Кредитният мораториум не бива да се удължава за трети път. Не се очаква бум на необслужваните кредити у нас, въпреки че ще има увеличение.

Тази прогноза направи банкерът Левон Хампарцумян пред бТВ.

Според него идеята за спиране на плащанията по кредитите е било да се излезе от медицинската фаза на пандемията, а „като че на хоризонта се вижда краят на медицинската част на проблема“. 

"Като изчезнат медицинските, икономическите проблеми обаче продължават", отбеляза Хампарцумян. „Хората, които са взели кредит, трябва да си говорят с финансовата институция, от която са го взели. Не очаквайте банките да тръгнат да си искат парите на следващия ден след края на кредитния мораториум. Но хората трябва да ги убедят, че могат да върнат своите задължения“, каза банкерът.

Според него и двете страни имат интерес от такава комуникация и целта е да се предоговорят условията по плащанията.

"Банките са взели необходимите мерки и са включили в сметката си лошите кредити в портфейла, но не се очаква вълна от необслужвани заеми. Ще има увеличение, но чак бум на необслужвани кредити няма да има", смята той. И даде пример - българите нямат тази задлъжнялост като англосаксонските нации, която е катастрофална.

"Повишението на броя на лошите кредити може да доведе до частично повишение на лихвите, но не и драстично. Централните банки казват, че ще запазят лихвените нива ниски през следващите години. Клиентите и банките ще търсят вариантите, с които колелото на икономиката да се завърти на по-високи обороти и всеки да си намери новото или върне старото място в икономиката. Ниските лихви ще стимулират предприемчивите да инвестират в производство", каза още Левон Хампарцумян.

Той препоръча да се избягва тегленето на нови кредити за покриване на стари задължения, защото това може да доведе до по-лошо положение. 

Банките могат да увеличават таксите до момента, в който клиентите биха се разбягали, но конкуренцията ще регулира този процес. Има и друг вариант - ако стане много лошо, регулативният орган може да каже: „Тази такса няма да я вдигате", но това не е много добър вариант", каза финансистът.

Според него у нас има фирми и сектори, които не са засегнати от пандемията, но има и такива като ресторантите, на които ситуацията им се отразила тежко, така че не може да се обобщава икономическата ситуация сега.

Колкото до заявката България ще влезе от 1 януари 2024 г. в еврозоната, Хампарцумян смята, че страната ни е готова, но тази дата му се вижда оптимистична. "Решението има политически и икономически компонент. Ако политическият компонент надделее, може много бързо да стане. А пък може да стане като Шенген - техническият компонент е решен, но пак не влизаме в тази зона", коментира Левон Хампарцумян.