Филка Секулова: Удовлетвореността от живота в България е по-ниска от тази в Руанда и Зимбабве

OFFNews Последна промяна на 13 ноември 2014 в 15:20 10066 4

Филка Секулова

Филка Секулова е доктор по екологична икономика. Работи в университета Аутонома де Барселона. Секулова е един от лекторите, които ще вземат участие във форума Empatheast, който ще се проведе между 14 и 16 ноември в Пловдив. 

Икономическият растеж е довел до редица удобства в живота ни. Имаме повече свободно време, по-образовани и информирани сме, повече пътуваме. Не е ли малко крайно предложението за де-растеж?

На този въпрос е може би трябва да се отговори с въпрос. Не е ли крайно, че в името на икономическия растеж достигнахме биофизическите граници, че скоростта с която потребяваме природни ресурси, пейзажи и ландшафт е пъти над тази, с която те се създават и възпроизвеждат? Не е ли крайно, че в името на удобствата и т.нар. икономически растеж подчиняваме живейските (да, живейските) или житейските си часове на идеята да произвеждаме повече и повече (това, което наричаме продуктивизъм), дори когато това не ни прави по-щастливи? Не е ли крайно, че растежът на икономиката се е превърнал в самоцел, която дава предимство на продуктивните стопанства, дори когато те не допринасят за един по-смислен, по-чист, по-здрав, по-засмян свят?

Не е крайно да сме обградени от молове и магистрали, понеже те са двигатели на икономическия растеж, дори когато усещаме, че ни задушават?

Живеем във времена на множество кризи – на социални ценности, демокрация, околна среда, което изисква едно преосмисляне на идеята за негативните крайности.

Друг е въпросът какво означават удобствата и доколко икономическият растеж прави живота ни по-удобен, независим и социално удовлетворен.

Какво се случва със щастието в България? И каква е връзката с икономическото ни положение?

Удовлетвореността от живота в България е значително по-ниска от тази в Киргизстан, Азербайджан, Нигерия, Руанда, Египет и Зимбабве, въпреки че доходите ни са пъти над средните доходи в тези страни, да не говорим за демократичността в тези страни. Не съм почитател на сравненията, особено в нивата на щастие, което разбирам като строго субективно вълшебство. При все това, използвам го по-скоро, за да задам въпрос, отколкото за оценка.
Отговорът е прост: няма връзка между икономическото ни положение и щастието. Социално-икономическото сравнение е смазващият фактор, фанатичното повторение на добре научени само-унижителни формули относно ценностите на българската действителност, мечтата за „европейска заплата“, „европейска кола“, „европейски курорти“, „европейски стандарти“. Издигането в религиозен култ на материализма, вярата че в него е скрит ключът към вечната радост.

Каква е ролята на социалните предприятия и иновации в движението за де-растеж?

Двете движения тръгват от един и същ корен – осъзнаването, че централизирането на човеко-икономиката около пазарните ценности действа като пестицид за общо-човешките ценности.

Предложението за де-растеж звучи малко утопично? Какви са практическите му приложения в днешния свят?

Един типичен въпрос. Мислим, че ако дадем директна формула за приложение на някаква идея, тя ще бъде по-лесно възприета. Предложенията в рамката на де-растеж първо са много аспектни. Те включват не само екологични, но социални, обществени и културни точки, което отразява самата идея за де-растеж. С най-прости думи: де-растеж може да бъде разбран като смаляване на сивото (бетона, например), за да направим място на зеленото и шареното (дърветата, цветята).

Изоставяне на рекламите от публичните пространства и заместването им с изкуство или нещо, което хората правят за другите, без да очакват печалба. Намаляване на формалния работен ден и увеличаване на личното време за дейностите, които определяме като смислени. Намаляване на разстоянията на производство и пласмент и увеличаване на местното разнообразие от занаятчийски ателиета и местно произведени зеленчуци. Намаляване на бързината (на придвижване) и увеличаване на времето (за придвижване) и удоволствието от процеса. Намаляване на централизираността във вземането на решения и увеличаване на участието във взимане на решения.

Ще бъдете един от лекторите на първия форум за социална промяна и образование чрез емпатия EMPATHEAST. Какво да очакват гостите на форума от Вас?

Най-добре елате без очаквания. Винаги, когато нямам очаквания, нещата се развиват виртуозно.

До колко емпатията може да бъде движеща сила в икономиката и щастието? Какво е необходимо, за да я сътворим и разпространим навред?

Готовите рецепти за социална промяна бяха в миналото, настоящите сътворяваме заедно, като сме наясно, че е възможно да сбъркаме. Другото, което знаем, са техните потенциални ингредиенти и тяхното многообразие. Това са дейности, където емпатията (чувствата, креативността и творчеството) са не по-малко значими от утилитарно-рационално-продуктивистко мислене, а може би и повече? Те са човешки характеристики, които обединяват активизъм, изкуство, практика и научна работа; провокират и хвърлят в шок пристрастените към автомобилните ценности и удобствата на големите хладилници; дейности, които обезсмислят рекламата, маркетинга, и техните сателити във вид на мол-ове, телеприемници или аслфалто-бетоновите скупчвания.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови