Футболният агент, Петьо Костадинов, даде ексклузивно интервю за сайта Силентбет. Той разясни по какъв начин пандемията е променила работата на футболните клубове и футболните агенти по целия свят, застъпвайки се за тезата обаче, че особено на най-високо ниво клубовете по никакъв начин не са понижили качеството и темпото си на работа.

Костадинов засегна и темата за проблемите в родната футболна действителност, наблягайки на идеята, че системата на родния спорт като цяло е изградена по-скоро по егоистичен и нарицистичен начин, а не по такъв, който да е интересен на състезателите. Агентът подчерта, че имаме редица кадърни кадри в много сфери на спорта, които не използваме пълноценно.

Костадинов е на мнение, че в структурата на Българския футболен съюз има изключително добри специалисти, изтъквайки имената на Неделчо Михайлов, Боби Станков, както и на легендата на родния футбол – Емил Костадинов. Именно последният е изборът на футболния мениджър за следващ президент на БФС.

Здравейте, Господин Костадинов! В разгара на поредния трансферен прозорец сме и Ваши колеги са споделяли, че в този период безсънните нощи не са малко. Подобна ли е ситуацията при Вас?

Няма колега, който да не е стигал до безсънни нощи, особено в зимния трансферен прозорец, който е по-къс и в който динамиката е още по-голяма. Това важи за колеги, които са навътре в материала и имат работа, защото агентската работа определено е много тежка. Тя никога не е и само по време на трансферния прозорец. Тогава е време за интензивни движения, но не и за първоначални. Ако започнеш да промотираш играч едва по време на прозореца, то по-добре не се занимавай с това, защото не разбираш нищо от сферата. Подобно нещо може да стане само при форсмажорни обстоятелства.

Живеем в особено време, което несъмнено се отразява и на агентската работа. Как Ви се струва настоящия зимен прозорец като активност, в сравнение с предишни години?

При всички случаи е налице пренастройване на работата на клубовете и агентите. Не бих казал обаче, че ритъмът и начинът на работа са се променили драстично. Разликата е, че вече комуникацията е в по-голяма степен онлайн, вместо да летим и да се срещаме с представители на клубовете на живо. В някаква степен това не е никак лошо за нас.

С известно притеснение гледам към развитието на пандемията. Надявам се да не преминем към пълна електронизация на всичко. Едно време, БНТ имаше студио за телевизионен театър за хората в извънградските региони. Като селско хлапе също съм гледал такъв. Надявам се съответно и футболът отново да се върне в присъствен вариант за зрителите, защото тези фонови шумове, които наблюдаваме по европейските стадиони, правят нещата по-тъжни.

В кои държави продължава да се забелязва най-драстичен спад на търсенето на играчи и съответно спад на предлаганите суми?

Няма спад на интерес, защото говорим за изключителни компании, които не се движат от един човек, това са същински стратегически центрове. Ще Ви кажа, че миналата пролет, когато паднаха определени ограничения, гостува в България един виден скаут от много голям футболен клуб. Той ми обясни, че при тях, поради завишаването на икономическите показатели, клубът е повикал банкови и социални експерти, които да съдействат при определяне на стратегическите грешки. В Европа има голям спад на приходите поради липсата на зрители, докато у нас не сме зависими от това в последните 30 години.

Няма никакъв спад на търсене или темпото на работата на сериозните клубове от сериозните първенства. Хората си работят, въпреки кризата. Стандартите също не бих казал, че са се сринали, защото модерният свят дава възможност всички мачове да се гледат и анализират по телевизията. Сега през зимата, както обичайно, се внимава с трансферите, тъй като това е прозорец за корекции на грешки от лятото, а не такъв, в който се случват най-големите трансфери. Най-добрата новина е, че клубовете намериха начин да не губят спонсори и успяват да изиграят шампионатите си без големи прекъсвания.

В Италия, например, се инвестират огромни суми пари в PCR-тестове. Говоря за 450 евро за тест на един единствен състезател. Това се случва и в Примаверите, младежките отбори на клубовете. Сумите са просто огромни. От това пострадаха и две наши момчета, тъй като много състезатели, включително и в младежките отбори и в Серия Б, бяха освободени, за да бъдат намалени разходите. Всички обаче работят и оптимизират, без да допуснат срив на финансовите операции. Стрес има, но те поддържат индустрията си, която на Запад е за милиарди, за разлика от нашата.

Вашият колега, Николай Жейнов, добави наскоро, че освен традиционните трудности при осъществяването на една трансферна сделка, понастоящем е още по-трудно да убедиш един футболист и семейството му да сменят клуб и държава. Проваляли са се Ваши сделки по тази причина през последните месеци?

Такъв тип човешки отношение се наблюдават още далеч преди пандемията, те ще се случват и занапред. Има състезатели, които имат предпочитание към определени страни и климат. В момента работя върху трансфера на състезател, който предпочита арабските страни, докато други въобще не биха стъпили там. Това са напълно нормални неща. В България също има подобен феномен, след като определен състезател не е пускан от жена си в друг град.

Няма такова нещо като пропаднала сделка, защото когато започваш да търсиш клуб на един състезател, първо трябва да свериш часовника си с него, за да знаеш дали този човек би имал желание да отиде в съответната държава. Няма как да работиш 1-2 години по един случай, за да може накрая да се окаже, че някой не иска да се пренесе в друга страна. Нашите играчи, например, често казват в интервютата си, че искат да излязат в чужбина, но по тази логика и Мадагаскар е чужбина. Всичко зависи дали един човек е готов да замине за чужда страна и дали смята, че ще успее да вземе и семейството си със себе си, а може би и да го остави в България и да се чуди дали всичко е наред с тях. Не бива да се мисли едностранно, защото всичко е комплекс, винаги трябва да се съобразяваме със семействата.

Последните години работим повече с бащите на играчите, отколкото с тях самите.

Като регистриран агент и на Острова предполагам, че излизането от Европейския съюз на Великобритания също Ви интересува значително. Колко голям удар е това, особено за по-малките клубове в страната, които традиционно намираха добри футболисти на изгодни цени от континентална Европа в предишни години?

Още след нашата карантина се знаеше, че това се подготвя. Още на 1 декември в Home Office в Шефилд, което е еквивалента на нашето МВР, се подаваха заявки за работни визи. В професионалния футбол вкараха отново всички ограничения, които важаха и преди, съответно клубове от Висшата лига вече нямат право да купуват играчи под 18-годишна възраст от други страни. Съответно тепърва ще трябва да се изясни дали това ще важи само за Висшата лига, или също така за Професионалната лига (Чемпиъншип, Лига 1, Лига 2).

Трябва да се има предвид, че административно двете неща са различни. Мисля, че това ще се отрази, но не смятам, че нещо може да спре талантлив човек, особено, че сега отношенията между България и Великобритания, например, са далеч по-добри спрямо времената, когато не бяхме влезнали в ЕС. Лично аз нямам притеснения, че няма да мога да дам път на талантлив състезател в Англия.

Преди години имаше комисия за особените таланти, като цели 6 човека, независимо един от друг, трябваше да дадат позитивна оценка за един футболист, за да бъде трансфериран на Острова. Един конкретен пример ще Ви дам за нещо подобно – Стилиян Петров. Тогава той беше на 20 години и с едва 2-3 мача за националния отбор. С препоръка на Христо Стоичков и много други документи в крайна сметка той извоюва разрешение за трансфера си в Селтик. Няма шанс талантлив състезател да бъде спрян.

Да погледнем и към ситуацията в родния футбол. Може ли настоящата финансова рецесия да има положителен ефект върху развитието на българските таланти, които да получат повече игрово време?

Ние живеем в една икономика, която е в постоянен стрес, с или без пандемия. Все пак обаче, според мен, тази обстановка ще е от полза за клубните ръководители, за да прецизират трансферната си политика и да дадат шанс на младите, талантливи българчета. Тези от нас, които работим в сферата на юношеския футбол от години, знаем, че до 16-годишна възраст се произвеждат играчи, след което започваме да ги объркваме.

В България все още се раждат страхотни таланти. Редовно гледам в началото на годината на Славия децата от подготвителните групи и мога да кажа, че има толкова много талант, че може да седиш и да се наслаждаваш по цял ден. Ние сме виновни за съсипването на този страхотен материал. На областно ниво нещата са много объркани, защото самите общини нямат адекватни реакции. Смятам, че именно Асоциацията на общините трябва да е първият и най-верен съюзник на българските школи. Не си даваме сметка, че системата на футбола е втората по големина образователна система в страната, след тази на Министерството на науката и образованието.

Това е най-мощната система, особено ако добавим и останалите спортове. Аз съм оптимист, че ще се дават повече шансове на младите играчи, но е нужно да си оправим структурата, която в момента е в хоризонтално положение и това не е метафорично. Трябва да създадем динамика и конкуренция, защото в момента играем по 30 мача за годината, а на Запад – минимум по 70. Независимо от това там също имат страхотно спортно дълголетие, само се сетете за Райън Гигс. Просто се следват утвърдените принципи на спортната наука.

В последните години виждаме все по-малко наши играчи, които успяват да се доближат дори малко до най-добрите европейски шампионати. С недоверие ли се гледа към българския пазар на Запад?

Това, което не направихме, е да надградим след САЩ 94, вместо това използвахме инерцията още известно време. Не си оправихме методиката, а напротив – сринахме я. Объркахме всичко още с първия Закон за спорта, според който всички клубове трябва да станат акционери дружества, а отделно може да говорим за методическите проблеми.

Не използваме ресурса на НСА. Имаме блестящи млади треньори, които работят прекрасно, и които лично познавам, но не им се дава път на по-високите етажи. До момента съм изпратил 36 треньори на обучение в чужбина – Ливърпул, Чарлтън, Фиорентина, Пескара и др. Тези момчета работят страхотно и се справят сами, използват всякакви модерни методи за тренировка и възстановяване, без да имат финансиране.

Защо не си стиснем сериозно ръцете с НСА и не започнем да се възползваме от този ресурс, вместо да говорим празни приказки? Също така, имаме изключително големи специалисти в БФС, но за широката публика там всички са илюстрирани като некадърници. Това е удобно за някой друг, който всъщност е некадърен. Всичко това е егоистичен и нарцистичен подход към спорта. Хаосът не е създаден от самия футбол, а е създаден от странични причини и липсата на системност.

Преди години, когато България беше на прага на влизането в ЕС, Вие лично изтъкнахте надежда, че това ще е шанс за развитие в Европа за най-добрите родни таланти. Смятате ли, че ние самите, като футболна държава, се възползваме достатъчно от тази немалка възможност?

Не мисля, че се възползваме. Даже по отношение на футбола, ако не са УЕФА и ФИФА, то съвсем не използваме тази възможност. Това идва от липсата на ясна политика за футбола и спорта. Вертикалната власт има това свойство, че обича да контролира, вместо да твори истинска политика. Има толкова много програми от Европейския съюз, които ние просто не използваме, дори не ни идва на акъла да ги използваме.

Имаме проблем от национално-психологическо естество във връзка с хората, които отиват на Запад и завършват реномирани академии и курсове. Михаил Александров, например, който премина през школата на Дортмунд. Трябва да имаме предвид, че от няколко випуска юноши само един състезател влиза в първия отбор след това. Когато обаче Александров остана без отбор и се върна в България, всички започнаха да говорят как се е провалил, без да си дават сметка какво е да успееш в Дортмунд. Пратиха го в Академик, в долните дивизии, за да се гаврят с него. Може ли такъв кадър да е ненужен за българския спорт, който е преминал през съвсем различно ниво на обучение?

Не може да сме толкова надменни, стандартите в такива клубове са на друго ниво, а ние седим, пием кафе и оправяме света. Виждам как децата пред блока ми тренират изключително отдадено, което е доказателство, че има как да стане, ако обаче систематизираме всичко в ясна и национално отговорна политика към спорта. Сега има егоистична, направо нарциситична система, но не и отговорна към нацията.

Вие сте участвали в трансферите на наши таланти като Филип и Калоян Кръстеви, Петко Христов, Димитър Евтимов и др. За повечето от тях обаче задържането в чужбина се оказа проблем. На какво отдавате това?

Отново повтарям, имаме страхотни деца, за които няма никакъв проблем, че излизат навън. Там обаче те имат нужда от допълнително обучение. Това не е като едно време, когато играчи от българския шампионат влизаха директно в първите отбори на европейски грандове, както Стоичков в Барселона и редица други в Португалия. Ние спряхме да работим у нас. Спортните училища бяха част от една системност, която координираше училищното обучение и футболното.

Сега имаме момчета, които изобщо не стават за футбол, но те на всичко отгоре са и частни ученици, тоест и на училище не ходят. Не може да очакваме, че от един хаос ще създадем нещо позитивно. Клубовете носят своята голяма вина, защото още със създаването си те започват да се оплакват, че БФС не им помага, когато това не влиза в задачите на футболния съюз. Съюзът трябва да администрира и да организира работата на националните гарнитури, това е всичко. Не може да се оплаква някой, че няма стадион. За какво е направил клуб, в такъв случай?

Дългоочакваният Конгрес на БФС продължава да изглежда относително далеч във времето. Виждате ли, все пак, правилния човек, който да заеме поста на президент на футболния съюз?

Както казах и преди малко, за мен в администрацията на БФС има много кадърни хора и знам, че редица структури работят по страхотен начин. Международният отдел, например, там има безброй талантливи, млади хора. Може да отидем към спортно-техническа комисия. Неделчо Михайлов успява да удържи положението и да работи с телевизии, които планират датите и часовете на мачовете от днеска за вчера.

Това всичко в една враждебна среда, където президентите на клубовете масово враждуват излъчват лоши сигнали помежду си и нямат никаква култура на общуване. Отговорникът за националните отбори, Емил Костадинов – още един изключително работлив човек, който показва страхотна развитие, откакто заема тази позиция. За мен изгонването на Боби Михайлов беше брутално и изключително недалновидно.

Ако погледнем нещата без емоции, ще разберем, че Боби Михайлов беше с ниво заместник-министър на спорта, след което стана президент на БФС. В последните години, покрай комуникацията ми с Емил Костадинов, виждам един човек, който е много наясно с тенденциите и структурата, което е много ключово. Други, които имат апетит за власт, не знаят нищо не само за структурата на футболния съюз, но и си нямат представа за това, което ще се случва в следващите 1-2 години по линия на УЕФА и ФИФА. За мен е важно човекът, който застане начело, да е способен да преструктурира българския футбол, а не да тръгне да извършва някаква отмъстителна чистка.

Един от кандидати заяви, че ще измете всичко от БФС, а той не е изобщо наясно с процесите, структурата и миграционните потоци в България. Към този момент, ако аз трябва да избирам шеф на БФС, то това е Емил Костадинов. Аз и ще го подкрепя, защото всички в момента започнаха да стрелят по него, усещайки, че там дебне някаква опасност. Това е човек, който работи извънредно много и си разбира от работата. Не бих подценил обаче движение нагоре по вертикалата на един Неделчо Михайлов или кадър като Боби Станков, който търпи сериозно развитие. Футболните хора са зажаднели за истинска промяна и тук нямам предвид само в рамките на клубовете, с които комуникирам по работни причини, но и много други. Нека използваме качествените кадри, с които разполагаме, за да направим един преход на поколенията, за да се случи необходимата промяна.

Чак след като започнем да използваме тези наши кадри, то ще можем да лепим декоративните плочки, образно казано. Това са хората, които бих подкрепил, а не голяма част от настоящите кандидати, които нямат по никакъв начин идея от структурата и процесите.

И за финал – какво си пожелавате в идните 12 месеца?

Пожелавам на всички усмивки. Усмивки, защото болен и нещастен човек не може да се усмихва!