Като на 28.09 от 10:00 часа в Борисовата градина между „Езерото с лилиите” и детската площадка с каменното слонче са поканени да дойдат всички хора, които имат отношение към книгите и четенето, за да прекараме един прекрасен ден заедно с книжка в ръка.

На 28-и в Борисовата ще се опитаме да поставим рекорд за масово четене. Тази инициатива е нова за България, но в Турция преди няколко години се бяха събрали 22-23 хил. души на едно място да четат. Библиотеките организират от няколко години маратон на четенето, който е предимно за деца. Четенето не е елитарно и не е задължително самостоятелно занимание. В Германия има ден за четене на глас, като през 2013 г. събраха 80 хил. души.

Всички се оплакваме, че малчуганите не четат. С кампанията можем да покажем най-вече на децата и да оставим приятно усещане у тях, че книгите наистина не са скучни и задължителни четива за училище. Искам да кажа и, че се надяваме инициативата и да не бъде спряна от следващите правителства, а да бъде продължена.

Как стана така, че вместо „Чети с мен“ медиите започнаха да отразяват „Селфи с книга“, та те дори не са фонетично близки?

Ако трябва да съм абсолютно честна, не знам откъде и защо тръгна това име. Кампанията се казва „Чети с мен“. Трябва да отбележа, че мои приятели във Фейсбук непрекъснато се снимат със свои любими книги и ги споделят, и аз не виждам нищо лошо в това. Името на кампанията обаче е „Чети с мен“, което е важно, защото носи позивитно послание, докато „Селфи с книга“ вкарва кампанията в негативен коловоз.

Основен мотив в кампанията е „Не е важно колко и как четем, а какво четем“. Това много ми харесва, винаги съм смятал, че не е важно количеството прочетени книги, а тяхното качество. Защото едно е да прочетеш „50 нюанса сиво“, а друго е да прочетеш „Майстора и Маргарита“, или „Хари Потър“ да се сравни с „Малкият принц“. Това ли е идеята на посланието?

Специално за „Хари Потър“ и „Малкият принц“ няма да се съглася, защото съм насочена към насърчаването на детското четене. При децата специално е важно те да четат, да се научат да четат. Смятам, че след това те ще намерят пътя към качествената литература, която възрастните искаме да им наложим от самото начало.

Иначе да, важно е какво четем. Но по-важно е да го споделяме според мен. Да не пазим хубавите книги за себе си, а да използваме например „Чети с мен“, за да споделим с тези, които дойдат, страхотните книги, които ни вдъхновяват.

Свързана ли е тогава кампанията с наскоро възродилата се инициатива в социалните мрежи да се споделят 10-те любими книги на даден човек и как са му повлияли?

Според мен е абсолютно съвпадение. Аз му казвам на това „книжна кофа“. „Чети с мен“ може да обединява всички инициативи, свързани с четенето, и не мисля, че тя се ограничава в нещо от сорта на „сега ще се съберем заедно и ще почетем“. Тя е отворена за всякакви страхотни неща, свързани с книгите. Така че двете неща нямат връзка, но пък е прекрасна идея да си споделим.

Трябва да се повдигне въпросът колко е важно да се чете. Щастлива съм, че ще имаме възможността да организираме специален кът за четене на детски книги, в който ще споделим с децата, които дойдат, това, че ние харесваме да четем. Те не са задължени, но мисля, че личният пример е много важен и това, че ще ги срещнем със страхотни заглавия, за които те не подозират, би могло да да ги накара да се присъединят. Още по-хубаво е, когато отидат с мама и татко в парка, седнат на тревата и видят, че останалите хора около тях четат. Това мисля, че би било много зареждащо и мотивиращо за децата да узнаят, че книгите не са за възрастни и бедни хора, защото съм чувала едно такова интересно наблюдение, а те са нещо прекрасно и забавно.

Кои са Вашите любими 10 книги?

Книгите, които са ми повлияли по някакъв начин, са например тези на Дюма баща, Андерсоновите приказки, с книгите на Роалд Дал започнах да се занимавам с насърчаване на детското четене, „Шантарам“ е много важна книга за мен, „Любов по време на холера“ и др.

Каква е разликата между съвременните детски книги и по-старите?

Има огромна разлика. В интерес на истината днешните деца до голяма степен по-трудно възприемат книгите, които възрастните се опитват да им предложат, защото сюжетите им са доста по-непознати и има много непознати за тях думи. Въобще цялото действие се развива в една среда, която те изобщо не познават. Но когато започнат да четата активно, тогава могат да отидат при класическата литература, която е страхотна, и да я оценят. Докато ако им предложим от самото начало нещо, което на нас ни е харесало от детството, е много вероятно да ги отблъснем. За съжаление така се получава много често.

Детските книги само за деца ли са?

Не, в никакъв случай, аз чета предимно детски книги и то не само заради работата си. Светът на детските книги е прекрасен и дава много уроци на нас възрастните.

Какво мислите за електронните четци ?

Всеки предпочита да чете по различен начин. Имам приятели, които четат предимно на електронни четци. Факт е обаче, че на български не се издават чак толкова много творби, което затруднява достъпа. Знаем, че библиотеките, които имат колекция от електронни книги, са малко. Но в крайна сметка за мен е важно да се чете, затова в призива на „Чети с мен“ няма значение дали ще дойдеш с електронна или хартиена книга. 

Как се зароди идеята за "Чети с мен"?

Не знам кога идеята е хрумнала идеята на министър Мартин Иванов да се организира нещо в подкрепа на четенето, било е, още преди да стане министър. Преди няколко месеца той започна да инициира много работни групи и срещи с неправителствени организации като например сайтовете „Аз чета“, „Книголандия“, „Детски книги“ и много други хора, които са ангажирани с проблемите на четенето и грамотността. Така се появи идеята и съм много щастлива, че на 28-и септември тя ще се случи.

Кои са партньорите на събитието?

Това събитие има много партньори, за първи път правителствени и неправителствени институции ще работят заедно. Но много любопитно за мен е, че Министерството на културата на и Министерството на образованието се обединяват в една подобна кампания. Организационният комитет обаче постоянно нараства и в него са поканени всички, които желаят да се включат.

Основни партньори са Асоциация „Българска книга“, Българската библиотечно-информационна асоциация, сайтовете „Аз чета“, „Детски книги“ и „Книголандия“. Както и много други медии и организации. Искам да отбележа, че благодарение на усилията на страхотните библиотекари инициативата ще има изяви и по места. Тоест самите библиотеки ще станат част от „Чети с мен“, като организират събития за хората извън София, защото четенето не е само за хората в София, а за тези в цяла България.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови